Развиващият се свят се бори не срещу капитала, а за него.

Книгата "Капиталът през ХХI век" предизвика фурор в целия свят, не защото нейният автор Тома Пикети обяви кръстоносен поход срещу неравенството – мнозина от нас правят това – а защото мнозина бяха привлечени от основната теза на книгата му, основаваща се на специфична трактовка на историята през XIX и XX в.: капиталът като такъв "механично е възпроизвеждал неустойчиво неравенство", обричайки света на страдания, насилия и войни и ще продължи да прави това и през настоящото столетие.

Критиците на Пикети предлагат единствено технически възражения по някои откъси, без да оспорват главната му апокалиптична теза, която всъщност не е вярна. Знам това, защото в продължение на дълги години моите сътрудници провеждат полеви изследвания в страните, където нищетата, насилието и войните свирепстват в наши дни. Ние стигнахме до извода, че голямото мнозинство от техните жители не искат капиталът да бъде по-малко. Те желаят капиталът да бъде реален, а не фиктивен.

Както и много други западни учени, ограничени от малките бюджети, сблъсквайки се с бедността и трудноразбираемата статистика на незападните страни, Пикети взема познатите му европейски показатели, екстраполира ги върху други страни и прави глобални изводи. При този подход напълно се игнорира това обстоятелство, че 90% от населението на Земята живее в развиващите се страни и страните от бившия комунистическия лагер, където хората произвеждат и съхраняват капитала в сянка, извън полезрението на официалната статистика.

Последиците от това са далеч по-големи, отколкото проблемът с отчитането. За избухването на насилието от типа на това, което се случи в началото на 2011 на площад Тахрир в Египет, според нашите полеви изследвания, капиталът е играл решаваща роля, макар и незабележима за западноцентричните анализатори.

По молба на египетското министерство на финансите моят екип заедно със 120 египетски изследователи не само е проучил официалните документи, но и събрал информация на място, което позволи на правителството да провери доколко е вярна и пълна традиционната статистика. Ние открихме, че в столицата 47% от доходите идват не от труда, а от капитала: почти 22,5 милиона египетски работници са получили не само 20 милиарда долара от заплати, но и още 18 милиарда от инвестициите на своите недекларирани капитали. Нашето изследване показа, че т.нар. "обикновени работници" в Египет притежават собственост за 360 милиарда долара, което е 8 пъти повече, отколкото всички преки чужди инвестиции в страната от нашествието на Наполеон в края на ХVIII век. Не е учудващо, че Пикети, който е бил запознат само с официалната статистика, е пропуснал да вземе предвид този факт.

"Арабската пролет" и войната за капитал

Пикети се интересува от бъдещето. Той предсказва различни въстания срещу неравенството, предизвикано от капитала. Вероятно, той не е забелязал, че войните за капитал вече са започнали под носа ни в Европа – в Близкия изток и в Северна Африка. Ако беше обърнал внимание на тези събития, той би разбрал, че битката се води не срещу капитала, а за капитала.

"Арабската пролет" започна със самозапалването на Мохамед Буазизи през декември 2010 в Тунис. Тъй като евроцентричната статистика смята всички, които официално нямат работа, за безработни, не е учудващо, че мнозинството наблюдатели причислиха Буазизи към безработните. Но тази класификация не отчита, че той не е бил наемен работник, а бизнесмен от 12 години, който се е стремял към умножаването на своя капитал. Евроцентричната система за класификация е проспала факта, че в действителност трагедията на Буазизи е задвижила движение, което може да бъде определено като арабска индустриална революция.

И не само неговата трагедия. Както открихме, през следващите два месеца след самозапалването на Буазизи, 63 бизнесмени са направили опити за публични самоубийства. За две години ние се срещнахме с половината от 37 оцелели и техните семейства. Всички те са били подтикнати към този акт от експроприацията на този скромен капитал, който са притежавали.

Над 300 милиона араби живеят в същите условия, както и тези хора. От техния опит ние можем да направим няколко извода.

Първо, капиталът не е причина за нищета и насилие. Проблемът е по-скоро в неговото отсъствие. По-лошо от неравенството е да нямаш капитал.

Второ, за много хора, които не са от Запада и не са ограничени в рамките на европейската класификация, трудът и капиталът не са естествени врагове. По-скоро това са две тясно свързани помежду си явления.

Трето, най-голямата пречка пред бедните е тяхната неспособност да натрупат и да защитят капитала си.

Четвърто, готовността да защитават индивидуалните си права пред лицето на властта, е характерно не само за западния човек.

Фиктивният капитал и европейската икономическа криза

Аз съм напълно съгласен с Пикети, когато той критикува липсата на прозрачност за това, което се твори в Европа от 2008 г. В това, което се различаваме, са средствата за лечение – той предлага да се създаде гигантски "финансов кадастър", в който да влязат всички финансови книжа.

В това няма никакъв смисъл, ако проблемът се състои в това, че европейските банки и финансови пазари са пълни с това, което Маркс и Джеферсън наричат фиктивен капитал и книжа. Т.е. не отразяващи истинската стойност. Кому е нужен такъв кадастър? Особено когато вземем предвид, че главната причина, поради която европейската икономика едва расте, е, че никой не вярва на финансовите институции, притежаващи тези книжа.

Можем ли да създадем кадастър на реалните, а не на фиктивните активи? От всички най-близко до решаването на този проблем са достигнали именно французите с тяхната система за регистрирането на правото на недвижимост, която се е развивала преди, по време и след Френската революция. По онова време феодалната статистическа система не се е справяла с бурно растящите пазари. Това е накарало френските реформатори да създадат абсолютно нова система за събиране на данните, която е отразявала истината, а не измислици.

Просто и гениално: за разлика от финансовите данни, сведенията за недвижимостта са се записвали в строг ред в достъпни регистри. Те съдържат сведения за икономическото състояние на хората и активите под техен контрол. Никой не може да си позволи да предостави неверни данни за своя капитал, защото това не е в негов интерес.

Както е казвал френският реформатор Шарл Коклен, Франция се е оказала готова за модернизацията благодарение на това, че през XIX век страната се е научила да регистрира собствеността и по този начин са насърчени хиляди бизнес връзки, социализирането и създаването на гъвкаво производство.

Пикети има добри намерения, но невярна база с данни. Проблемът на Запада през XXI век е в излишъка от ценни книжа, зад които има прекалено малко активи. Проблемът на целия останал свят е в наличието на активи, които не са оформени на книга. /БГНЕС

---------------

Ернандо де Сото, президент на Института за свобода и демокрация в Лима, Перу. Анализът е публикуван във вестник "Ведомости".