Наскоро стана известно за хранилище на семена от селскостопански растения на архипелага Шпицберген, който се намира в Северния ледовит океан между Норвегия и Северния полюс.

То дава надежда за изхранването на света. Осигуряването на ежедневната храна е една от базовите потребности на човека и за изпълнението на тази задача ние впрягаме цялата си изобретателност и многобройните съвременни разработки. Селското стопанство е толкова неотменима част от нашето съществуване, че това даде право на някои учени да обявят, че антропоцена или епохата на Човека е започнала именно със зараждането на селското стопанство, което е станало преди около 11 700 години.

Но днес промените в климата наред с влошаване на околната среда, разточителните хранителни практики и стремително нарастващото население на планетата променят картината на снабдяването с храни в света. Дали достъпът до качествена храна няма да бъде силно затруднен в бъдеще, когато се очаква населението на Земята да достигне 9 милиарда души?

ола Вестенген е координатор по експлоатацията и управлението на Световното хранилище за семена. Създадено през 2008 година, това хранилище от образци на селскостопански растения се намира в планински масив на архипелага, който се намира по средата между северното крайбрежие на Норвегия и Северния полюс. Неговата мисия е да събира и съхранява семена от колкото се може повече разновидности на растения, за да осигури тяхната безопасност в случай на изчезването на генетичното разнообразие сред културите.

Зърнохранилището приема образци семена от правителства, частни групи и дори от други хранилища на семена, осигурявайки безопасното им и безплатно съхраняване. В момента в обекта има над 850 000 образци, а неговата обща вместимост позволява да се съхраняват няколко милиона семена.

"Затова всеки път, когато влизам в тунела, където се съхраняват семената, аз се преизпълвам с уважение", казва Вестенген. "Всеки случай, като се говори за разнообразие на културите, аз не смятам, че в света ще се намери място с подобно биологично разнообразие. Това наистина е невероятно", добавя тя.

Докато на Шпицберген в условията на вечна замръзналост и пълна безопасност се съдържат семена, учените биолози изучават влиянието на различни аспекти на климатичните промени, примерно повишаването на температурите, върху отглежданите днес селскостопански култури. Роуз Глидоу от Университета Монаш в Австралия изследва как повишаването на въглеродния двуокис влияе върху селскостопанските култури. Глидоу смята по-специално, че една от водещите култури - маниоката - може да помогне в решаването на проблема с изхранването в непрекъснато променящия се свят. (Това е тропически храст и важно кореноплодно растение със сериозно стопанско значение. Отглеждат се много сортове, главно в Африка и Южна Америка, а също и в почти всички тропически райони на Земята - ред.)

"Маниоката е удивително растение, казва тя. Може да се каже, че това е културата, която е предварително подготвена за климатичните промени. Маниоката расте невероятно добре в условията на суша. Идеално понася жегата. Освен това, колкото повече количество въглероден двуокис (СО2) поема от въздуха това растение, толкова по-висок е добивът".

Но не бързайте да подобрявате вашето суфле от маниока. Дяволът в това растение е, че с повишаването на нивото на СО2, то губи своята питателност, като едновременно в него се увеличава съдържанието на цианид. Така примерно един милиард души, консумиращи маниока, са застрашени от отравяния.

По думите на Глидоу има относително просто решение. Специалната обработка на храстите, по-разнообразното хранене, по-добрата информираност на населението за биологическите свойства на културите, а също ограничаването на нищетата ще помогнат да се намалят рисковете от отравяне. /БГНЕС

-----------

Анализът е публикуван в изданието "Смитсониън".