През цялата студена война турците бяха сред най-доверените съюзници на Америка.
След Втората световна война, когато Сталин приклещи Турция и Гърция, Хари Труман се притече да спасява. На принципа на реципрочността Турция изпрати хиляди свои войници редом до нашите в Корея. Турция се присъедини към НАТО и разположи на своя територия американските ракети "Юпитер". Когато Джон Кенеди тайно изтъргува изтеглянето на "Юпитер-"ите срещу изтеглянето на съветските ракети от Куба, турците бяха с нас. По-рано през това столетие, при Реджеп Тайип Ердоган, Турция изглеждаше като изгряваща нова значителна сила, страна като мост между Европа и ислямския свят, приятел със своите съседи и бъдещ член на ЕС.
Но сега американски дипломат измърмори: "Турците са извън тяхната улица". И описа ситуацията сбито и добре. Когато бунтовниците се надигнаха да свалят Башар Асад в Сирия и Асад избра да се бие, а не да отстъпи, Ердоган се обърна срещу него и започна да позволява на джихадисти да влизат в Сирия. Когато терористите от Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) превзеха Ракка в Сирия, Мосул и Анбар в Ирак, Ердоган отказа да позволи на американски изтребители да използват базата в Инджирлик, за да ги бомбардират. Когато Америка подкрепи сирийските кюрди с въздушни сили, създавайки им възможност да сложат край на атаката на ИДИС срещу Кобане на сирийско-турската граница, Ердоган обяви кюрдите за най-голямата заплаха. Но преди десет дена се стигна до зверство на ИДИС в Суруч, Турция, малко по на север от Кобане. Трийсет и двама турски кюрди, които планираха да помогнат за възстановяването на Кобане, бяха убити и стотина – ранени.
Незабавно Ердоган разреши на американските самолети от Инджирлик да атакуват мишени на ИДИС в Сирия и самият той започна въздушни удари. Изглежда, че най-сетне САЩ и Турция са от една и съща страна на барикадата, гледайки на ИДИС като на основен враг и действайки заедно срещу него. Само че турските нападения срещу ИДИС се оказаха леки боцвания. И турците започнаха голяма въздушна атака срещу кюрдските сили в изгнание в Ирак – ПКК, които напуснаха Турция след сегашната гражданска война.
Къде поставя всичко това Турция днес?
Ердоган настоява, че Асад трябва да бъде свален. Той обяви война на ИДИС. Той прекрати мирните преговори с ПКК в Турция. Той атакува прокудените кюрди в планините на Ирак, разгневявайки и Багдад, както и своето собствено кюрдско население от 14 млн. души. Той хули бившия си приятел Израел след инцидента с "Мави Мармара", когато осем турски хуманитарни работници, намиращи се на кораб с помощи, пътуващ за Ивицата Газа, бяха убити през 2010 г. от израелски командоси. "Вашингтон таймс" съобщава, че Египет обвинява Турция в изпращане на агенти да работят с Ислямска държава на Синайския полуостров, които убиват египетски войници и изстрелват ракети срещу Израел. Има твърде много враждебност между Кайро и Анкара, откакто египетският президент Мохамед Морси, бивш лидер на "Мюсюлманско братство", беше свален от армията на ген. Абдел-Фатах ал Сиси през 2013 г. Ген. Сиси сега е президентът Сиси, а президентът Морси е със смъртна присъда.
Пред какво е изправен Ердоган? С атаките си срещу кюрдите и ИДИС той кани към ответен удар под формата на терористични акции от страна на ИДИС и ПКК в собствената си страна, както се случи в Суруч. Спекулациите са, че Ердоган води война по политически причини. Когато кюрдска партия спечели 13% от гласовете при вота от 7 юни, това разчупи парламентарното мнозинство на Ердоган, блокирайки пътя му към президентска република от неговите мечти и намерения. Критиците вярват, че той провокира конфликт с кюрдите преди нови избори, така че да може да се хвърли като безстрашен воин срещу арабските терористи и кюрдските предатели, да дискредитира малката кюрдска партия и да завоюва достатъчно мнозинство за създаването на свое всемогъщо президентство.
Турските действия показват, както и тези на други наши съюзници в региона, че техните врагове не винаги са наши врагове. И че както те преследват целенасочено своите национални цели, така трябва да правим и ние. Иракските кюрди са приятели на САЩ от времето на "Пустинна буря". Сирийските кюрди осигуриха боеспособни войски, които ние подкрепяме от въздуха срещу ИДИС. И двете сили де факто са съюзници, независимо какво казва Турция. Що се отнася до ПКК ние ги посочихме като терористична организация по принуда от турците, но ако те не ни атакуват, то и ние трябва да не ги атакуваме.
Трябва да спрем да позволяваме на наши приятели да избират наши врагове в Близкия изток. Ние сме напълно способни да правим това сами, без тяхното сътрудничество. Много наши съюзници в този разтърсван от войни регион биха искали ние да водим техните битки. Ние трябва да ги оставим да водят собствените си войни, при положение че перспективата за мир в този пропит от кръв регион е повече от далечна. Наши врагове са "Ал Кайда", които изклаха 3000 души от народа ни, и нейните потомци. Наши врагове са ИДИС, които обезглавяват американци и заплашват нас, нашите съюзници и приятели.
Така че към този ден има достатъчно зло. /БГНЕС
-------------
Пат Бюканън е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата "Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?". Статията му е публикувана в "The American Conservative".
