Досега иракската армия не успя да вземе връх над бойците от "Ислямска държава". И това е разбираемо от политическа гледна точка. Обезпокоителното е, че религията играе огромна роля в конфликта, коментира Керстен Книп.
Иракската редовна армия не може да стори почти нищо срещу терористичната групировка "Ислямска държава". Джихадистите завладяха град Рамади почти без усилие, защото никой не оказа съпротива. Отбраната на града беше поверена на иракската армия. Но войниците, заедно с командирите просто избягаха и оставиха града на произвола на съдбата. Което означаваше сигурна смърт за стотици жители. И в Рамади джихадистите заложиха на своите изпитани средства - кръв и терор. Редовната иракска армия бяга и Багдад търси военни алтернативи. Ирак разчита на помощта на шиитски милиции, на групировки като Катаиб Хизбула, Асаиб ахл ал хак и Бригадите Бадр. Техните командири имат добри контакти с Иран. По време на иракско-иранската война през 1980-88 година шефът на Бригадите Бадр Хади ал Амири воюва на страната на Техеран. Междувременно той е член на иракския парламент. Хади ал Амири е най-търсеният полеви командир, който нееднократно доказва ефективността на своите шиитски милиции. Сега той трябва да завладее обратно град Рамади.
Страхът от надмощието на шиитите
Ефективността на Бригадите Бадр е и едно от обясненията за слабостта и ниския боен морал на редовната иракска армия. Защото сунитските бойци ще премислят три пъти дали си струва да се борят срещу "Ислямска държава" и след прогонването на терористите да живеят в една доминирана от шиити държава. През последните години те изпитаха на собствен гръб какво означава това. По времето на премиера Нури ал Малики сунитите бяха толкова силно маргинализирани, че мнозина от тях се присъединиха към "Ислямска държава". До 90 процента от бойците на ИД в Ирак са иракски сунити. А шиитите се разправят с тях толкова безцеремонно, колкото и ИД със своите противници. През лятото на 2014 година ООН публикува доклад за човешките права, в който обвинява шиитските милиции в изтезания, отвличания и прокуждане. Правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" пък публикува доклад през март тази година, в който говори за хиляди случаи на прокуждане. В доклада се посочват и масови разрушения на сунитски къщи. Предвид на тези престъпления - откъде да дойде тогава високият боен морал на сунитските войници?
Съмнителни традиции
Отново и отново в Ирак се злоупотребява с религията. В нейно име хората биват насъсквани едни срещу други. Те се избиват и осакатяват помежду си. Вярно, че в многократно погазвана страна като Ирак религията често дава на хората последна утеха. Всъщност човек трябва да се запита защо хората се поддават толкова лесно на всяващите омраза проповеди на религиозните водачи и от двата лагера? Очевидно е, че и сунитският, и шиитският ислям съдържат в себе си огромен мобилизиращ потенциал. Но когато човек види как иракските сунити и шиити в името на вярата си се възправят едни срещу други с религиозни бойни призиви, неволно си задава въпроса каква роля играят традициите тук? С религията сигурно може да се злоупотребява. Особено в управлявани от десетилетия от циници държави като Ирак. И все пак остава въпросът дали теолозите и проповедниците действително са действали правилно през всичкото това време?
ДВ