Що за хора са това? Калин Терзийски се гневи срещу мнозинството българи, които одобряват боя на деца. Хората около нас явно не различават Добро от Зло, твърди писателят.

Малко ли му е боят?

„Малко са те били!"

В песента на моя ранен живот това беше един от припевите. Мен все малко ме бяха били. Трябвало повече да ме бият. Казваха го учители, казваха го по-големи от мен момчета и момичета. Казваха го дядовците по пейките и бабите около блоковете. По-късно го казваха и другарите младши-сержанти в казармата. Пък и милата ми майчица го повтаряше. Но при нея то звучеше малко по-иначе: „Малко съм те била...затова сега си такъв! Май повече трябваше! Да те бия."

Мен ако питате обаче: боят, дето го изяждах, хич не беше малко. Дори напротив – доста си беше. Редовно си ме побийваха, милите хора. Доста ме понатупваха, пляскаха, ръчкаха, ръгаха, кълчеха, душаха и скубеха! С грубите кокалчета: муш в ребрата! С все сила – да не би да си помисля, че в живота може и така: без бой и лекичко да се мине! О, не може! Трябва си бой.
Биеха ме доста, защото рисувах хубаво, защото бях хубавичък, имах бузки, не се биех с децата и четях много книги. Биеха си ме. Но въпреки това повечето смятаха, че боят ми е малко.

Възрастните от моята младост от все сърце вярваха, че с твърда ръка и жилава пръчка от всяко парче месо може да се направи свестен човек. В смисъл – послушен. Редови човек. Такъв бе: да го пратиш в казармата или в Кремиковци и да не го мислиш.

А още по-отдавна...

Западните семити имали бог Молох, когото омилостивявали, като хвърляли в нажежените ръце на бронзовата му статуя малки дечица. За да изгорят дечицата там. А Молох да се омилостиви... Пророците Илия и Йеремия се противопоставили срещу склонността на евреите да почитат този бог – любител на изгорени дечица. Както виждаме от по-нататъшната човешка история - не твърде успешно. Когато Бог Йехова поискал от Авраам да принесе в жертва сина си Исаак, Авраам се натъжил. Но повел сина си към жертвеника. В последния момент ангел Господен спрял ръката му с ножа. Това било проверка. На верността.

Толтеките от полуостров Юкатан също принасяли в жертва свои и пленнически деца. За да има повече царевица през следващата година.

Компрачикосите, описани с горест от Виктор Юго, крадяли деца. Превръщали ги в уроди чрез пристягане с шини, изкълчване на стави и фини, обезобразяващи операции на лицата. После ги продавали на аристократите. Защото онези ми ти аристократи, отдадени на тягостни, досадни развлечения, нямали друго вълнение, освен да се отдават на суеверия. Едно от тия суеверия било, че деца-уроди ще им донесат късмет. В любовта и войните.

Когато една прочута християнска благотворителка, монахиня и свята жена - родом от африканско племе - легнала на смъртния си одър, нейните последователки я запитали: „Какво, мила, какво свята жено, е последното ти желание? Какво би искала за себе си – след като цял живот толкова много си давала? На всички."

А тя казала: „О, нищо специално. Нещо дребничко. Просто си спомних детството. И ми се прияде варена детска ръчичка."

Милата жена произхождала от канибалско племе.
Социологическо изследване, проведено през 2009 г. сред 1000 българи, установи, че всеки втори от анкетираните НЕ смята, че е редно да се упражнява насилие над деца. С цел възпитаване. Което ще рече: всеки втори смята, че Е РЕДНО ДА СЕ ИЗПОЛЗВА НАСИЛИЕТО КАТО СРЕДСТВО ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА ДЕЦА.

В БЪЛГАРИЯ.

А 10 процента от анкетираните дори са на мнение, че насилие може да се използва като инструмент на възпитанието и спрямо деца от 0 до 3 години. Защо пък не – нали така?

Те вече не разбират кое е Добро, а кое - Зло

Тук става въпрос не за друго, а за това: що е Доброто и що е Злото. Мисля си, че хората въобще нямат представа кое е Добро. И кое – Зло. И сякаш няма глас, силен и ясен, който да каже без колебание: това е Добро, а това Зло. Защото всеки има право на собствено мнение, нали така.И всяко мнение е относително. Всяко Добро е относително. И всяко Зло.

Докато вървя по улиците, чувам това:

- Асене, ще те смажа! Ще ти смачкам тъпата главичка, гадино проклета!

Обръщам се и виждам, че Асен е на две години. А заплахите срещу него идват също от дете. Поне по моите мерки. Но едно самоуверено дете. И по-точно момиче, дори жена на 22 или 24. Неговата майка. Да, знам, че това е един майчинско-детски фолклор от детските площадки и катерушките. Казано е на майтап. Доста съмнителен майтап. Доста гаден фолклор.

Деца-скинхедове убиват деца-роми в градини, наречени на монарси. Монарсите винаги са водели народите в победоносни войни. Жертви на които са били – както винаги – децата.

Отминавам нататък, замислен за Ваал, за Молох с нагорещените брознзови лапи, за Авраам и Исаак. И за нас си.

О, хора! Как ви се струват тези хора наоколо?
DW