Напоследък много се говори за свободата на словото. Разговорът тръгна от Париж, където вместо аргументи летяха куршуми и падаха трупове. Истерията в световен мащаб бе приписана на религиозните различия и дори се заговори за война на цивилизациите. Истината обаче не е в лозунгите, а в това кой колко свобода може да понесе.
Някога имаше лаф: Отиде на кино от 5 до 4. Това означаваше, че ако става дума за кауза, значи е окончателно загубена. Ако питаш за някого - по-добре не го търси. Изчезнал е като Петко Сертов да речем. Днес свободното слово в България е на кино от 5 до 4. Дори специалните фенерчета на криминолозите в "От местопрестъплението" няма да открият следа от него. Изпари се между политико-мафиотските интриги на прехода, скритите зад офшорки собственици, издателските съюзи на тези и онези. Между американското посолство с "Америка за България" и руското посолство. Словото може и да е имало някакви шансове в това минно поле, но те се разпиляха в мига, когато бе ударено от #КОЙ - зарина, който го парализира и умъртви. Истинско оръжие за масово поразяване. Дори нормални довчера издатели и журналисти, след досега си с #КОЙ, се превърнаха в зомбита, абсолютно лишени от здрав разум, морал и чест.
България е на стотното място по свобода на словото. Все едно е дали ще пропада още. Сигурно е обаче, че скоро няма да тръгне нагоре. Защото #КОЙ не дава. Дори войната между групи и отделни медии е пак негово дело. Както морука наблюдава мазните борби на пехливаните, така и #КОЙ съзерцава кютеците между агенциите Блиц и ПИК, които са негови чада. Това му доставя голям кеф. Същото е и с "моралните стожери" издатели на "Труд", "Преса", "24 часа", "Стандарт", "Уикенд", "Шоу" и други вестници и сайтове. За една нощ от ваксаджии на банкера Цветан Василев, те се превърнаха във върколаци, които се нахвърлиха отгоре му. Съвсем логично, защото да плащаш на такива като тях, както е правил той чрез фирми, близки до него, е неоправдана дивотия. #КОЙ сега ги държи на къс повод, защото им обещава, че няма да връщат взетите милиони от Василев. Гаранция е дереджето на съдебната система. Но както е казал магистрата Джовани Фалконе: "Мафията е човешко дело и като всяка човешко дело - има свое начало, ще има и своя край". Да, сигурно ще паднат жертви, както и самият Фалконе, но и краят на мафиотския модел #КОЙ е неизбежен. По един или друг начин. Тогава ще изпита жилото на васалните му днес "бардове на словото". Ох, как ще го изпита само.
Колкото по-често се задава въпросът: откъде идват парите в медиите, толкова по-неясни и разнообразни стават отговорите. Често ни пробутват някакви кредити от банки, които кредити били гарантирани от други банки и прочие глупости. В немалко случаи става дума за мръсни пари.
Откъде все пак идват пачките?
Пари в медиите вкарват партиите и богати българи. За влияние и лъскане на имиджа. Или за премълчаване на мръсни тайни. Няма политическа формация, която да не плаща. Някои го правят по време на избори, други - целогодишно. Захлебването става най-лесно чрез министерства, европрограми и агенции. Рекордьори сред "печелившите" са Дарик радио, националните телевизии и една-две агенции. Девизът е: милиони в джоба на собствениците - мир и спокойствие за управляващите. Немалка част от отпуснатите пари се връщат под формата на благодарност. Процентът е предварително договорен.
Пари идват и от контрабандата на цигари, наркотрафика и въобще от организираната престъпност. Затова и корупцията е в такива епични размери. Тя захранва освен луксозния живот на политическите лидери, техните семейства и любовници, но и още купуване на гласове за избори, подкупи за магистрати, чиновници и министри, също и медийния комфорт. Става дума за стотици милиони и дори миларди.
Пари в медиите влизат също от фирми и богаташи. Целта е малко ПР, малко реклама, както и защита на определени тези. Това е схема, измислена по света отдавна, преживяла разцвет при Максуел и Мърдок. Пресен е примерът с Цветан Василев, който вероятно си е мислил, че филантропията има почва у нас. Близки до него фирми са "изхранвали" не една медия, но когато медът свърши, те го заляха с катран. Тук е така.
Финансиране може да дойде и от фондация като "Америка за България", например. Не е същото, но не е и много по-различно.
Друг вариант е да те награждават в Русия за укрепване на дружбата между двата народа. В Кремъл значките и грамотите никога не свършват. Пък и някоя рубла може да падне...
Освен медии се пазаруват и журналисти. Не всички, но има такива, които са готови по всяко време да се хвърлят на амбразурата пред някой отявлен бандит, корумпиран политик, партия и цялата власт за определени суми.
Най-честото оправдание е, че трябва да се живее. Истината е, че медиите са скъпо удоволствие и когато няма пазарен механизъм за тяхното съществуване, те са принудени да оцеляват кой както намери за добре. Истина е също, че условията в България са такива именно, за да поставят четвъртата власт в зависимо финансово положение и тя да е принудена да се продава. Наречете го проституция - няма да сбъркате. Има, разбира се почтени редакции и почтени журналисти. Те обаче са подложени на натиск, грозни атаки и охулвания, защото мътят водата на статуквото.
Зависимостта като рекет
Зависимостта е другата къса верижка, с която биват държани немалко медии и журналисти. Например, дали на НАП е известно как точно се е извършила сделката за продажбата на част от в-к "Уикенд"? На 11 януари лично издателят на ПИК Недялко Недялков написа в едно антрифиле, посветено на Миролюба Бенатова и нейните "просташки" въпроси към Борисов, следното: "Ще ме прощава Бенатова, познавам я, уважавам я, издавал съм й книга, докато бях съсобственик на "Уикенд". После аз се махнах от "Уикенд", но тя остана да сътрудничи на изданието, което вече бе станало собственост на семейството на Пеевски". "...Собственост на семейството на Пеевски"... Щом продавача казва, че купувача е придобил цялото издание, трябва да му вярваме. Въпросът е дали има договор за тази сделка. И ако няма, какъв е тогава произходът на милионите, преминалите от едни ръце в други и държани доскоро в КТБ? Съответните органи биха могли лесно да проверят и да разсеят всякакви нездрави съмнения. Или да ги потвърдят.
В палитрата от зависимости ще откриете още: наркотайни, любовни афери, гей страсти, незаконно притежание на предмети на изкуството, алкохолни драми, изневери, присвоявания в особено големи размери, лъжи, предателства и други грехове. Тук на помощ на #КОЙ идват корумпетата в службите, които много обичат да подслушват журналисти. Събират се гадости и компромати, които после се използват за изнудване.
Ако не влизаш в нито една от изброените схеми ти спират достъпа до реклами. Има различни начини. Да не забравяме, че част от рекламодателите също са зависими от #КОЙ и политическия модел, който той олицетворява. Механизъм за шантаж е и разпространението, контролирано - познайте от три пъти.
Най-непослушните се дават на Луцифер, тоест, викат ги в прокуратурата. Обикновено за свидетелски показания. Така се започва, а привикания да си прави изводи. В цял свят това се нарича репресия, но магистратите у нас са си "вързали гащите" с цитиране на някакви точки и алинеи. Ако си противник на модела #КОЙ - чакай санкции. В арсенала са още непрекъснати ревизии, проверки, глоби и т.н. Най-често този инквизиторски реквизит е облечен в парадоксални фрази като "върховенство на закона", "спазване на демократичните правила", "в името на свободното слово" и пр. Което превръща цялото упражнение в гротеска, достойна за Сталин.
Ако и това не помогне идва ред на заплахите. Но не такива като тези, дето някакви руснаци се обаждали на Блъсков по телефона със закани, че ще му режат главата и да плашат семейството му. Съжалявам, че трябва да го кажа, но такива нелепици и в петоразрядните филми и криминалета вече няма. Бият ги само арестите на "убийците" на Пеевски, заради които Цацаров трябваше да се извинява публично. Предупрежденията се отправят от посредници, чрез намеци. Първо се търси договорка, а после се подсказва, че нещата могат да се развият в "неправилна" посока.
Последната мярка е убийството. Не пресилвам. Ако имахме магистрати и журналисти, готови да воюват с мафията истински, щяхме да имаме и жертви. Но нямаме. Затова и част от магистратите и медийните издатели вместо със заплахи се обзавеждат с имоти и банкови сметки. Наведена главица...
Къде е спасението? В тоталната промяна. И уличен натиск. Но не театрален като миналия сезон, а кървав ако трябва. Казва се революция. Моделът #КОЙ трябва да бъде изхвърлен от живота ни, а той доброволно няма да си тръгне. Ще е война. Няма друг път. Или Ние или Той.
Това е голата истина.
Държавниците, които дефилираха във френската столица хванати за ръце, повтарят ли повтарят колко уважават свободата, но гражданите дали им вярват? Не, разбира се, защото дори артистичният им талант не може да скрие лицемерието.
