Краят на политическия сезон това лято бе белязан с рекордното покачване на напрежението в Народното събрание по въпроса – ще има ли политически консенсус за промяна на Конституцията.
След множество явни и задкулисни преговори, след безкрайно много компромиси, засега се осигури мнозинство от над 180 народни представители, което да гарантира промяна на Основния закон по т.нар. "бърза" писта. Това обаче няма да доведе до намаляване на градусите на противопоставяне, а само до тяхното отлагане за есента.
Добре известно е, че успехът има много бащи, а провалът винаги остава сираче. Така се получава и с прословутата "съдебна реформа", която от близо една година се е превърна в тема №1 на медиите. Първи лидерът на ДСБ Радан Кънев вече обяви, че е постигнат "исторически компромис". Реформаторите вече се хвалят, че са постигнали исторически напредък за "реформиране" на съдебната власт. ДПС ще обяви, че е "спасило" България в критичен за държавата момент. ГЕРБ ще запишат успех, че са постигнали разбирателство между управляващи и опозиция, между леви и десни, между протестиращи и контрапротестиращи. Заслуги за постигане на политически консенсус и "старт" на съдебната реформа ще си закичат и депутатите от Патриотичния фронт, от АБВ и от БДЦ. Дори БСП и "Атака" ще кажат, че са постигнали успех, с неучастието си. Ако трябва да сме искрени, аргументите на левицата да откажат гласове за промяна на Конституцията имат своята сериозна тежест. От доста време БСП не са били толкова принципни в позицията си, която в случая разкрива, че единствената цел на съдебната реформа на ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, АБВ и БДЦ се свежда до подмяната на членовете на Висшия съдебен съвет. Пируетът на реформаторите, които в сряда бяха против План "Б" на ДПС за промяна на Конституцията, а в четвъртък го обявиха за "исторически компромис" е може би най-категоричното доказателство за това. Именно партиите на Кънев, Кунева и Лукарски нямат свое лоби във ВСС, а чрез предстоящите ремонти на съдебните закони, ще могат да получат 2-3 кресла във ВСС. Така с неочаквана лекота от РБ се съгласиха да изхвърлят в кръглата папка проектът за промяна на Конституцията на Христо Иванов и да приемат порязания с 2/3 проект, който по същество бе иницииран от лидера на ДПС Лютви Местан след неговата среща с премиера Бойко Борисов преди две седмици в Момчилград.
Неудобната истина за участниците в конституционното мнозинство е, че промяната на Основния закон с нищо няма да допринесе до подобряване на ефективността на разследванията, нито за ускоряване на съдебния процес, а най-вече и до ограничаване на корупцията в съдебната система или по високите етажи на изпълнителната, законодателната, местната власти. Загубата определено е за сметка на гражданите, но това, че съдебната реформа от самото й издигане като "опорна точка" за участие на реформаторите във властта, през споровете около нейните параметри, до реалното й осъществяване, много бързо ще рефлектира върху същите политици, които я употребиха за партийна употреба.
Първата поправка. Само три-четири месеца ще са необходими, за да стане ясно, че предстоящото разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска и очакването това да доведе до революция в кадровите назначения в съдебната система, през цялото време е било хвърляне на прах в очите на обществото. Факт е, че съдиите ще получат исканата от тях самостоятелност, но това, освен, че ще доведе до капсулирането на гилдията, много бързо ще стовари именно върху тях цялата отговорност за провалите на съдебните процеси, особено при постановяването на оправдателни присъди по чувствителни дела.
Ако разделението на ВСС на две колегии бъде утвърдено след очакваното сезиране на Конституционния съд и прокурорско-следователската квота, остане в съотношение 6 на 6 /шест представители на държавното обвинение и разследващите и шест представители на парламента/, то отсега е ясно, че политиците и занапред ще продължат опитите за подчиняване на прокуратурата, а обвинител №1 ще е вечна мишена от разследвани властимащи. Бързо обществото ще разбере, че най-големите радетели за съдебна реформа, всъщност чрез лобирането за запазване на паритета в прокурорско-следователската колегия, те са обезсмислили една от основните цели - утвърждаване на независимо от политическо влияние държавно обвинение, което по румънския модел, ще може да вкара в затвора цяло правителство.
Втората поправка. Прекият избор на членовете на ВСС от двете колегии също не трябва да се натоварва с големи очаквания, нито новите изисквания, които ще залегнат в Закона за съдебната власт за избор на членове на кадровия орган от квотата на парламента. В България отдавна е ясно, че "ангели" няма, а при определянето на съставите на колегиални органи, партиите винаги са се договаряли за квотно разпределение. Няма основание да очакваме, че това ще се промени.
Третата поправка. Засилването на ролята на Инспектората към ВСС може спокойно да причислим към ПР-ходовете, с които всеки следващ управляващ обещава, че ще бори корупцията срещу магистратите. Дали има съмнения, че точно опитни юристи като съдиите, прокурорите, следователите и служителите на съдебната администрации, не са взели нужните мерки, много отдавна да "покрият", ако разполагат с недотам "чисти" и доказуеми доходи, имоти и скъпоценности.
Четвъртата поправка. Що се отнася до правото за сезиране на Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет, много скоро ще се окаже, че то е контрапродуктивно и ще доведе до блокиране на работата на конституционните съдии. А още по-малко е ясно, с какво точно тази промяна на Основния закон ще допринесе до подобряване на доверието на гражданите към съдебната система. /КС не е част от съдебната власт - бел.ред./
В създалата се ситуация, най-странна е ролята на "големия мъченик" на съдебната "реформа" министърът на правосъдието, който беше буквално прегазен от собствения му началник. В изминалите четири дни Христо Иванов получи забрана за достъп до депутатите, за да може лично Бойко Борисов да осигури нужната за пред евроатлантическите ни партньори и обществения интерес подкрепа за реализиране на междувременно трансформиралата се от "радикална" в "компромисна" съдебна реформа. В опит да запази присъствието си в кабинета съвсем скоро ще чуем от правосъдния министър, че всъщност реформата стартира, макар и трудно, но далеч по-важното е, че въобще е стартирала. Ще чуем, че тепърва "мъченичеството" за прокарване на реформата предстои. Христо Иванов на няколко пъти изготви свой "спасителен план" за оставане в правителството. Министърът каза, че промяната на Конституцията е отговорност на депутатите, а неговата свършва до подготовката на промените в Закона за съдебната власт. /Малко известен факт е, че отхвърленият проект за промяна на Конституцията, внесен в края на месец май, е изготвен от консултанти на Министерство на правосъдието. Този факт не се подлага на коментар, тъй като по същество представлява нарушение на Основния закон, където ясно е регламентирано, че изпълнителната власт няма право на законодателна инициатива при конституционни промени - бел.ред./ Така, макар и бламиран от почти всички политически партии, а и унизен от премиера, който ту го плясва през лицето, ту после го погалва със същата десница, Христо Иванов скоро ще влезе в ролята на нокуатирания Кубрат Пулев, който въпреки тоталния му провал на срещата с Кличко, бодро обяви: "Продължаваме напред!" Няма основание да не вярваме в стоицизма на министър Иванов. Ако не друго, то през годината, в която е начело на правосъдното ведомство, Христо Иванов показа, че е "имунизиран" към критични позиции, а на мненията, които не са съгласни с него, гледа като на вражеска атака, спретната от Комунистическата партия на Северна Корея.
Ролята на Христо Иванов "да продължава напред" и да представя провала за успех, е странна и от гледна точка на позицията на 20-сет неправителствени организации, сред което е и ръководеното само до преди година от министъра НПО - Български институт за правни инициативи. Странно би било, ако НПО-то на министъра, заедно с още 19 се обявиха срещу "историческия компромис" между ГЕРБ, ДПС, РБ, ПФ, АБВ, БДЦ, а той го възприема и продължава "мъченичеството" в името на върховенството на закона.
Разгорещени от дебата за не/случването на съдебната реформа се оказаха и 14 посланици у нас, които не се стърпяха и излязоха с нарочна позиция. Ясно е, че подобен "дипломатичен" натиск, който засяга конституционното устройство на държавата, няма как да получи коментар от Министерство на външните работи. Може би все пак е добре да се припомни на техни превъзходителства, че и предните четири поправки на Конституцията, все в частта за съдебната власт и все под подобен евроатлантически натиск, в крайна сметка доведоха до настоящото състояние на съдебната система в България. Още по-странно е присъствието, сред подписалите, и на посланика на Южна Африка. Никак не би било зле, ако със същото усилие, което полага за реформиране на родното правосъдие, мисията на далечната южно-африканска страна реши, че е време да съдейства и по сключването на междудържавно споразумение, което да доведе до връщането у нас на кредитни милионери, довели до банковите фалити преди 20-години, родни наркобосове и двама "братя", чието укриване в топлата южно-африканска дестинация, често е цитирано като пример за липсата на ефективна съдебна система у нас.
