Когато е написал изречението „Кризата е явление, което съществува от самото възникване на тази държава и ще съществува, докато съществува и държавата", Бранислав Нушич не е имал предвид България. Но тези няколко думи синтезират почти цялата нова политическа история на България. Описват и събитията от последната седмица, след оставката на вътрешния министър Вучков. Описват и приемането на онези прословути вече законови текстове, наричани „пенсионна реформа". Описват и онази позабравена история със зам.-министъра на отбраната Орхан Исмаилов. Описват и оставката на Първанов след гласуването на новия дълг. Всичко е криза...
Вестниците осъмват с гръмки заглавия, телевизиите отегчават до смърт зрителите си с преки включвания. Политолози анализират има ли опасност за управляващата коалиция - някои се кълнат в нейната стабилност, други пророкуват, че подобна конструкция не може да има дълъг живот, особено като се има предвид, че скандалните започнаха да тресат партньорите буквално от първия месец.
Пробойните и ДПС
Почти на равни интервали от време четирите формации в управлението демонстрират една на друга своята важност. Което става причина за кратка политическа свада, но само след няколко бързи заплахи за предсрочни избори управляващите се успокояват и за около 24 часа тушират напрежението. Следва вече познат сценарий - някой отговорен фактор обяснява колко е стабилна коалицията. В пробойните обаче трайно се настанява ДПС. И въпреки че партньорите още при преговорите за съставяне на кабинет се съгласиха, че моделът „КОЙ" трябва да бъде демонтиран, сякаш именно партията на Лютви Местан се превръща във фактора, крепящ правителството. Но не толкова с гласовете си в парламента, колкото със страха на РБ, АБВ и ПФ, че не биха могли да свалят Борисов, ако евентуално се решат да напуснат коалицията. Каквото и да се случи, каквито и трусове да разлюлеят сложната управленска формула, скрепена с няколко документа, ГЕРБ винаги има един партньор, готов да даде необходимата подкрепа, за да може Борисов да остане премиер.
АБВ не подкрепи плоския данък - вместо тях гласуваха ДПС. Текстовете за промяната на пенсионния модел бяха одобрени само от Движението и от партията на Борисов, останалите партньори бяха против. ДПС подкрепи ГЕРБ и в гласуването на новия заем от 8 млрд. евро. Рефинансирането на дълга и рязко сменената позиция на АБВ по темата пък накара Георги Първанов да си подаде оставката като лидер на младата формация. Обвързаността на шефа на ДАНС Владимир Писанчев и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров с ДПС беше основният повод, накарал Реформаторите и министъра в оставка Вучков да принудят Борисов да ги уволни и да тушира напрежението с назначаването на социолога Бъчварова начело на МВР. А преди няколко месеца Местан се намеси с активна позиция в скандала, създаден от Патриотичния фронт около назначението на Орхан Исмаилов (бивш представител на ДПС и настоящ функционер на РБ) за зам.-министър на отбраната.
Патова ситуация, гарантираща стабилността на управлението
Кризата в управлението е почти перманентна. Последният ѝ епизод обаче изглежда особено опасен. Опитите на Борисов да брани до последно назначенията, свързвани със скандалния депутат Делян Пеевски - Писанчев и Лазаров, заплашиха да осветят засега само загатваните обвързаности на премиера с модела „КОЙ".
Следващият подобен скандал вероятно също ще постави на дневен ред избора между настоящото управление и "гъвкавото мнозинство" между ГЕРБ и ДПС. Ако Борисов предпочете втория вариант, ще се задържи на власт, но ще дискредитира партията си, която до момента се възприема поне от избирателите си като алтернатива на ДПС и БСП. Така че този ход би бил твърде краен. Борисов го знае много добре и именно това го „задържа" при настоящите му партньори. Те пък от своя страна осъзнават заплахата, че винаги могат да бъдат заменени. И затова не горят от желание да напускат доброволно коалицията.
Другият вариант е поредната предстояща криза (вън от съмнение е, че такава ще има) да бъде решена с разпад на управлението и нови избори. Подобна алтернатива плаши трите малки партньора повече, отколкото евентуална прегръдка между ДПС и ГЕРБ, тъй като при нов вот изобщо не е сигурно, че Патриотите, АБВ и Реформаторите ще успеят да влязат в следващия парламент.
В този смисъл - патовото положение, в което се намира всяка от четирите партии във властта, е силна мотивировка за опазване на коалицията. И няма документ или споразумение, което да скрепява по-силно управлението. Страхът на малките партньори от тяхната заменяемост и притеснението на Борисов, че оставането на власт в коалиция с ДПС би му отнело ореола на „политическа алтернатива", са спойката, която може и да не доведе до реформи, но ще задържи на власт сегашната коалиционна конструкция. Поне до момента, в който нейните лидери не решат, че тя им носи повече пасиви, отколкото плюсове.
DW
