Независимо от някои знаци за възстановяване, икономическото представяне на еврозоната остава разочароващо.

Продължаващото влияние на финансовата криза показват липсата на търсене, структурните пречки към растежа, създаването на работни места, както и недостатъците в устройството на икономическия и монетарен съюз.

Постоянно високата безработица доведе до широко разпространеното недоволство най-вече сред гражданите на валутния съюз, както и в по-широк план в Европа. Не е изненадващо това, че толкова много европейци в момента са убедени, че начинът за решаването на проблемите им е като се даде почивка на интеграцията и се ограничат зад националните граници.

Изправени пред подобно недоволство, ние можем или да оплескаме нещата или да се изправим пред предизвикателствата по смел и твърд начин – като дадем тласък на растежа, създавайки постоянно и богато на работни места възстановяване, изграждайки наново отношенията между европейските институции и гражданите.

Но спешността на кризата изисква бързина и сложност, които от своя страна призовават за по-амбициозна стратегия, от тази, която до сега сме прилагали.

Настоящата политика на ЕС се движи във вярна посока. Количествените облекчения имат позитивен ефект върху макроикономиката и финансовите пазари. Неотдавнашното съобщение на Европейската комисия за постигане на гъвкавост осигурява силни стимули за правителствата от ЕС да извършват крайно необходими реформи. "Планът Юнкер", който започна през март, представлява важна възможност да се даде нов тласък на инвестициите с публична подкрепа.

Въпреки това обаче политиките за растеж на европейско ниво не са достатъчни сами по себе си. Подсилването на вътрешния пазар е абсолютен приоритет. Също така ние трябва да осъществим прогрес по отношение на съюз на капиталовия пазар, така че по-малките компании да получат по-добър достъп до финансовите пазари, да се отвори енергийният пазар, да се промотира дигиталната икономика и да се подсилят иновациите.

Реформата в икономическото ръководство в рамките на еврозоната също е основна за подобряването на ефективността на валутния съюз и създаването на по-добро сътрудничество по време на криза. Структурните реформи, приложени на национално ниво, трябва да бъдат по-добре координирани, за да се увеличи тяхното влияние. Също така, ние трябва специално да се фокусираме върху социалната страна на въпроса и заетостта в рамките на структурните политики като неразделна част от икономическата конвергенция във валутния съюз. Трудовите пазари в еврозоната трябва да бъдат направени по-гъвкави. Това би могло да се постигне като се създаде обща европейска схема за осигуряване при безработица.

Това би допълнило продължаващите и сега реформи и би подобрило ефективността на различните национални инициативи. Нещо повече, това би улеснило търсенето и смекчило негативните последици от евентуални бъдещи кризи. В по-дългосрочен мащаб, еврозоната трябва да развие подходящи функции за стабилизация, с които да помогне за справянето с това, което икономистите наричат асиметрични шокове – събития, които се отразяват на една нация по-тежко, отколкото на друга. Те водят, освен другите неща, и до едно постоянно покачване на безработицата.

Това обаче предполага засилването на фискалната интеграция – осигуряване на еврозоната с подходяща бюджетна политика и общ бюджет, които трябва да са част от всеки валутен съюз. От само себе си се подразбира, че подобна фискална интеграция ще трябва да бъде моделирана, така че да намали моралния риск и да се избегнат постоянните трансфери на средства между отделните държави.

В по-общ план, прогресът към истински паричен съюз изисква по-усилено споделяне на риска. И ако в дългосрочна перспектива ще са необходими промени в договорите за едно такова амбициозно институционално начинание, то съществуващите европейски споразумение биха могли да позволят създаването на фонд за осигуряване при безработица и бюджет на еврозоната.

За да спечелим по-голяма подкрепа за европейския проект, ние трябва да обединим дългосрочна визия, съчетана с прагматизъм и постоянство. Трябва да отговорим на очакванията за необратимостта на еврото, да построим наново увереността и да възстановим доверието между държавите членки.

Така нареченият доклад на четиримата председатели (на Европейската комисия, на Европейския съвет, на еврогрупата и на Европейската централна банка) за икономическото управление на еврото, ще е една от темите за обсъждане на следващата среща на върха на 25 юни. Тя трябва да бъде амбициозна, а европейските лидери да обещаят да осигурят адекватни източници и необходимите демократични закони за засилването на институционалната рамка.

В основата си, обществената подкрепа за валутния съюз ще се възстанови само до степента, в която проектът създава работни места и осигурява благосъстоянието на европейските граждани.
------------

Пиер Карло Падоан е настоящият финансов министър на Италия. Коментарът му е публикуван в британския вестник "Гардиън".