Младите хора масово напускат балканските страни, установява проучване на германската фондация "Фридрих Еберт". По този повод "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" търси причините за "изтичането на мозъци" от България.

„Младите хора в тези страни се отнасят изключително скептично към политиката и почти нямат шансове за професионална реализация. Близо половината от младите хора в осем балкански държави предпочитат да се заселят другаде, а сред най-желаните дестинации са Германия, Великобритания, Швейцария и САЩ". Така списание „Шпигел" обобщава резултатите от проучването на германската фондация „Фридрих Еберт". А югоизточноевропейският кореспондент на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс посвещава на това изследване обширен анализ, където специално разглежда положението в България. Мартенс между другото пише:

"Пълно недоверие"

През последните години желанието за емиграция произтича вече не толкова от неуредиците в България, колкото от привлекателните възможности в чужбина. Но тази тенденция не омаловажава факта, че цели седем години след приемането на България в ЕС половината млади българи са готови да обърнат гръб на родината си. Освен икономическите причини, важна роля играе и недостатъчното доверие на тези хора в собствената им демокрация. Мнозинството млади българи удостояват както законодателната, така и изпълнителната власт и правосъдието с „пълно недоверие", а в най-добрия случай с „много малко доверие".

Мнозинството български младежи изобщо не хранят доверие в две централни институции - парламента и правителството, гласи едно от заключенията в изследването. Доведено докрай, това заключение показва, че в парламентарната Република България тъкмо парламентът е онази институция, на която младите хора вярват най-малко. Многозначително е, че най-голямо доверие получава една институция със седалище в чужбина: Европейският съд за правата на човека, за който авторите на изследването отбелязват, че „редовно осъжда България".

И все пак: младите българи все още потеглят към чужбина главно поради икономически причини. Но за разлика от средата на 1990-те години, когато държавният ред в България беше на ръба на колапса, днес хората емигрират не толкова защото оцеляването им е под въпрос. Да си намериш работа, която гарантира оцеляване на едно ниско равнище, днес не е трудно - особено в София и в другите големи градове. Според Евростат, младежката безработица в България през 2013 година е била 22% - далеч от катастрофалното положение в Гърция или в Испания, например.
"Българоскептицизъм"

Недоверието в собствените политически институции и привлекателната възможност да живеят в чужбина са двете най-важни причини, поради които „българската младеж в общи линии е запазила проевропейската си ориентация", пишат в обобщение авторите на изследването. И наистина: в България избори не се печелят с евроскептицизъм. Негова противотежест е „българоскептицизмът", разпространен сред много хора в страната. Редом с ГДР, България беше най-лоялната братска държава на Съветския съюз, а днес е най-благонадеждният член на ЕС - защото има много лош опит с националния индивидуализъм през 20 век и подобни залитания вече са ѝ чужди. Перспективата да останат сам-самички буди у българите кошмари, пише Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

В своята публикация за изследването на фондация „Фридрих Еберт" списание „Шпигел" изважда пред скоби четири мерки, с чиято помощ (според авторите на изследването) младите хора от Югоизточна Европа могат да бъдат мотивирани да останат в страните си: перспективи на местния трудов пазар, по-голяма мобилност на младите, по-висока политическа образованост и участие на младите хора във взимането на политически решения.
DW