Напоследък някой гледа да върже на фльонга езика на Бойко – ако може дори да му го изтръгне. И така да го лиши от най-силното му оръжие. Имам приятели-интелектуалци, които хващат дребна шарка, щом го чуят. Но мнозинството харесва този език – може да си мислите каквото искате за тия хора, но това е факт.

Напоследък около Бойко се навъдиха хора, които се държат с него като прогимназиална учителка към непослушен ученик. Личи им дори, че се дразнят от неговото говорене и нямат нищо против да го поправят публично. А пък ако изобщо млъкне, сигурно ще е най-добре за тях. Искат да го натикат в една кошарка и да го превърнат в послушник.
Упорито се опитват да му внушават, че е по-добре те да дрънкат, а той да си мълчи.
Между другото, част от тази игра е да го тикат към Фейсбук – този Будоар на несериозното и много често и на неприличното. Пишат някакви текстчета и го карат да ги подписва с името си. Целта им е да подменят уникалното му говорене със собствения си език, който е по-мизерен дори от този на дописниците навремето на комунистическия орган „Работническо дело". Така те искат да го накиснат в саламурата на собствената си безталантност и обикновеност. Това е най-коварният заговор досега срещу Бойко, накрая може да се окаже и най-ефикасния...Публиката е свикнала да чува Бойко – дори когато каже нещо не особено разумно, тя се опитва да види и там нещо под повърхността...
Докато Плевнелиев ломотеше за третата си година, без да спомене нито една от глупостите, които съчини, в същия този ден вестник „Дума" оповести резултатите от свое разследване за скандалните орташки далавери на президента и Прокопиев. Но репортерите, които дремеха на пресконференцията, не обелиха и дума за тях. плевнелиевци/прокопиевци са отворили уста сега пък да лапнат около 100 милиона от оперативна програма „Конкурентоспособност", значителна част от тях предназначени за проекта „Научно-технологичен парк", любимият проект на нашия бизнесмен-президент. Ден по-рано същият Плевнелиев препоръча „ударно усвояване" на еврофондовете, за да тръгнем „нагоре". Очевидно той е имал предвид себе си...
И аз искам Плевнелиев да е Главнокомандващ поне на жена си, обаче очевидно дори и тази моя скромна мечта ще си остане непостижима...Какво търси жената на президента сред ония, които протестират срещу най-важната финансова институция е нас – Комисията за финансов надзор, какво търси – толкова арогантно при това – сред хранениците на Прокопиев. Писал съм със симпатия за тази жена навремето, когато тя се дистанцира не толкова от мъжа си, колкото от суетата на президентския живот, който по-скоро фантазно се изживява, отколкото реално да съществува; харесваше ми тази нейна неотстъпчивост; разбирам, че има хора, за които е по-свята неприкосновеността на личното съществуване, отколкото неискреното гърчене по президентските килими. Но пък, от друга страна, самият Плевнелиев – на който всичко това му харесва до степен, че сигурно спи завит с килимите от президентската си канцеларийка – той самият държи от три години някакво обяснение за отстранеността на жена си. И особено сега, когато жена му се превърна във видима част от кликата на прокопиевци...Но сега Плевнелиева прекали. И когато съпругът й казва, че 2014 година била годината на „Гражданското общество" – една голяма глупост, естественост, но съвсем подходяща за неговата уста – той вероятно има предвид неприличието на собствената си жена.
Има едно просто решение на този казус. Тъй и тъй Бойко будалка публиката с идеята за жена-президент, да вземе да направи Плевнелиева президент. Да се опита поне..