Тихомълком приключилата афера "Костинброд" показва колко лесно е в България да бъде лъгано и манипулирано цялото общество. Особено когато в ролята на политически илюзионисти се изявяват една телевизия и една прокуратура.

По сценарий такива истории започват с гръм и трясък. После постепенно се спихват и накрая приключват тихомълком, когато вниманието на публиката отдавна е привлечено от нещо друго. Така голяма част от нея не разбира, че всичко е било лъжа и манипулация. Сценаристите и изпълнителите си получават възнаграждението, без някой да се сети да им потърси отговорност. И следващия път номерът пак минава.

"Грандиозната фалшификация"

Началото бе в деня за размисъл преди изборите през 2013 година. Един днешен политик, титулуващ се по онова време като „журналист" и директор на телевизия, в серия драматични преки включвания от Костинброд обяви взривоопасната новина, че в местната печатница са открити 350 хиляди изборни бюлетини, „готови за експедиция". С тях, ако не била намесата на прокуратурата, щяла да се извърши „грандиозна фалшификация" на изборите в полза на управляващата тогава партия. „Сигурен съм, че Цветанов и Борисов няма да ме оставят - ще ме убият и 7-годишното ми дете ще остане сирак", проплака тогава „журналистът", но геройски добави, че е „готов да плати цената, за да каже истината на гражданите, дори с риск за собствената си сигурност".

Прокуратурата изчака драматичното напрежение да нарасне достатъчно, след което още същия ден с лаконично, но многозначително официално съобщение потвърди истинността на кой знае как изтеклата „информация". Два дни след изборите това съобщение бе развито в предавана на живо пресконференция - нещо като видеошоу с личното участие на главния прокурор, негов заместник и тогавашния градски прокурор на София.

В деня за размисъл пък в нагнетяването на всеобщата истерия с ентусиазъм се включиха много други медии и почти всички партии (някои под влиянието на магията, други съвсем съзнателно): „брутален опит за фалшифициране на вота", „безпрецедентен скандал, който засяга самото съществуване на българската държава", „опит за държавен преврат и насилствено завземане на властта в републиката".

Обвинената партия отговори с: „долна инсинуация", „режисиран сценарий в нарушение на закона" и „недопустима намеса на държавното обвинение в изборите, отнела на партията 5-6% от изборния резултат".

Още тогава с просто око се виждаше (а и малцината, запазили хладнокръвие, го казаха), че показаните бюлетини изобщо не са „готови за експедиция", а са натрупани в пълен хаос. Че по принцип не е съществувал реалистичен начин те да бъдат използвани за подмяна на изборните резултати. И че въобще става дума за добре планирана, координирана и изиграна постановка.

Но вече беше късно. С колко точно процента, е трудно да се каже (може би точно с толкова „малко", колкото след това позволи на БСП и ДПС да съставят правителство), но в края на краищата телевизионно-прокурорската акция в деня за размисъл със сигурност повлия на вота и, макар и по друг начин, резултатът от него наистина беше „фалшифициран".
Постепенното спихване и закономерният край

Започнала така зрелищно и експлозивно, след изборите историята бързо се спихна, паралелно с все по-намаляващия медиен интерес към нея. Първоначално бе образувано дело за „престъпление против политическите права на гражданите" (разбирай за фалшифициране на изборите). За това обаче не бяха (а и нямаше как да бъдат) открити никакви данни.

Но след толкова тупурдия някакъв процес все някакси трябваше да се скалъпи. И делото бе продължено с нова, „понижена" формулировка - за „длъжностно престъпление". Така в края на 2013 година срещу единствения открит злосторник - главния секретар на Министерски съвет - бе внесен обвинителен акт за това, че не бил проконтролирал изработката и доставката на изборните бюлетини.

Оказа се обаче, че и това обвинение е трудно да се докаже. Месец по-късно съдът върна делото на прокуратурата и поиска от нея да изясни все пак "в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което е осъществил престъплението". Както и какви се извлечените облаги и нанесените щети от това "престъпление".

През пролетта на миналата година обвинителният акт бе внесен отново, но пропуските в него така и си останаха непоправими. И след едногодишен процес, през април тази година, единственият обвиняем беше оправдан.

Присъдата можеше да бъде оспорена пред втора съдебна инстанция, но прокуратурата се отказа да го направи и така сама и тихомълком, точно две години по-късно, сложи край на цялата история. А телевизията, поставила началото ѝ, естествено не каза нито дума. Както и голяма част от останалите медии.
Поуките

Т.нар. афера „Костинброд" бе осъществена точно според сценария и напълно постигна целта си. И за пореден път показа колко просто и лесно е в България да бъде излъгано и манипулирано цялото общество. Затова не са прави онези, които определят приключилия съдебен процес като пореден „провал" и „фиаско" на прокуратурата. Всъщност, тя може и да не изпълнява конституционното си предназначение, но се справя блестящо в ролята на удобен и ефективен инструмент в ръцете на силните в политико-икономическата конюнктура. „Костинброд" е само един от многото подобни примери. Година по-късно този инструмент бе използван и за взривяването на КТБ, а днес отново е в готовност за употреба. Показателно е, че партията, попаднала някога под ударите му, сега, когато отново е на власт, не намери за необходимо да каже нито дума за „недопустимата намеса на държавното обвинение в изборите" преди две години. Като че ли отново е сключен пакт за ненападение. Затова прокуратурата остава недосегаема и в т.нар. съдебна реформа. А на нейния ръководител ще трябва да разчитаме да се бори срещу политическата корупция.

„Журналистът", гръмнал някога „топчето" в Костинброд, си заработи възнаграждението и успешно пребивава като евродепутат. С изпълнението на много подобни поръчки, преди и след това, оглавяваната някога от него телевизия оправда вложените в нея 300 милиона, платени от вложителите в КТБ (а днес и от данъкоплатците). И заедно с неизброими други „медии" е в готовност „на чисто", с нови собственици да изпълнява пропагандното си предназначение. За начало това се случи на 9 май, точно два дни след фактическия край на аферата „Костинброд", когато с целодневно пряко предаване тя пренесе зрителите си на „Червения площад" в Москва. Там, където и прокуратурата, и „медиите" са горе-долу същите.
DW