Премиерът и министърът на здравеопазването се уплашиха - така разчитам думите от днес на Бойко Борисов в Народното събрание, който обяви, че министър Петър Москов ще оттегли предложението за приватизация на болници, залегнало в поправките на Закона за лечебните заведения.
Спомнете си начина, по който беше вкаран този раздел за приватизацията в законопроекта. Първо, министърът не даде публичност на тези текстове за обществено обсъждане, а ги вкара в проекта вечерта преди заседанието на Министерския съвет . И по този начин избегна не само дискусиите по тях, но и съгласувателната процедура с другите министри. Така че в деня на заседанието на МС се получи грандиозен скандал, защото министърът на финансите го атакува и то с основание.
Приватизационни текстове по принцип се вкарват с прецизни разчети, с оценка на активите, с полагане на цели, които трябва да се постигнат. А ние не разбрахме нищо за намеренията на Петър Москов. Той просто в 12 без 5 предлага някакви свои текстове и, ако си спомняте, тогава го защити лично премиерът. Благодарение само на Бойко Борисов тези текстове минаха и стигнаха до НС. Това, обаче, означава,че министър-председателят е поел 100% отговорност за последиците. И, според мен, двамата – Борисов и Москов, се уплашиха.
Дали поправките са лобистки? При положение, че на МС само двама министри са "ЗА" тях означава,че те са били наясно. Единият е вносител на лобисткия текст, а другият е човекът, който го прокара. Без помощта на Борисов този текст нямаше да мине никога.
Определено смятам, че терминът "реформа" носи изцяло положителни конотации. Но това, което прави министърът на здравеопазването Петър Москов, обаче, няма да доведе до нито една положителна промяна. Така че не мога да приема предложенията му за реформа.
От формална гледна точка ще напомня, че ние направихме здравната реформа през периода 1997-2001 г., когато един единствен закон, който тогава регламентираше здравеопазването тип "Семашко", Законът за народното здраве, го заменихме с 12 устройствени закона. Сега министър Москов бръкна в два от тях и нарича това реформа. Но не е. Това е имитация, зад която се правят опити за прокарване на лобистки интереси - чисто партийни, политически и, бих ги нарекъл, партизански. В крайна сметка Петър Москов има достатъчно "партизани" около себе си, на които , предполагам, иска да направи подаръци. Как да си обясня по друг начин случващото се? Министърът уволнява директорите на печеливши болници, настанява там свои хора, след това обявява лечебните заведения за приватизация.
Всъщност, в поправките към самия закон има един много интересен текст - в него министърът предлага да се снижат изискванията към длъжността директор или член на Борда на директорите на болниците . Досега имаше изисквания към тях освен да са магистри, да имат и специализация по здравен мениджмънт, по здравна информатика. Сега тези изисквания падат, и то на законово ниво, което означава, че Москов подрежда "калинките" , за да ги изпрати в управлението на болничните заведения. Нима това не е "партизански подход"?
-----
Д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването, създател и първи директор на НЗОК, лидер на коалиция "Десните".
