Има един бургаски лаф „Нит’ мъ грей, нит’ мъ охлажда“. Какъв е случаят с гръцкия дълг и референдум?

Като се съди по страстите в интернет, гръцкият въпрос силно ни грей и ни охлажда. Кипят едни страсти за и против Европа, до голяма степен съвсем немотивирани в България.
И сега какво идва след референдума?

Категоричното “не” е голяма политическа победа за Ципрас, която тепърва ще се коментира, но и с „да“, и с „не“ дългът на Гърция остава и трябва да се намери някакъв изход. Какъв точно?

В последните дни, след като настъпи разривът с Гърция, дори в издания като „Файненшъл таймс“, които съвсем не са бастион на социализма, се прокраднаха мнения, които намират за грешен спасителния план на кредиторите и смятат за основателен отказа на гърците да го приемат  (виж тук).

Коментарите в българския интернет се въртят около морални категории и правила – като вземеш заем, трябва да го връщаш. „Тарикати, да си плащат“. Разбира се. Ами ако спасителния план е грешен, както смятат сериозни икономисти?

Който смята, че икономика, основана на плод, зеленчук, зехтин и туризъм може да върне този дълг, значи

вярва в икономически чудеса

Джордж Фрийдман от агенция „ Стратфор“ написа в статия тия дни: „Никой изобщо не си е й помислял някога, че гърците ще могат да върнат тези заеми“ (виж тук). За мнозина такова твърдение изглежда странно. Ето накратко какви са реалностите, извън това кой какво си е представял за гръцкия дълг:

- Германия произвежда и продава на света химикали, фармацевтика, автомобили, техника. Изнася към една трета от своя БВП. Има нужда от пазари, от разширение на пазарите, за да има растеж и да поддържа стандарта си. Европейският пазар в ЕС е важен за нея, защото осигурява безмитни продажби на продукцията й.

- Гърция произвежда и изнася на света маслини, зехтин, риба, плодове и зеленчуци и продава туризъм и природа. Европейският пазар е важен за нея, но шансовете й да върне дълг от 330 млрд. евро с това производство са никакви.

Гърците са най-големите корабособственици и водещи в корабоплаването в света, но това са предимно офшорни фирми и необлагаем бизнес. Дори други видове бизнес в Гърция всъщност са чужда собственост. Например 40% от най-голямата гръцка телекомуникационна компания (ОТЕ – Космоте) е на „Дойче телеком“ (Някои смятат, че това има връзка с отказа на европейските кредитори на предложението на Ципрас да се увеличат лицензионните такси в телекомуникациите. По същия начин някои обясняват и защо кредиторите отхвърлиха предложението на гръцкото правителство да се обложи повече хазартът, включително в интернет, който е базиран в чужбина).

От 2010 г. насам, при спазване на условията на спасителния план за Гърция, нейната икономика се е свила с 25% и дългът е нараснал до 177% от БВП. И онзи, който е смятал, че така може да се върне дългът, също вярва в икономически чудеса. Но ако направиш тази проста сметка, българските т. нар. десни ще те обявят за левичар и популист. Въпросът е на сметки, икономически решения. Но се политизира силно.

Джон Пол Гети има един израз „Когато дължиш на банката 100 долара, това е твой проблем. Когато дължиш на банката 100 милиона долара, това е проблем на банката.“

Въпросът е, кой е отговорен за

раздаването на несъбираеми кредити на Гърция?

Само гръцките правителства (преди Ципрас)? Които са харчили повече, отколкото произвеждат? Или самите кредитори, които са давали нови и нови заеми, за да връща Гърция старите и така дългът се е трупал с лихви?

Когато немски капитали отиват в Гърция като кредити, голяма част от тях се връщат обратно в германски банки и производители. Икономистът Джоузеф Стиглиц директно каза, че по-голямата част от отпуснатите на Гърция пари са отишли „да изплатят задължения към кредитори от частния сектор - включително немски и френски банки“ (виж тук). И така чрез Гърция е запазена банковата система на тези страни.

Затова е любопитно какво ще бъде решението за гръцкия дълг сега, след референдума.

А дали от гръцкият въпрос ще има поука за България? Защото тя бавно, като жабата в тенджерата, започна да се вари в дългове. И мнозина си мислят, че няма страшно, ние не сме като гърците (виж тук). Не сме, наистина – нашият брутен вътрешен продукт е почти 4 пъти по-малък от гръцкия в момента, а харчим повече, отколкото произвеждаме…