За промените в конституцията, бързането е контрапродуктивно. Ако сега не минат това не значи да се сложи край на опитите за реформа, а напротив да се продължи.

Ако сега не минат, може би ще минат по-късно. Да напомня само, че става въпрос за първо четене на тази промяна, така че до следващото има време и то може да бъде и след изборите. Аз лично смятам, че предизборното време не е много подходящо за търсене на консенсус в парламента, какъвто несъмнено една конституционна промяна изисква. Мисля, че макар мнозина да смятат, че едно отлагане на съдебната реформа ще бъде катастрофално, може би е по-добре в случая да си кажем: по-добре късно, отколкото никога.

Проблемът е, че това е поредната съдебна реформа и тя в очите на мнозина изглежда точно така – за пореден път ще се опитаме нещо да разбутаме. Но все пак трябва да имаме предвид, че в сравнение с всички предишни тя е много по-мащабна и понеже има натрупано огромно очакване в обществото нещо да се случи, мисля, че сега е моментът и ако го пропуснем нещата ще продължат още дълго време без никаква промяна.

Дали това е реформата, се питат някои? Има много различни групи с много различни очаквания. Обществото очаква нещо, което да промени нещата така, че правосъдието да е почтено, бързо, ефикасно, но честно и справедливо. Това очакват хората. Дали ще се случи веднага, е един въпрос, който наистина продължава да виси. И аз не очаквам кой знае колко бързи и незабавни ефекти от всичкото това. Хубаво, може да има ефект например върху кариерата на съдиите и прокурорите. Дали обаче тази промоция на съдиите и прокурорите веднага ще доведе на ръководните и важните позиции и на позициите, които задават тона, честни и почтени професионалисти – това е въпросът.

Продуктивна ли е позицията на Реформаторския блок в този случай? Мисля, че да заемеш позицията на единствен морален съдник в една ситуация, в която няма невинни – нека го кажа веднага, че няма невинни - е контрапродуктивно. Още повече, че в крайна сметка целта е една реформа да бъде колкото се може по-консенсусна, т.е. трябват преговори с другите и когато кажеш на другите, че те са измамници, престъпници или Бог знае какво, ами шансът да постигнеш съгласие не е много голям. И може би в Реформаторския блок започват все повече да осъзнават това, че наистина няма невинни. Не можеш да заемаш безкритично ролята на единствен съдник, неподвластен на критиката.

Аз се страхувам от такива изявления както старата латинска поговорка: или Цезар или никой. Какво значи това, ако реформата не мине сега, значи никога няма да мине? Ами ако не мине сега и някой иска да продължи да прави реформи, ще се опита да мине по-късно, ще се опита да продължи. Ако нещата стигнат до там, да се каже, че ако реформата не мине: тия, които гласуват "против" са лоши, това ще е само PR-акция, то няма да е реформа, някой просто ще натрупа малко морални дивиденти, дори не много за дълго и какво от това, нали целта е да има реформа. Натискът върху България отвън идва от точно определени канали, в рамките на ЕС най-вече. Той е в очакването за една съдебна реформа, която да направи процеса както по-справедлив, така и по-честен и по-бърз. Ами той не е от вчера, ние това си го знаем, няма нужда от това специално да ни се напомня, че има натиск, че у нас има проблем със съдебната система. Така че, дали ще се увеличи или не... Е, сигурно ще има такива декларации на неудовлетвореност и други подобни неща, но какво повече в крайна сметка трябва да очакваме да се случи. Това е наше задължение и ние трябва да си го направим за себе си, а не за да отговорим на някакъв външен натиск.

В политиката няма как да се мине без преговори и компромиси. Това е особено поле, там се сблъскват интереси, но в крайна сметка е полето на общото живеене и как да живеем общо с различни интереси? Ами като някак си се договаряме по едно, друго, трето... Така че аз виждам в отиването на правосъдния министър Христо Иванов на преговори за съдебната реформа с главния прокурор Сотир Цацаров по-скоро позитивен знак.

Дали ДПС ще подкрепи реформата? Всяка подкрепа в политиката има своята цена – тя може да е символическа най-често. Това може да значи отстъпка в някаква област. Така че, ако някой иска да получи тази подкрепа ще трябва сигурно нещо да направи. Но аз се питам, водят ли се преговори с БСП? БСП е една от основните парламентарни сили и ако натам няма някакви особени усилия, за да се постигне договореност, какъв ще е резултатът? Така че хубаво е да обсъждаме, дали подкрепата на ДПС ще бъде по някакъв начин възнаградена, но аз се питам, какво мислят за подкрепата от страна на БСП. Защото когато стартира реформата, общите й принципи бяха подкрепени от едно забележително мнозинство в НС. Такова каквото не е имало по много въпроси и оптимизмът ми беше по-голям тогава. След това обаче се оказа, че някои се опитват да извличат различни партийни дивиденти, за да кажат, че именно те са в основата, те ще правят реформата, а другите са съпътстващ инструмент и се стигна до типичното за нашия политически живот затишие, в което никой не отстъпва и никой не иска да се договаря.