Губещ и последните си надежди, че в Народното събрание ще се съберат поне 160 гласа, които да подкрепят на първо четене промените в Конституцията, формално внесени от депутати, но изготвени от неизвестен консултант на Министерство на правосъдието, ресорният министър Христо Иванов допусна най-голямата си управленска грешка от началото на политическата му кариера преди година. Както се казва в такива случай – "език мой, враг мой":

"Нещата за мен са доста ясни, защото ние имаме мярка в Стратегията за съдебна реформа, която ясно казва, че решенията по кариерни въпроси, тоест крайният акт, трябва да се вземат от колегията на съдиите за съдии и от колегията на прокурорите за прокурори. Това е нещо гласувано от Народното събрание с гласовете на ДПС и на всички партии, които участват в преговорния процес тези дни", заяви във вторник Христо Иванов по повод актуалното предложение – решенията за кариерно развитие на магистратите да се взима от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в който ще влизат членовете на двете бъдещи колегии – съдийската и прокурорско-следователската.

Вероятно изнервен, вероятно обезсърчен, вероятно осъзнал досегашните грешки, които допусна в изминалите месеци, в опити да прокара "съдебната реформа", но абсолютно недопустимо и категорично неоправдано за действащ министър на правосъдието, да си позволи да постави, която и да е Стратегия, дори и тази, която той лично е написал над всеки един закон, а още по-малко над Конституцията. За сведение на министъра у нас има над 130 действащи стратегии и само един Основен закон. Само Стратегиите за съдебна реформа в последните 26 години са поне четири-пет.

С това си изказване Христо Иванов само потвърждава написаното в БГНЕС още на 17 октомври 2014 г., непосредствено след представянето от Христо Иванов на Актуализираната стратегия за съдебна реформа. В коментара "Да разлаем кучетата... на Темида" посочихме какво се крие зад разделянето на ВСС на две колегии и защо това не трябва да се приема:

"Самата актуализирана Стратегия за съдебна реформа не съдържа нищо повече от вижданията, които групата неправителствени организации, начело със Съюза на съдиите в България, представят като единствено възможната алтернатива за лечение на системата. В голямата си част Стратегията копира и тезите, които доста по-шумно Христо Иванов представяше докато оглавяваше Българския институт за правни инициативи. Очаквано документът обръща сериозно внимание на статута на съдиите, но точно заради това няма да срещне подкрепа от страна на Висшия съдебен съвет, на прокурорите и на следователите, а вероятно и на Българската съдийска асоциация – алтернативната на ССБ професионална организация. Възможността съдиите да се капсулират и по този начин да си гарантират недосегаемост ще е най-лесния аргумент, с който Стратегията ще бъде отхвърлена, а оттам и разделянето на ВСС на две камари."

Както се казва - казаното отминава, написаното остава! С малкото уточнение, че отхвърлянето на капсулирането на "съдийската" и/или "прокурорско-следователската" колегии с голяма вероятност ще се случи през Конституцията и чрез предстоящите промени в Закона за съдебната власт. Да, през януари депутатите приеха Стратегията за съдебна реформа. Направиха го по-скоро "за сведение" и с ясното съзнание, че крайните решения ще се взимат след дебати и гласуване на промени в законите и в Конституцията. За добро или за лошо, така е в демокрациите, тези с традиции и в младите, защото така се гарантира, че нито един управник не би си позволил да злоупотреби с временната власт, която ползва. Другото би било анархия и откровено преследване на лични амбиции. А и всеки управленец трябва да знае, че светът ще трябва да продължи да съществува и утре...