Юрген Хабермас, един от интелектуалните светила на европейската интеграция, предприе смразяваща атака срещу германския канцлер Ангела Меркел.
Той я обвини, че с неотстъпчивостта си спрямо Гърция е "проиграла като на хазарт" усилията на предишните поколения германци да възстановят репутацията на страната след войната (или след хитлеристкия й период – ред.).
Вземайки за пръв път отношение по споразумението за спасителния план за Гърция, философът и социолог, каза че германският канцлер е извършила "акт на наказание" срещу лявото правителство на Алексис Ципрас.
"Страхувам се, че германското правителство, включително неговата социалдемократическа фракция, за една нощ проигра целия политически капитал, който една по-добра Германия бе натрупала за половин век," каза той пред "Гардиън". Предишни германски правителства, добави той, демонстрираха "по-голяма политическа чувствителност и наднационален манталитет".
Хабермас, възприеман като един от най-влиятелните съвременни европейски умове, каза, че, заплашвайки Гърция с излизането от еврозоната в хода на преговорите, Германия е "безсрамно се разкри като главният надзирател на Европа и за първи път открито даде заявка за германската хегемония в Европа."
По думите му резултатът от преговорите между Гърция и другите страни-членки на еврозоната "нямат смисъл от икономическа гледна точка, тъй като отровната смесица от необходими структурни реформи с по-нататъшни неолибералните данъци напълно ще обезкуражат изтощеното гръцкото население и ще убие всеки тласък на икономическия растеж".
Хабермас добави: "Принуждаването на гръцкото правителство да приеме един икономически спорен и предимно символичен приватизационен фонд не е нещо по-различно от наказание срещу лявото правителство".
Роденият в Дюселдорф философ, който е бивш асистент на известния теоретик от Франкфуртската школа Теодор Адорно, изгря по време на студентските протести в края на 60-те години. Неговите трудове за създаването на паневропейска политическа и културна идентичност, като "Структурна трансформация на публичната сфера", продължават да влияят и оформят политическия дебат в Европейския съюз. В началото на новото хилядолетие Хабермас е един от водещите изразители на призива за европейска конституция.
Наскоро 86-годишният интелектуалец безпощадно разкритикува водещата роля на Меркел в Европа в книгата си "Изкушението на технокрацията".
В същото време самият той също е подлаган на критика. През 2013 г. Хабермас се сблъска в поредица от статии с друг влиятелен немски ляв интелектуалец Волфганг Стреек. Социологът окачестви европейският федерализъм, изповядван от Хабермас, като коренът на кризата на континента.
Хабермас сподели пред "Гардиън", че се е съгласил с много от основните точки критиците му. "Стреек и аз споделяме мнението, че това технократско залитане на демокрацията е резултат от неолибералния модел на пазарна дерегулация", каза той. "Балансът между политиката и пазара бе нарушен за сметка на държавата на благоденствието, смята той.
"Това, по което се различаваме, е какво да се направи за излизане от затрудненото положение. Аз не виждам как завръщането към националните държави, които трябва да действат като големи корпорации на световния пазар, може да се противопостави на тенденцията към антидемокрация и нарастване на социалното неравенство – нещо, което ние, между другото, виждаме във Великобритания.
"На подобни тенденции може да се противодейства, ако изобщо е възможно, само чрез промяна на политическото управление, което да се осъществи от демократични мнозинства в едно по-силно интегрирано "ядро на Европа". Валутният съюз целеше да действа на наднационално ниво. С оглед на политическия хаос, предизвикан от кризата в Гърция, вече не може да пренебрегваме ограниченията на сегашния подход на междудържавни компромиси."
Според Хабермас Европа е "заклещена в политически капан".
"Без обща финансова и икономическа политика икономиките на псевдосуверенните страни членки ще продължат да се разминават и отчуждават, следвайки своите цели. Няма политическа общност, която да издържи на такова напрежение в дългосрочна перспектива", каза той. "В същото време, фокусирайки се върху избягването на открити конфликти, институциите на ЕС възпират необходимите политически инициативи за разширяване на валутния съюз в политически. Само правителствени лидери, които влизат в Европейския съвет, са в състояние да действат, но точно те не са в състояние да действат в интерес на общата европейска общност, защото мислят главно за националните си електорати", подчертава философът.