САЩ по собствена воля се лишават от това средство, което може да се окаже много важно за противодействието на заплахите, изхождащи от Русия, Иран и други страни.
САЩ се сблъскват с поразителен брой глобални заплахи за сигурността, които изискват да се прояви национална решителност, а също така решителност от страна на нашите най-близки съюзници в Европа и в Азия. Действията на Иран, насочени към превръщането на страната в регионален хегемон, руската агресия в Украйна и конфликтите, избухнали в резултат на ислямския тероризъм в Близкия изток и в Северна Африка, са само част от заплахите, изискващи да се прояви непоколебима привързаност към американските демократични принципи, а също така военна готовност. Пътят за постигането на американските цели също така може да бъде икономически – той е много прост, и затова е достатъчно да се гарантира, че нашите съюзници и приятели имат достъп до безопасни енергоносители.
Достъпът до тези доставки се блокира от забраната за износ на американски суров петрол, която беше въведена – наред с мерките за вътрешен ценови контрол – през 1973 г. след арабското петролно ембарго. Ценовият контрол беше отменен през 1981, на забраната върху износа продължава да е в сила, макар че Америка има предостатъчно нефт.
САЩ се освободиха от зависимостта, свързана с доставката на енергоносители от нестабилни източници. Едва 27% от консумирания през миналата година петрол беше вносен и това е най-ниският показател от 30 години. Почти половината от този износ се осигурява от Канада и Мексико. Но нашите приятели и съюзници, особено в Европа, нямат подобна степен на независимост. Удари часът, Съединените щати да започнат да използват своя петрол и природен газ в подкрепа на своите интереси в областта на сигурността по целия свят.
Да вземем например Иран. Многостранните санкции, включително ограничаването на износа на неговия петрол, принудиха Техеран да седне на масата на преговорите. Тези санкции можеха да се окажат напразни, ако не беше резкият скок на вътрешния добив на "черно злато" в САЩ, което позволи да се изтласка вноса. Значителна част от освободилите се обеми чужд петрол започнаха да влизат в европейските страни, които след това съкратиха вноса на ирански петрол до нулата.
Перспективата за сключването на споразумение за ядрената програма с Иран не позволява на САЩ да седят със скръстени ръце. Когато растежът на световната икономика доведе до увеличаването на търсенето на петрол, Иран ще е готов много бързо да увеличи своя износ за тези страни, в които съкращаването на иранския внос беше от критично значение за успеха на санкциите. Става дума за Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Индия и Китай. Американският износ ще помогне на тези страни да диверсифицират своите източници за получаване на енергоносители и ще избегне завръщането им към предишното равнище на зависимост от Иран.
Още по-важно е, че в случай на неуспех на преговорите или в случай на отказ на Техеран да изпълни своите ангажименти санкциите трябва бързо да се върнат и при това да бъде наложено още по-строго ембарго върху експорта на иранския петрол. И ще бъде много трудно да настояваме другите страни да ограничат своя внос от Иран, ако САЩ откажат да им продават своя нефт.
Съществуват и други опасности, възникващи в резултат на действията на глобалните доставчици на петрол, на които Вашингтон не може да си позволи да не обърне внимание. Либия силно страда от гражданската война и нападенията от страна на Ислямска държава. Лошо управляваната икономика на Венецуела се намира на ръба на колапса.
Изключително заплашително е руското енергийно господство в Европа. 14 страни от НАТО купуват 15% или дори повече от консумирания от тях петрол от Русия и при това съответните показатели в няколко страни от Източна и Централна Европа надхвърлят 50%. Русия е единственият или основният доставчик на природен газ за няколко европейски страни, включително Финландия, Словакия, България и балтийските републики. Европа като цяло зависи от Русия що се отнася до вноса на "синьо гориво" - ¼.
Подобно нещо прави Европа уязвима пред натиска на Кремъл. През януари 2009 г. Русия прекрати доставките на природен газ за Украйна и няколко европейски страни тогава напълно бяха лишени от достъпа до природния газ. Неотдавна проведените стрес тестове в ЕС показаха, че продължителното спиране на доставките на енергоносители от Русия ще доведе до това, че някои страни ще се лишат от 60% от природния газ. Освен това, доходите от продажбите в Европа осигуряват на Русия значителни парични ресурси за финансирането на нейната агресия срещу Украйна. Напълно е възможно този конфликт да се разпространи в Централна Европа и да засегне балтийските страни. За момента Северноатлантическият алианс се държи твърдо, но траекторията на този конфликт е непредсказуема. САЩ са способни да предоставят на своите приятели и съюзници стабилна алтернатива и да ги обезопасят от заплахата за прекратяване на доставките. Това е стратегически императив, а също предмет на икономически интерес.
Американският бум в областта на добива на шистов газ и петрол осигурява около 2,1 милиона работни места. Тези данни се съдържат в доклад на компанията IHS, публикуван в 2013 г., но неотдавнашното понижаване на цените на петрола доведе до значително свиване на обемите на парични средства, влагани в проучвания и добив. Съкращаването на работни места в нефтената индустрия се разпространи по цялата верига и засегна дори стоманодобива. Забраната за износ ще позволи да върнем на своите предишни места някои от тези работници, а също така да подкрепим американската икономика.
Но защо в такъв случай забраната продължава да е в сила? Отчасти това се обяснява с навиците и съществуващите митове. Енергийната политика на САЩ продължава да има своите дълбоки корени и мислене от времената на дефицити, тя бе сформирана през 70-те години на ХХ век. И даже днес съществуващите в обществото нагласи трябва да наваксат своето изоставане от реалността и да осъзнаят, че Америка е изпреварила както Русия, така и Саудитска Арабия и се е превърнала в най-големия производител на течен петрол /над 11 милиона барела дневно/. САЩ станаха през 2010 най-големият производител на природен газ, а федералното правителство възнамерява да издаде днес лицензи за износ на втечнен природен газ.
Страховете, че износът на американски петрол ще доведе до ръст на цените на бензина, са неуместни. САЩ вече изнасят петролни продукти и през декември 2014 дневният износ достигаше 875 000 барела бензин. В резултат цените на горивото в САЩ се доближават до световните. В някои скорошни изследвания, проведени включително от Брукингския институт, организацията Ресурси за бъдещето, а също така Центъра за енергийни изследвания на Университета Райс, отбелязват, че износът на суров петрол в действителност ще отслаби натиска върху цените на бензина в Америка, защото повече петрол ще влезе на световния пазар, което ще доведе до намаляване на световните цени.
Прекалено често дебатите по повод на външната политика в Америка се фокусират върху въпросите какво количество военна сила трябва да се разположи в Близкия изток, трябва ли Щатите да доставят оръжия на Украйна, и какъв вид по-строги санкции трябва да бъдат въведени спрямо Иран. При това си игнорира мощното несмъртоносно оръжие – изобилието в Америка на запаси от нефт и природен газ. САЩ продължават да бъдат велик арсенал на демокрацията. Но САЩ също така трябва да бъдат велик енергиен арсенал.
------------
Стивън Хадли, съветник по националната сигурност /2005-2009 г./. Леон Панета, директор на Централното разузнавателно управление на САЩ /2009-2011/ и министър на отбраната /2011-2013 г./. Статията им е публикувана във вестник "Уолстрийт джърнъл".
