Сръбският президент Томислав Николич излиза извън рамките на добрия тон. Той си позволява като държавен глава да преразказва все едно се намира на битпазара, а не начело на държавата Сърбия, какво е чул от някого, който преминава през планините между България и Сърбия. И този бежанец, представете си, му е казал: „Само не ни връщайте в България". Въз основа на това президентът Николич прави извода – кой знае какво се случва с бежанците в България, демократична държава-членка на Европейския съюз. Това е невероятно, спекулативно твърдение, но то е в стила на сръбския лидер. Рейтингът на Томислав Николич е на дъното на политическата стълбица. Никой не обръща внимание на неговите изявления тук в Сърбия. Убедена съм, че на тях не обръща внимание и Москва. Фанатично проруски ориентиран Николич играе на тази карта, защото европейската идея е далеч от него. Тук се поставя въпросът: защо Николич прави антибългарски изявления? Бих казала от политическо късогледство. Но от друга страна, българският президент по време на неотдавнашната си визита в Сърбия трябваше много по-остро и категорично да й напомни, че нейният път към Европа зависи и от София, и минава през България. Сърбия и сръбските политици в последно време сякаш са се забравили и са загубили реална представа за разпределението на европейските политически приоритети. Това че Европа в момента няма алтернатива за Сръбската прогресивна партия на премиера Александър Вучич и Николич, не значи, че те могат да си позволяват политически гафове срещу една членка на ЕС. Новите стари сръбски политици, които от националисти са се превърнали в демократи, очевидно са изгубили политически компас. Тук се крие и някакъв опит на разчистване на историческите сметки от миналото. Всичко това показва, че Сърбия не е политически зряла за Европа и наистина й е необходима помощ, за да осъзнае, че ако светът и България се върнат към времето на Юговойните /1991-1999/ и нейната роля в тях пътят за Европа ще бъде завинаги затворен за Белград. Не се печелят политически точки с омраза към съседите, с руска еуфория и със спекулации по европейската криза с бежанците, пък и с антибългарска пропаганда, която много напомня на времето на Слободан Милошевич. Изявленията на сръбския президент Николич са толкова абсурдни и нецивилизовани, че ние, българите, трябва да се запитаме: накъде върви съседна Сърбия? За жалост тя е все по-далеч от Европа. /БГНЕС

------------------------

Ели Юрукова, журналист, политически анализатор и един от най-добрите познавачи на Балканите.