На местата в Конституционния съд отново се гледа като на пост за дадена партия. Предстоящото му попълване с нови юристи се превръща в нескрит партиен пазарлък и държи в залог съдебната реформа, коментира Полина Паунова.

Конституционният съд не работи в определени срокове, не дава обяснения и волята му е окончателна. Той може да запази Делян Пеевски като депутат, може и така да тълкува основния закон, че сам да си даде неограничени правомощия, за да стопира всеки опит за промяна.

Щеше ли Делян Пеевски да остане народен представител след неуспешния си тридневен престой начело на ДАНС? И щеше ли да е възможен така нареченият „исторически компромис", ако в държавата не съществуваше институция като Конституционния съд, и то именно във формата, в която е?

Отговорите на тези въпроси вероятно са отрицателни. А обяснението - банално.

Конституционният съд е последното асо в раздаването и той е умело използван във всяка ситуация, застрашаваща статуквото. Дали ще става дума за избор на председател на агенцията по национална сигурност, или на карта ще е заложена същината на съдебната реформа, има крайна инстанция-бранител на комфорта на властта.

В Конституционният съд квоти притежава всяка една от властите, така че той не е част от съдебната система. Не е и втора камара на парламента, така че остава встрани от фокуса на взаимните обвинения в корупция, пристрастност и задкулисие. На практика институцията притежава целия инструментариум за рекет и услуги на управляващи и опозиция. Заедно с това обаче там места получават удобни на системата фигури, които гарантират с охота интересите на онези, които са ги изпратили да бранят основния закон.

Затова не е изненада, че Делян Пеевски остана депутат, а „историческият компромис" по-скоро ще бъде просто компромис...

Не са изненада и решения като прословутото №3 от 2005 година, с което практически КС сам се превръща в последната инстанция на държавността, която може да спре всеки опит за промяна на добре смазаната машина на статуквото.
Какво предстои?

До края на месец октомври трябва да бъде извършена ротацията на четирима конституционни съдии, което на практика е една трета от състава на съда. В длъжност ще встъпят двама души, излъчени от президентската квота и по един от парламентарната и съдебната. Новите номинации ще променят изцяло облика на иституцията и ще се превърнат в онзи нов властови център, който ще разшири влиянието на ГЕРБ, ще стестни опциите на БСП и... изцяло ще запази позициите на ДПС.

От тази гледна точка имената, които вече се завъртяха по медиите, са напълно безинтереси. Любопитни са само позициите, които впоследствие КС ще заема по онези въпроси, които имат възможност да разклятат функциониращата без проблеми сплав „власт – съд – прокуратура". Сплав, която направи възможен казусът „Пеевски". С дейното участие на Конституционния съд.

Според медиите, големият залог при ротацията в КС е дали там ще попаднат хора с независими позиции и доказана репутация или пък марионетки на задкулисни лобита и интереси. Обективно погледнато, в настоящата система такъв залог не съществува, тъй като в малкото случаи, когато в съда са попадали що-годе независими юристи, то те почти изцяло са били номинации на съдебната система. Тази есен обаче трима от четиримата нови членове трябва да бъдат излъчени от президента и Народното събрание, а влиянието на главния прокурор в уж независимия съд поставя под въпрос дори единичната номинация, с която магистратите биха опитали да противодействат на случващото се.

В същото време са разиграват и други залози, производни на основния, свързани с краткосрочни и дългосрочни интереси на различните участници в управлението. Опитите за спазаряване на постове в КС срещу дребни или по-едри "услуги" вече са напълно видими, а усилия да бъдат скрити преговорите дори не се правят.

Управляващите не опитаха да потулят, че окончателното решение за промените в конституцията, в крайна сметка ще бъдат спрени именно от Конституционния съд. И макар да е спорно дали тълкувателното искане на парламента по поправката в основния закон ще бъде допуснато, то никой до момента не е оспорил достоверността на обясненията, че по един или друг начин разпределението в прокурорската квота на един бъдещ разделен ВСС ще бъде съобразено с искането на главния обвинител. Дали това ще се случи с настоящото питане, или ще бъде резултат на следващо, дело лично на Сотир Цацаров, е само въпрос на стратегия.
Подобна вероятност, която не е изолирана, а напротив – изглежда като детайл от сделката за съдебна реформа, всъщност напълно еднозначно би дала основание да се твърди, че конкретните юристи, попадащи в КС по този модел на излъчване, са напълно без значение. Тъй като те са онова последно парче от пъзела, което разкрива общата картина – цялостна поквара на опитите за каквато и да е промяна.

Подобно неглижиране на личностите в името на зоркото охраняване на властовия комфорт от така наречените „пазители на основния закон" предпоставя още един важен белег на институцията. Тя вече дори не имитира компетеност. В нея отдавна не влизат доказани юристи, а все повече от тях са възпитаници на полицейската школа в Симеоново, което е гаранция за лесна управляемост.

Сложното уравнение

Но да се върнем на сегашната ситуация. Не на последно място според публикации в медиите, основният залог при предстоящата ротация е евентуално място в КС на председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Възпитаник на полицейската академия той е еднакво близък и до ГЕРБ, и до ДПС, и до главния прокурор. Изборът му би задоволил и АБВ, които подкрепиха с подписите си силно окастрения проект за промени в конституцията, но още на са осребрили дивиденти от това.

Ако Колев бъде изпратен в Конституционния съд, той би прекъснал предсрочно и мандата си във ВАС, което ще даде възможност на доминирания от Борисов, Местан и Цацаров ВСС да избере негов заместник.

Дори възможността за подобен развой на събитията илюстрира изцяло взаимовръзките между отказа от реформи и опита за имитацията им.

Уравнението, което стои пред управляващите, е сложно. Те хем опитват да овладеят и последния инструмент, който би позволил на тандема изпълнителна власт и прокуратура да подчини изцяло държавния апарат, хем трябва да създадат привидна приемливост на номинациите. За да се случи това, е необходима добра опаковка. А най-лесният ход в тази посока е настоящият състав на КС да не допусне до разглеждане делото за промените в конституцията. Подобна стратегия, особено в момент, в който се очаква конституционалистите да спрат реформата на съдебната власт по командата на ДПС (цената на „историческия компромис"), би придала независима нотка на институцията. Така новият образ би дал възможност на познатите вече интереси да се върнат на сцената, но под благовидна маска.

Веднага след това обаче при вече приети промени в основния закон има възможност за ново сезиране на КС. Което в действителност ще бъде тест какво пазят юристите в обгърнатата с тайнственост институция – конституцията или статуквото.
DW