Реформата във Висшия съдебен съвет, в начина на назначения на административните ръководители, в процедури по командироване и т.н. са вторични проблеми на съдебната власт. Първичните проблеми са реалното правораздаване, смята заместник-районният прокурор на София Стефан Милев.
Като член на Асоциацията на прокурорите, той припомни, че прокурорите отрекоха конкретни текстове, които биха рефлектирали пряко върху съдебната власт в предложената от министъра на правосъдието съдебна реформа. Прокурорите не са съгласни с възможността министър на правосъдието да прави предложение за назначаване на административни ръководители в прокуратурата, чийто избор в последствие, по предложение на министъра, да бъде гласувано в една съществуваща прокурорска колегия от 12 души, шестима от тях - представители на политическата власт. Тук е разковничето, което съдържа опасност от зависимости. Предложените промени крият рискове, защото професионалните прокурори губят правомощия да взимат решения, подчерта Милев и допълни, че най-малкото, при създаване на колективен орган, юридическата култура изисква той да бъде съставен от нечетен брой членове, за да се избегнат патови ситуации.
Проблемите са в ежедневното правосъдие, които касаят пряко българските граждани, те не засягат Висшия съдебен съвет и административното управление на съда, а засягат начините на разглеждане и движение на делата, на разкриваемост на престъпленията, смята Милев.
До този момент, в случаите в които е пипана конституцията, за да се реформира съдебната власт, гарантирам, че не дадоха очаквания резултат, каза Милев и припомни промените от 2003 година. Според него сега се прави нов опит – с промяна в конституцията да се обоснове съдебна реформа. А на хората и на колегите в гилдията им омръзна понятието "съдебна реформа". В прокуратурата не е нужна съдебна реформа, защото тя е функция на много други органи, които са пряко свързани с нейната работа и по-скоро качеството и ефектът от нашата работа е функция на това дали други органи са си свършили качествено работата.
Нуждаем се от такава генерална промяна в административното и процесуалното законодателство, която хармонично да въведе един новаторски подход в цялото досъдебно производство. Трябва да се деформализира досъдебното производство, тоест да се опрости процеса по събиране на доказателства, каза още Милев пред Канал 3.
Съмнявам се, че предлаганите промени в законопроекта на Министерството на правосъдието са съгласувани с гилдията, заяви още той.