Миналата седмица спадът на цените на петрола продължи и на този фон бе твърде поучително да се наблюдават различните реакции на три правителства, чиито страни търпят огромни загуби и могат да се превърнат в главните международни събития на 2015 година.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро пропусна обращението си към нацията и отчаяно се отправи на международна обиколка, за да търси кредити и обещания за повишаване на цените до 100 долара за барел. Той не получи нито едното, нито другото, а в родината му дори тръгнаха слухове, че след завръщането оставането му на власт е под въпрос.
Отговорът на Владимир Путин бе хладнокръвен. Неговите министри обявиха драстично орязване на държавните разходи с изключение на парите за отбрана. Междувременно проруските сили в Източна Украйна предприеха ново настъпление.
Иранският външен министър пък енергично се ангажира в преговорите по ядрено споразумение, което трябва да доведе до отмяна на американските санкции. Последва спор в Техеран между президента и върховния лидер по въпроса дали Иран трябва да продължи да се отваря за света или пък да премине към военновременна "икономика на съпротивата".
Тези действия са показателни за това, че Вашингтон е заложил на евентуалните последици от трайния спад на цените за Венецуела, Русия и Иран, които създават не малко проблеми и силно зависят от износа на енергийни ресурси, осигуряващ им от 68 % до 95 % от външните приходи. Венецуела се оказа на ръба на политическата бездна. Путин ще се опита да предотврати вътрешни вълнения с по-силна външна агресия. А Иран ще бъде изправен пред съдбоносен избор между това дали да се обърне за помощ към САЩ и Европа или пък съзнателно да изпадне в изолация и да вземе мерки за строги икономии.
Разбира се и други страни ще пострадат от загуби на петролните приходи. Само че в случая с тези три държави става дума за това, че поскъпването на петрола засили техните геополитически амбиции и финансира безпринципното им поведение.
Путин, който се опитва да възроди московската съветска империя, започна две военни интервенции към съседни държави за последните шест години. Иран, който пък се стреми да постигне хегемония в Близкия изток, води скъпоструващи войни в Ирак и Сирия, а междувременно изгражда структура, необходима за производството на ядрени оръжия. Надеждата на Венецуела да създаде антиамерикански блок в Латинска Америка доведоха до това, че тя доставя всеки ден по 200 000 барела петрол при силно субсидирани цени на 13 страни, включително и на Куба.
Във венецуелската столица Каракас най-ясно може да се види силният спад на приходите (от петрола). Там хората се редят часове наред на опашки пред държавните хранителни магазини, от чиито рафтове изчезват продоволствени и други стоки от първа необходимост. С валутни резерви от едва 20 милиарда долара и дълг от 50 милиарда долара само към Китай, Венецуела изглежда ще бъде принудена да избира или да се откаже от петролните благодеяния, или да обяви неплатежоспособност, или пък да умори от глад собственото си население до такава степен, че да го накара да се вдигне на бунт.
В неотдавнашен анализ агенция Moody's заключи, че правителството на Мадуро няма да може да плаща вноса на продукти от първа необходимост и да обслужва дълговете си като това ще стане почти без значение какви мерки взема. Подкрепата за Мадуро е малко над 20%, а опозицията подготвя поредните протести. При това положение не е учудващо, че венецуелците започват да си спомнят предишни преврати и народни бунтове и да се готвят за най-лошото.
Настроението в Москва изглежда е по-спокойно. Със стабилната подкрепа на руснаците и милиардите долари валутни резерви Путин е в относително добра позиция да изкара тази лоша година. При все това жизненият стандарт на милиона държавни служители, включително на учители и работници от здравеопазването, ще спадне рязко заради обявените миналата седмица орязвания на бюджета, а регионалните правителства, сред които и на неспокойния кавказки регион, ще бъдат лишени от средства.
Именно поради това е показателно, че военните бяха изключени от плана за строги икономии. Западни наблюдатели приемат почти като нещо подразбиращо от само себе си, че Путин ще използва национализма, за да намаляване на натиска, породен от икономическите проблеми. Това може да означава продължаване на военните действия в Украйна, а вероятно и на други места в Евразия. Алтернативата - мирно уреждане, което се очаква да доведе до смекчаване на западните санкции, би изисквала Путин да се откаже от амбицията да върне Украйна под господството на Кремъл. Тази отстъпка може да се окаже по-опасна за режима му, отколкото задаващата се рецесия.
Най-интригуващият отговор на кризата с цените на петрола се очаква от Иран. Президентът Хасан Рохани на 4 януари изложи позицията на едната от страните в спора вътре в иранското ръководство. Икономиката на Иран, заяви той, "не може да се развива в изолация от останалия свят." Оттук и изглежда доста по-сериозните действия на министъра на външните работи Мохамад Джавад Зариф, който миналата седмица в Женева води допълнителни преговори по ядреното споразумение с държавния секретар на САЩ Джон Кери.
Отговорът на коментарите на Рохани дойде няколко дни по-късно и той бе даден от върховния водач Али Хаменей. Той заяви, че не може да се вярва на Запада, че ще отмени санкциите.
Върховният лидер заяви, че Иран може да преуспява в условия на затворена "икономика на съпротивата". Вероятно последиците от няколко месеца на строги икономии в страната ще променят гледната точка на Хаменей. Във всички случай отговорът на Иран на петролната криза тази година ще определя хода на събитията в Близкия изток.
Още по темата: Политиката на Русия - "бензинова държава", зависи от цените на петрола
"Независимая газета" съпоставя политиката на Съветския съюз и на Русия с цените на петрола. Зависимостта тук е изненадващо примитивна, отбелязва вестникът.
"Колкото са по-ниски цените, колкото по-малко валута идва от продажби на суровини и горива, толкова е по-миролюбива политиката на съветското, съответно на руското ръководство. Щом само нараснат цените на петрола, виждаме перчене и самовлюбеност до безкрай. Политиката - и външната, и вътрешната, става агресивна и авантюристична", пише изданието.
В текста се описва как политиката на СССР и на Русия се е променяла "абсолютно синхронно" с ценовите равнища. Цените на петрола през периода 1970-2014 г., посочени в щатски долари от 1970 г., са представени "в съпоставим вид, коригирани според инфлацията".
В началото на 70-те петролът е много евтин, Съветският съюз загърбва конфронтацията със Запада и провъзгласява "разведряване на международното напрежение". През втората половина на 70-те петролните цени бележат съществен ръст; "разведряването" приключва и започва ново затягане на гайките, посочва "Независимая газета", като припомня съветската интервенция в Афганистан през 1979 г. и свалянето на южнокорейския "Боинг" през 1983 г.
През втората половина на 80-те цените на петрола се сриват, след което започва "перестройката", но петролът все така поевтинява, разрушава се Съветският съюз. През "епохата на Елцин" петролните цени падат почти до нивото от началото на 70-те. Русия води приятелска политика спрямо Запада, получава заеми и благодарение на тях се справя с кризите и нестабилността.
На прага на новото хилядолетие се появява Владимир Путин, а цените на петрола започват да пълзят нагоре. От 2005 г. нататък Русия е в положението на Съветския съюз от първата половина на 80-те. През този период обаче петролните цени надхвърлят дори нивото от началото на 80-те и започват политически и военнополитически авантюри - антиевропейският политически курс и войната в Украйна, отбелязва вестникът.
Според него първото десетилетие от 21 век е дало на Русия "уникален шанс - да вземе подаръка на световните пазари и да инвестира парите в диверсификация на икономическата структура, да задейства програма "Земя-жилища-пътища", да създаде в страната модерни високотехнологични отрасли, способни да носят доход независимо от петрола и другите ресурси. Нищо от това обаче не бе направено", констатира "Независимая газета".
Русия не стори нищо, за да промени структурата на икономиката си, за да създаде модерно общество и европейска държава. Последва "спад в цените на петрола, който изглежда ще е траен". Русия се озова в същото положение, в каквото бе през втората половина от 80-те. Днешната цена - близо 50 долара, отговаря на около 10 долара за барел, пресметнато в цени от 1970 г. Това е ниво, което клони към нивата от 1985-1989 г. Тогава нещата приключиха с разпадане на страната, припомня всекидневникът.
"Помислете - щом днес сме скарани с всички развити страни наведнъж, докъде ще докарат Русия сега ниските петролни цени?", пита в заключение "Независимая газета". Ограничена либерализация на трудовия пазар в Русия, спиране на държавното регулиране, спешно развиване на малкия бизнес - това са част от мерките, с които руското правителство се кани да посрещне срива в цените на петрола според "Комерсант".
Очаква се антикризисният план да бъде разгледан днес на съвещание по икономическите въпроси, свикано от премиера Дмитрий Медведев. Основните инициативи са регулативни и не предвиждат нови големи разходи от държавния бюджет, уточнява изданието.
Предлага се по-специално микропредприятията да бъдат освободени от повечето норми, регламентиращи трудовите отношения, дори да се премахне задължителното им вписване като месторабота в трудовите книжки. Също така до 2017 г. да не се вземат нови мерки, косвено обременяващи бизнеса в административно отношение. Трудно е обаче да се каже кои от идеите на икономическото министерство ще оцелеят след съвещанието при премиера, добавя "Комерсант".
Както и да се развият цените на петрола, "мощен срив на инвестициите" очаква тази година Русия, заявява руският финансист Юлия Цепляева пред "Ведомости", цитиран от Би Би Си.
При цена от 45 долара за барел спадът на реалните инвестиции ще се измерва с двуцифрени числа, при цени от 50-60 долара - с числа, много близки до двуцифрените, прогнозира тя.
Руското правителство започва да подкрепя банките и реалния сектор - на пъро място птицевъдството и мобилните комуникации, със свръхевтини пари, отбелязва изданието. Централната банка отпуска 50 милиарда рубли за програма, финансираща инвестиционни проекти чрез банкови кредити.
Дори тези 50 милиарда от централната банка ще намалят спада в инвестициите с 0,5 процентни пункта. Ако се отпуснат 120 милиарда рубли, това ще означава спадът да намалее с 1 процент, при 300 милиарда рубли - с 2,5 до 2,6 на сто. Става дума обаче за мерки "на парче" - далеч по-важно е банките да получат възможност да запазят сегашния режим на кредитиране, изтъква Юлия Цепляева пред "Ведомости".
БТА
