Изявленията на военния министър Николай Ненчев относно предаването на досиетата на военното разузнаване на книжен носител в Комисията по досиетата, в изпълнение на приетия от правителството на Сергей Станишев закон, предизвика страшен вой сред някои защитници и крепители /в качеството им на "разузнавачи"/ на жестокия тоталитарен режим, установен в България след 9 септември 1944 и действал в страната ни до 10 ноември 1989 г.
В медиите се появиха материали, "анализи" с най-различни, но все гръмки заглавия: "Министър Ненчев хули разузнавачите не само от невежество", "Военните ни разузнавачи не са терористи", "Министър Ненчев предаде военните ни разузнавачи", "Ще се превърне ли министър Ненчев във воденичен камък на правителството" "Министър Ненчев да се извини на разузнавачите ни", "Готви се куршум за агентите ни зад граница" и други подобни.
Човек и без да е работил в разузнавателните служби разбира, че се касае до "активно мероприятие" против Бойко Борисов, но се осъществява по обиколен път. Паметта на хилядите невинни жертви на оная държава, за която са работили авторите на тази материали, ме задължава да изложа, макар и част от истината за тяхната държава. От заглавията на материалите и без да е прочел човек съдържанието на същите и изложените в тях позиции се разбира, че това са бивши членове на БКП и вероятно в по-голямата си част настоящи членове на БСП. Вместо да потърсят отговорност от партийния си лидер и министър-председател на Република България, когато се приемаше и след като се прие този закон, те сипят хули и обвинения срещу министър Николай Ненчев затова, че изпълнява приетия от друго правителство закон.
Аз не зная какви са били подбудите на Сергей Станишев, на неговото правителство, на парламентарното му мнозинство за приемането на този закон, но веднага искам да отбележа, че приемането му стана много късно – той трябваше да бъде приет от правителството на Димитър Попов или най-късно от правителството на Филип Димитров. Доводите, изложени от авторите на тези материали са различни, но крайната цел е да бъде злепоставен министърът на отбраната за изпълнението на един отдавна приет закон. Твърдението, че изказването на министър Ненчев смаяло българската общественост със залп от стари и нови подозрения е невярно. Считам, че авторът не може да говори от името на българската общественост, защото аз и хилядите български граждани, минали през комунистическите затвори и концлагери, техните деца и внуци, преживели ужасите на същите, сме част от тази българска общественост и не сме смаяни.
Не сме смаяни, защото сме съвременници на този период от българската история и потърпевши от същия режим. Потърпевши са и много семейства, посветили живота си преди 9.09.1944 г. на комунистическите идеи. След като няма "мръсни тайни" защо се противопоставят на изнасянето им пред българското общество?! Защо българските граждани и световната общественост да не научат за техните "подвизи" и да им бъде дадена достойна оценка?!
Сочи се за пример Пеньо Пенев, попаднал около 1950 г. в турски затвор като български разузнавач "...за защита на родината, за която жертва живота си и спокойствието на семейството си."
Първата заблуда или желанието да се представят за патриоти тези "разузнавачи" е твърдението им, че са защитавали родината. Те са защитавали тоталитарния режим в родината ни, установен от върхушката на БКП. Казвам от върхушката на БКП, защото голяма част от членската маса на тази партия също беше потърпевша от безобразията на партийната номенклатура на различни нива.
По времето, когато Пеньо Пенев е изтърпявал в турски затвор присъдата за шпионска дейност, в концлагера край с. Ножарево,Тутраканско бяха регентът на цар Симеон II – проф. Венелин Ганев, Атанас Буров и други достойни българи, без съд и присъда, без някой да им каже в какво са се провинили пред "народната власт". И на всичко отгоре – са ги карали да жънат на полето определена площ / норма /, за да им дадат цялото коматче сух хляб, определено като дажба. По същото това време по селата комунистическите управници облагаха опозиционно настроените селяни с непосилни данъци и натурални държавни доставки / пшеница, царевица, мляко, вълна, свинска мас и др. /, пребиваха ги за неизпълнението им и за отказа да станат членове на ТКЗС.
Един селянин от с. Атолово, Ямболско, казваше се Калин, си позволил да си направи снимка легнал в нивата си, хванал няколко стръка пшеница и дългата си брада. Изпраща снимката на министър-председателя Вълко Червенков с надпис: "Другарю Червенков, кажи ми как да изпълня държавните доставки като пшеницата е по-малка от брадата ми." След десетина дни Калин изчезва от с. Атолово и след около един месец близките му получават открита пощенска картичка / на концлагеристите само такива се разрешаваха за кореспонденция с близките и на два месеца по една / от него, че е в концлагера на остров Белене, където прекара повече от шест месеца без съд и присъда.
Други селяни, пребити в мазетата на селските кметствата от комунистически управници "хващаха гората" – напускаха семействата си, младите си съпруги и невръстните си дечица. В Сливенския Балкан са излезли повече от седемдесет души от околните села, не издържали на терора и униженията, на които са подложени. Цяла армия начело с командващия Трета сливенска армия генерал Добри Джуров, е изпратена за унищожаването им. Една част от тях са избити по време на престрелките, друга част са заловени и осъдени на смърт или на различни срокове строг тъмничен затвор. Смъртните присъди са изпълнени под ръководството на Окръжния прокурор на Стара Загора Жеко Тилев, баща на бизнесмена Атанас Тилев, разузнавач известен с името "Румянцев", приятел на бившия български цар Симеон Сакскобургготски.
По времето, когато Пеньо Пенев е изтърпявал присъдата в турския затвор за шпионаж, на 12 декември 1951 г. са изпълнени смъртните присъди на 11 души от Сливенския горянски отряд, на 27 декември 1951 г. на още трима и на 21 януари 1952 г. са изпълнени присъдите на още трима. Единствената им вина е, че са се осмелили да се противопоставят на терора, налаган от комунистическата върхушка и за защита на демокрацията, да защитят своето и на част от българския народ достойнство.
Протоколите за изпълнение на смъртните им присъди прилагам, за да бъдат публикувани като доказателство за изложеното по-горе. Преди това от същата "държава" и в името на нейната политика са осъдени на смърт и обесени Никола Петков и Трайчо Костов. В затворите бяха вкарани министри от комунистическото правителство: проф. Иван Стефанов – министър на финансите, проф. Петко Кунин – министър на благоустройството, Иван Масларов, Манол Сакеларов, Славчо Трънски, Денчо Знеполски, партизанина Любен Гумнеров и други видни комунистически дейци от периода преди 9 септември 1944 г.
Вкарани са в затворите и в концентрационните лагери народните представители в Шестото Велико Народно събрание от БЗНС - Никола Петков, БСДП, между които са земеделски дейци като Асен Стамболийски – син на Александър Стамболийски, Светла Даскалова – дъщеря на Райко Даскалов, д-р Владимир Вампирски – съпруг на Светла Даскалова, сестрите Пенка Слави Нейкова и Сийка Караганева от Нова Загора, лекарят на Шеста Партизанска зона земеделецът-николапетковист д-р Борис Ненов и десетки хиляди знайни и незнайни противници на комунистическия терор и защитници на демокрацията.
Един от авторите на статия дава пример със съдбата на съпругата на Пеньо Пенев и кръвосърдечието на Вълко Червенков. А знае ли господина, че единствената жена в Сливенския горянски отряд Елена Василева от с. Жельо войвода, Сливенско, преживяла ужасите на концентрационните лагери, в които е била години наред, сега е прикована на легло и с мизерна пенсия?! Нека той се опита да си представи какъв е бил животът на нейните деца и внуци по време на комунистическия режим, по време на "неговата "държава, какъв е и сега животът им! А може и сам да отиде в селото, за да се убеди в действителността. За да разберат каква е била ТЯХНАТА / НЕ НАШАТА – на миналите през затвори, концлагери, техните деца и внуци / държава по онова време господата "разузнавачи" и техните защитници сега, не е необходимо да четат книгата на големия страдалец и продължител на делото на Захари Стоянов, Петко Огойски, озаглавена "Записки по българските страдания 1944-1989 г." - / три тома /, видял, преживял и описал част от страданията на част от българския народ. Те могат да се усъмнят в неговата обективност и да го обвинят в пристрастие.
Затова ще им препоръчам да прочетат Доклада на Вълко Червенков, изнесен пред Пленума на ЦК на БКП на 12 март 1950 г., двете тетрадки записки на Иван Пантелеев от село Алеково, Великотърновско, партизанин преди 9 септември 1944 г. и надзирател в концлагера на остров Белене през периода 1949 - 1953 г. и в кариерата край Ловеч 1957 г. - 1962 г. Нека посетят селата Брегово, Връв, Ново село, Видинско, селата Бойница, Видбол, Грамада, Грецковски колиби и др., Кулско и да узнаят за съдбата на десетки семейства, изселени от домовете им в различни краища на страната след доклада на Вълко Червенков за извращенията в политиката на партията.
Дори секретарят на тогавашния видински владика – Петър Тодоров беше интерниран със семейството си без съд и присъда, без да им кажат причините за това жестоко наказание. Нека прочетат Доклада на Тодор Живков пред Априлския пленум на ЦК на БКП 1956 г., стенограмата от заседанието на Политбюро на БКП от 5 април 1962 г., двата тома с архивни материали за горянското движение в България, издадени от Агенция "Държавен архив". Да прочетат и Тайния доклад на Никита Хрушчов пред Конгреса на КПСС за жестокостите на Сталин, Берия и тяхната компания. За тези жестокости аз знаех още тогава, защото част от тези семейства бяха интернирани в моето родно село, а за жестокостите в кариерата край Ловеч научих в Старозагорския затвор през 1961 г., където бях известно време с току-що докарания от кариерата Динко Паскалев от с. Панаретовци, Сливенско, чийто дядо е между екзекутираните на 12 декември 1951 г. горяни. Опитите да бъдат опровергани твърденията на Министър Ненчев за възлагане на диверсионни задачи на военното разузнаване са неуспешни.
Съвременниците от оня период знаем за "революционните движения" по света / които по своята същност бяха терористични организации /, особено в африканските и латиноамериканските държави, подпомагани от СССР и социалистическия блок – подпомагани финансово и с оръжие, с подготовка. Това не можеше да стане без помощта на военното разузнаване. Ние сме свидетели, че след рухването на СССР, Варшавския пакт, СИВ и Социалистическия лагер изчезнаха и "революционните движения".
По делото против Тодор Живков за подкрепата на тези движения има достатъчно доказателства и дълг на българските журналисти и историци е да ги направят достояние на българските граждани, за да разберат защо сме мизерствали през оня период от време. Дълг на министъра на културата Вежди Рашидов е да открие Музей на българските страдания през периода 09 юни 1923 г. до 10 ноември 1989 г., а не музей на социалистическото изкуство. Прави се опит да се оправдаят лицата, които са работили за военното разузнаване с твърдението, че никой български гражданин не е пострадал от работата на военното разузнаване. Господа, нали военното разузнаване е работило за защита и укрепване на тоталитарния режим, жертва на който са станали стотици хиляди граждани?! Това не го ли разбирате или не искате да го разберете!
И какво предателство върши министър Николай Ненчев като предава архива на военното разузнаване на Комисията по досиетата на книжен носител?! Та този архив е предаден на микрофилми от негов предшественик. Защо господата, които толкова "плачат" за сигурността на задграничните си агенти не са се противопоставили при предаване на микрофилмите?!
Защо не са поискали да бъде предаден на съд за предателство министърът, който е предал микрофилмите или Сергей Станишев, защото оглавяваното от него правителство е изработило и приело закона за досиетата ?! Някои автори се позовават на постигнатите "успехи" по Брутен вътрешен продукт тогава и сегашното състояние на икономиката. Тия господа забравят две неща : 1/ един шегаджия тогава, Радой Ралин, казваше: "Не е важно колко се пада на глава. Важно е колко се пада на уста." и 2/ собственици на големите предприятия, банки, внос-износ, земеделски земи станаха голяма част от децата и внуците на онези, които управляваха страната до 10 ноември 1989 г. ! Защо не им потърсите сметка за икономическата разруха, настъпила след организираните и извършени от тях "промени" след 10 ноември 1989 г.?!
Тези господа как защитаваха "държавата" при тоталитарния режим ? Като шпионираха "англо-американските империалисти","гнилия капитализъм", НАТО, Европейският съюз. И как я защитиха?! Къде бяха, когато Андрей Луканов, Петър Младенов, Георги Атанасов, Добри Джуров и компания докараха "англо-американските империалисти", и "гнилия капитализъм" в България?! Къде бяха техните "братски служби" от Москва да спасят техните държави – България, СССР от същия този "гнил капитализъм" ?! Не само, че не защитиха тяхната / не моята /"държава" от империализма и капитализма, но се възползваха от нахлуването му в България и от най-големите "борци" против капитализма, някои от тях станаха големи капиталисти. Спомням си, а вероятно и други граждани си спомнят едно телевизионно предаване, в което участваха един бивш журналист – кореспондент в различни държави / разбирай и "разузнавач"/ и един "смахнат" /според някои комунисти / асистент. Асистентът попита бившия журналист :" Как успя с журналистическата си заплата да закупиш такива заводи, които притежаваш сега? Ти си за затвора!" И опонентът му изскочи от студиото като запушалка на шампанско.
Това налага да бъде проверено сега имотното им състояние, защото се носят слухове, че някои хора от военното разузнаване имат разкошни имоти в екзотични кътчета на света, а други са и големи бизнесмени у нас и в чужбина. Интересно и тревожно е твърдението, че при огласяването на архивите на военното разузнаване за чуждите граждани "... биха се появили имена от голямата политика...". Като имаме предвид, че военното разузнаване е " обменяло "информация с "братски служби", разбирай със съветските, които сега вече не са от "братските" се налага същата информация да бъде предадена на новите "братски служби". И това наше естествено задължение при наличието на новите ни "братя" налага и без наличие на специална разпоредба в закона за досиетата да бъде предадена тази информация за агентите-чужди граждани. Но ако е необходима специална разпоредба, за не пострадат "новите ни братя" Правителството или парламентарна група от управляващото мнозинство трябва да побърза да внесе допълнение в закона за досиетата като се задължи министъра на отбраната да им предаде наличната информация.
Господа "РАЗУЗНАВАЧИ", вие, които сте били с висше образование, някои са били професори, други след "промените" станаха професори, преминали сте през различни школи за обучение, все умни хора, как не можахте да разберете, че идеологията на партията, която защитавахте, "вашата държава", НЯМА бъдеще, че агентите на "англо-американския империализъм", на "загнилия капитализъм" превземат "ВАШАТА държава". Знаете ли, че в затворите и в концентрационните лагери имаше хора с основно образование като дядо Блаже Комсийски от село Карабунар, бай Симеон Димитров от село Жельо войвода / с които съм бил в една килия / и хиляди като тях, които вярваха и очакваха рухването на режима, който вие сте защитавали. За съжаление малко от тях доживяха да видят провала на политиката на "вашата държава" и своята правота.
Комисията по досиетата, против която сте, има още много работа да свърши: тя трябва да изнесе и имената на всички, които са вербували доносници и шпиони, независимо дали са били български или чужди граждани, независимо дали са живи или са вече покойници. Ето защо не бързайте да предлагате закриването й.
