Българското законодателство се прекроява вече от няколко кабинета по начин, по който да бъде не само изгодно на управляващите, а да им бъде удобно на момента.

Това означава, че при генерирането на идеи при оформянето на един или друг текст се търси не концепция, не се отразяват дългосрочни виждания, а се гони "злобата" на деня и се запушват пробойни. Тази практика се оказва характерна не само за социализма, а и за пазарния период, в който на власт са хора с репресивно мислене и полицейско-милиционерски начин на действие.

Тези дни или до края на следващата седмица от ГЕРБ ще внесат проекти за промени в Гражданско-процесуалния и Наказателно-процесуалния кодекс. Те ще дадат право на прокуратурата да завежда дела за разваляне на всякакви сделки, включително и между частни лица. А това ще става, ако имало заплаха за националната сигурност, ако произходът на средствата е неясен или със сделката се накърнява общественият интерес.

Промяната в двата закона вече се прави за кой ли път след 1989 г., а сега се посяга и на суверенното право на личността - както физическо лице, така и стопански субект, да се разпореждат с имущество, да решават свои стопански въпроси и да действат в свой интерес. Ако се фиксираме в проблема за спирането на разграбването на имуществото на КТБ - повод за това извънредно законодателство, трябва да се обърне внимание на фразата "купуване за 1 евро". Не бих казал, че това е суперизгодна сделка, тъй като в нейните рамки влизат обикновено задълженията на предприятието и това лесно може да се проследи. Определението "сделка за едно евро" не е срамна, не е осъдителна и няма смисъл да се размахва от управляващите като нещо, което нарушава обществения интерес.

Бих привлякъл вниманието отново към гуверньора на БНБ Иван Искров. Оказва се, че той години наред е толерирал странни банкови практики и едва, когато се получи издънка с КТБ, стана ясно, че той е човек, който не си върши работата. Освен него, обаче, има много други структури в тази сфера - финансово разузнаване, ДАНС и др., които трябва да защитават обществения интерес. Оказва се, че и те са спали. И едва, когато някой от управляващите се пробуди, а това обикновено е високопоставена личност, започват да се прекрояват законите.

Смятам, че е абсолютно недопустимо държавата или прокуратурата да се бъркат в частни сделки, а да се затегнат превантивните мерки. Но това не значи да се прави екстренно законодателство. Просто трябва надзорът да бди и когато се появи такъв крупен скандал, като този с КТБ, моментално да се сменя управлението на контролните структури. Тези хора трябва да разберат веднъж завинаги, че колкото и да дължат поста си на определени политически структури, то те не са вечни и имат дълг, който да изпълняват. Ако в момента стане от гроба Тодор Живков, той буквално ще се стресира, защото неговата клика беше от 200-300 души в държавата, а сега сме свидетели на цели армии от хиляди хора, които се домогват до властта, вършат бели в нея и после обществото ни плаща за техните поразии.

А екстренни законодателства, които противоречат на основополагащите принципи в икономиката са абсолютно непазарни, недемократични, неевропейски. Такъв закон, колкото и време да просъществува, винаги ще остава едно усещане за репресия, за намеса в личния живот, в стопанската дейност. Ако пък трябва да има допълнителен контрол над компании и банки с огромен оборот и активи, то нека се смени Търговския закон, а фирма с оборот над 100 000 лева, примерно, регистрирана по ДДС, да има обществен контрол.

Такъв контрол в България няма. От 20 г. се опитват да направят регистър на фирмите, който да е достъпен в БТПП и БСК, но кой знае защо такъв няма. А когато говорим, че е неприлично да се пита за първия милион на даден предприемач означава, че самото общество е настроено да приема, че всеки може да прави пари по нечестен начин.

Инициирането и гласуването на извънредно законодателство за разваляне на сделки само по съмнение, че е накърнен обществения интерес, е симптом за разрушаване на фундамента на пазарната икономика. Когато говорим за сблъсък на интереси на икономисти и юристи, на спортисти и художници, винаги има тълкувание. Какво означава прокурор да разваля сделки с разтегливото понятие за засегнат обществен интерес? Знаем с какво доверие се ползва съдебната система, знаем за сигналите за корупция в нея. И, представете си, в момента, в който на прокурора му се позвъни от някоя партийна централа и му се каже: отиди и виж еди коя си сделка и я развали, защото накърнява обществения интерес, какво прави той тогава? За да не бъде допустимо това, трябва да има ясни закони, които да не се променят за периоди 5-10-15 г. Такива са германските, френските и законите във всички сериозни демокрации и пазарни икономики.

Обратно - ако се окуражава приемането на специално законодателство за охрана на обществения интерес, означава, че бизнесът, особено малкият и средният, винаги ще бъдат уязвими. И ще са заложници на политическите партии, на тесен кръг законодатели.

Показателни бяха тези дни протестите на хотелиерите по морето. Те казаха на висок глас, публично: заради невъздържания антируски език на нашите управници сега ние ще загубим, защото руските туристи, които най-щедро харчеха пари по нашето море ще избират всякакви други дестинации по света, но не и България. Така се получава, когато политиците са дезинтересирани от бизнеса, от обществото или ги търсят само по избори. Властниците май не разбират още, че и търпението на народа има някакви лимити.

С такива закони за разваляне на сделки българското общество ще стане в още по-голяма степен заложник на хора, които не мислят принципно и дългосрочно, такива, които в най-добрия случай действат според приказката за кучето и тоягата, а в най-лошия - нямат ясна визия за развитието на държавата като пазарно-икономическа демокрация.
-------------------

Доц. д-р Пламен Пъчев, преподавател в Югозападния университет.