Изпълнението на Минските споразумения засили още повече западния плурализъм за украинския конфликт. За едни това е нормално, други намират за разкол това постижение на демокрацията.

Къде ли обаче се намира България, която геополитически е част от Евро-Атлантика, макар географски да е в Югоизточна Европа, а още по-точно в граничната полоса между Европа и Азия? И каква ли позиция ще заеме тя на предстоящите до края на месеца различни форуми на ЕС.

Вече ясно се оформиха два подхода на Запада към кризата и особено към санкциите срещу Русия - мирен и силов, подходи на "гълъбите" и на "ястребите". Да започнем с първия. Наскоро френският външен министър Лоран Фабиус констатира, че Минските споразумения са довели до деескалация в Източна Украйна.

"Аз не разчитам на продължителна изолация на Русия от Евросъюза", заяви германският му колега Франк-Валтер Щайнмайер пред в. "Ханделсблат".

"В момента не ни трябват нито нови санкции, нито автоматичното им продължаване", добавя италианският им колега Паоло Джентилони.

"Трябва да направим всичко възможно, за да подобрим положението и да решим по-късно дали наистина има подобрение и да съкратим санкциите или да ги разширим", такава позиция изрази австрийският външен министър Себастиян Курц.

Санкциите не са по вкуса и на Кипър, Унгария, Чехия, Словакия, Финландия и Гърция.

Но сред "гълъбите" на Запад се наблюдава и нещо друго - да се гледа на отношенията с Русия отвъд санкциите. Германската канцлерка Ангела Меркел вече обяви, че Европа трябва да гради своята сигурност със, а не без Русия.

"ЕС е готов да поднови партньорството си с Русия при спазване на международните задължения", заяви съвсем наскоро първата дипломатка на ЕС Федерика Могерини, за която също е недопустим конфронтационният подход с Русия. Между другото "ястребите" са готови да изкълват това словосъчетание "партньорство за Русия". И всичко, което кръжи с или около него.

Самата идеята за партньорство с източната съседка на ЕС витае из въздуха на Стария континент. Миналият месец по германската телевизия ARD се е състояло политическо токшоу за Украйна с няколко участника, сред които и германският председател на Европарламент Мартин Шулц. Според него украинският конфликт трябва да бъде решен между Европа и Русия, тоест без САЩ: "САЩ не са съсед на Русия. И тази война не е пред вратата на САЩ. Искам да подчертая, че това е европейски проблем и аз смятам, че САЩ трябва да стоят на известно разстояние от нея". И думите на Шулц са били посрещнати с ръкопляскания от публиката в студиото.

Всички знаем кой е Жак Атали - френски икономист и философ. А също основател и първи ръководител на Европейска банка за възстановяване и развитие. Ето и неговото мнение по въпроса: "...Франция трябва да подтикне европейците да се избавят от влиянието на онези в САЩ и Европа и специално в Полша, които продължават да бъркат Путин с Хитлер... Спешно необходимо е да се предложи на нашите европейски партньори да разговарят с Русия като с потенциален съюзник".

Между другото на преговорите в Минск миналия месец "нормандската четворка" е обсъждала и идеята на Путин от 2010 г. за създаването на общо икономическо пространство от Лисабон до Владивосток.

А сега да видим как стоят нещата при "ястребите" на Евро-Атлантика: САЩ, Великобритания, Канада, Полша, балтийските държави, Швеция, Румъния. Какво направи Вашингтон, когато бе задействано примирието в Източна Украйна, когато започна изтеглянето на тежките въоръжения и изобщо, когато настъпи деескалация на конфликта? Администрацията на Обама реши, че тези явления трябва да бъдат "окуражени" с удължаване на антируските санкции с още една година. С една дума - с враждебност. Със засилване на военното присъствие в Източна Европа. С раздухване на конфронтационна истерия под влиянието на Полша с нейните реваншистки мераци и на балтийските държави с техните постсъветски фобии. С провокативна риторика, а и с решения за евентуално въоръжаване и обучение на армията и силовите структури на Украйна.

Но нещо друго се наблюдава и при "ястребите" на Запада. Подобно на "гълъбите" те също искат да летят по-надалеч, но не за разрешаването, а за разпалването на украинския конфликт. Да прелетят по-големи разстояния, за да се сдобият със средства за провала на Минските споразумения. Така например американският главнокомандващ въоръжените сили на НАТО ген. Филип Брийдлав заяви миналата седмица, че "обстановката в Донбас явно се влошава с всеки ден", защото там били изпратени "над 1000 единици" тежка бойна техника от Русия. Небезизвестната пък дипломатка Виктория Нюланд добави, че в Източна Украйна били докарани 1000 руски военни. Берлин обаче се усъмни в тези твърдения и справка от немското разузнаване показало, че това не е вярно. Тоест "ястребите" прибягват до откровени лъжи, за да плячкосат споразуменията и отново да върнат войната в Донбас. Плюс, че предизвикват недоволство сред европейците, които смятат, че "се пречи на усилията им да се намери дипломатическо решение на украинския конфликт", както забеляза "Шпигел". Списанието добавя още, че не за пръв път американските "ястреби" кълват на неточни данни.

Стигаме до въпроса къде сме ние и накъде лети България по украинския конфликт. Когато на 17 февруари министър Даниел Митов представи външнополитическите приоритети на страната, той каза нещо, на което не бе обърнато внимание, но и което е нова ключова постановка за геополитическите виждания на сегашните управляващи, пък и на част от дясното ни пространство. Етикетът "безкрайно важни партньори" за външната ни политика той сложи не на една Германия, на една Франция или на която и да е друга водеща държава от ЕС, а на две страни, които дори не са в Европа.

"Канада и САЩ са два безкрайно важни партньора и ние трябва да търсим всички начини да задълбочаваме политическия диалог и сътрудничеството на всички равнища. Разчитаме на максимално сътрудничество във всички области, да превърнем отношенията в нещо перманентно, стабилно, което да гарантира приемственост, независимо кое правителство управлява страната".

Сега би трябвало да е ясно защо напоследък външният ни министър постоянно говори, че България е за нов кръг от санкции срещу Русия. Защо той не говори за деескалация в Донбас (като Фабиус), защо още не е казал, че не ни трябва нито нови санкции, нито автоматичното им продължаване (като Джентилони). И защо на срещата на колегите си от ЕС на 16 март едва ли ще каже нещо по-различно от досегашната си позиция по въпроса.

Добавете към казаното дотук и решенията за създаването на координационно-команден център и на центъра край Варна за управление на кораби, чиито ръководители едва ли ще бъдат други освен американци, за да се открои съвсем ясно, че външната политика лети в ятото на "ястребите" в Евро-Анталнтика. Макар те определено да са в малцинство, по признанието на британската агенция Ройтерс.

Разбира се, дипломацията ни е дело не само на Митов, но и на президента (въпреки германската връзка в биографията му), на земеделския ни министър на отбраната, на други кръгове у нас. Ето защо на предстоящата среща на върха на ЕС на 19 март държавният ни глава едва ли ще обели и дума срещу санкциите, едва ли ще даде и ясна подкрепа за Германия и Франция, камо ли и да прехвърли България при "гълъбите".

Само че тази политика няма нищо общо с националния интерес на страната. И не само защото мнозинството българи не желаят въвличането на страната си по какъвто и да е начин в украинския конфликт. Първо, сегашните управляващи водят враждебна политика срещу една държава, която последните години не е предприемала никакви неприятелски действия срещу България и дори исторически никога не ни е била враг. И която редица авторитетни неправителствени представители от двете страни на Атлантика не намират за главния виновник на украинския конфликт - или ако има вина, то тя трябва да бъде поделена със Запада, най-вече САЩ, които провокираха Русия. Второ, такава политика обслужва американския интереси, а в конкретния случай - да провали Минските споразумения, за да измести Германия и Франция като главен евро-атлантически преговарящ по украинската криза и да наложи мир според собствените си интереси. Само че България тогава какво е: страна-членка на европейските интереси или пък е щат на американската геополитика.

Външнополитическият ни курс обслужва също неадекватния мерак на Полша да търси исторически реванш срещу държави, които дори вече не съществуват - било Руската империя, било СССР. Обслужва и истерии на трите балтийски държави, които всъщност се напъват да понатежат повечко върху кантара на геополитиката.

В крайна сметка какво излиза - че по украинската криза външното министерство на България е външно за интересите й.