Почти половината българи искат да живеят като германците, но при едно условие: да не правят нищо. До този извод стигна нашата авторка Татяна Ваксберг, след като изчете едно социологическо проучване.

Българите са много недоволни от живота си, но не правят нищо, за да го подобрят. Така излиза от последните данни за обществените нагласи, публикувани от Институт "Отворено общество". Огромна част от анкетираните не вярват нито на полицията, нито на съда, нито на парламента, нито на общините, но и не мислят, че промяната е в техни ръце. Само критичен минимум от хората участват в някаква форма на обществен живот, чрез която биха могли да променят една толкова нерадостна среда.

Само 7 процента, например, членуват в някакъв синдикат, тоест в организациите, чрез които биха могли да защитят трудовите си права, да се преборят за по-добро заплащане и условия на труд. Критичните 3 процента членуват в неправителствени организации, тоест в онези структури, чиято функция е включително в това да предизвикват внимание към нередности в обществено-политическия живот и да бъдат инициатори на големи обществени промени. По-малко от 8% пък членуват в партии, макар че тъкмо чрез партиите биха могли да постигнат по-адекватно представителство и да реализират нужните промени.

Историческият преглед на тези данни показва твърде слаб ръст на активността в последните 13 години. От 2002 г. досега членуващите в някаква партия, синдикат или НПО са се увеличили едва с по 2 процента.

Германия - модел за подражание
За толкова мащабно бездействие, в което пребивават, голяма част от българите отглеждат необяснимо смели мечти. Помолени да посочат страната, която, според тях, се управлява добре и от която България би следвало да взима пример, анкетираните поставят на първо място Германия (40%). Казано иначе, четирима от всеки десет българи дават Германия като пример за страна, която не би могла да има добро управление, ако гражданите ѝ не изискваха от нея това. 36 % от германците участват в различни форми на обществения живот, гласят данните на Министерството на семейството за 2012 г. Що се отнася до онези германци, които не са участвали в никакви форми на обществена активност, 37% от тях са заявили, че възнамеряват да го направят в близкото бъдеще.

Германия, която е категоричен модел за подражание на анкетираните, е следвана от Великобритания и Швейцария (с по 14%) - други две страни с висока степен на гражданско участие в обществения живот. Чак след това се нарежда Русия, която е модел за едва 6 % от анкетираните – страна, в която и без това слабото гражданско участие е допълнително потискано от режима.

Разминаванията

Обществената инертност в България се разминава не само с мечтите за живот като в Германия, но и със скандално високите нива на неудовлетвореност от живота в страната. Една четвърт от анкетираните смятат, че догодина телефонът им може да се подслушва; една пета не изключва полицията да нахлуе в дома им без съдебна заповед; повече от половината нямат доверие на нито един депутат; почти половината от хората не вярват на нито един общински съветник, а цели 77% мислят, че законите не се прилагат еднакво за всички. Най-драстична изглежда преценката на 67% от анкетираните, според които организираната престъпност има голямо или много голямо влияние върху основните партии в страната.
Въпреки тези лоши оценки обаче, една трета от анкетираните заявяват, че не биха направили нищо, ако са недоволни от живота в страната. През последната година само 3% са участвали в стачка, а 7% - в протест. 11% са подписали някаква петиция.

90% недоволни българи

Абсолютното разминаване между недоволство и действие, ниска оценка на реалността и участие в някакви действия за нейното подобряване, беше проявено по особено остър начин през 2009 година с Европейското изследване на ценностите, проведено и в България. То показа, че 90% от българите са недоволни от начина, по който се развива демокрацията в тяхната страна, но пък над 86% не участват в никаква форма на гражданска самоорганизация, способна да променя средата. При цялата устойчивост на тези данни в последните години управляващите мнозинства нямат никакви основания да се чувстват недолюбвани, неодобрявани и отхвърлени от хората, за които би трябвало да работят. С изключение на протестите от 2013-2014 г. властите не са получавали трайни сигнали за това, че действията им имат някакво значение за обществения комфорт и – съответно – последици за собственото им бъдеще.

Ако политиците четат тези изследвания и ако го правят редовно, те би следвало да си направят следния извод: имаме си работа с недоволни, но инертни и бездейни хора, очакващи редът и красотата да паднат от небето. Най-мечтаната почва за всеки Бареков, Сидеров или Сакскобургготски.
ДВ