Гръцката криза достигна точка, в която един посредник може да изиграе ключова роля. Лидерите на еврозоната ще се съберат още веднъж в опит за компромис в последния момент. Тази тактика може да даде нов шанс за диалог и открити консултации.Съществува обаче и риск тя да се окаже недостатъчно близо до практичния подход, който е нужен, когато задачата е да се избегне попадането на две страни в безизходица с огромни вреди.
По време на цялата криза има очевидна възможност за решителен сблъсък между правителството на СИРИЗА в Гърция, от една страна, и брюкселските институции с Германия на заден план от друга. Трудни за разрешаване конфликти от този тип често изискват безпристрастен посредник, който да изслушва оплакванията, да преценява опциите и шансовете за успех и да предлага компромиси, които противниците може да бъдат убедени или притиснати да приемат.
Поляризацията на позициите за Гърция сега е огромна. Не е лесно да бъде намерен неутрален и взаимноприемлив посредник, какъвто е нужен. При други обстоятелства Великобритания, като страна извън еврозоната и влиятелна европейска сила, би могла да се окаже подходяща. Сега обаче тя не може да влезе в ролята на справедлив посредник, защото сама води изключително напрегнати преговори с лидерите на ЕС за своя статут в европейския клуб.
Най-подходящият възможен кандидат за тази роля следователно е Франция. Франсоа Оланд изпраща сигнали, че може и да се нагърби с тази задача. След гръцкия референдум той остави министрите си да говорят колко належащо е да бъде запазено мястото на Гърция в еврозоната. Френският президент социалист също е в по-добра позиция да преговаря с радикалното ляво гръцко ръководство, отколкото германския канцлер консерватор. Франция е втората по големина икономика в еврозоната. За Ангела Меркел би било трудно да игнорира такава инициатива.
Историческите фактори също са от значение. За гърците може да се окаже по-лесно да приемат френски предложения вместо диктата, според тях, от една държава, която - както им казва тяхното правителство - все още им дължи военни репарации.
Франция също така изигра ключова роля за приемането на Гърция в Европейската икономическа общност (предшественика на ЕС) през 1981 г. Президентът Оланд със сигурност би се поблазнил от перспективата да демонстрира влиянието на Франция, допускайки, че усилията му ще дадат резултат. Успехът би неутрализирал някои критики, отправяни от френската радикална левица и от крайнодесния Национален фронт - тези два полюса недоволстват гласовито, че се отстъпва прекалено много пред Германия.
Въпреки това остава открит въпросът дали може да има френски изход от кризата, а и той става още по-сложен при наличието на сегашния цайтнот. Авторитетът на Франция може да бъде накърнен от собствените й нееднократни провали да спазва зададените от ЕС тавани за (бюджетен) дефицит през последните години. Може ли една страна да бъде посредник, когато сама си е издействала специални отсрочки себе си, каквито не са били предоставени на други държави от еврозоната? Дори и да е така, европейските социалдемократи са способни да изиграят роля, опитвайки се да измислят някакъв компромис.
Президентът Оланд може да обедини усилията си в тази насока с италианския премиер Матео Ренци. Пречките са огромни, не на последно място заради пагубната хардлайнерска позиция на лидера на Германската социалдемократическа партия Зигмар Габриел, който изглежда смята, че може да извлече политически изгоди от антигръцките настроения в Германия. Но ако трябва да се прехвърли мост над огромната пропаст, зейнала между Атина и Берлин, Париж може да е в най-добра позиция да се опита да се справи с тази задача. Франция има и възможност, и отговорност да направи това.
БТА
