Можем да завиждаме на французите за този ден, превърнал се в мощна демонстрация. След кървавите събития от последната седмица, французите показаха възхитителната си привързаност към своята история и своите ценности, към нацията си и нейните идеали. Мирният поход на 1,5 милиона души в Париж и други около 2 милиона в цялата страна беше ярка демонстрация в защита на демокрацията, срещу насилието и страха. Хората не желаят да бъдат сплашвани от терористи. Но най-вече няма да позволят терорът да им отнеме нещо особено важно - свободата на мненията. Тя принадлежи към изконните френски традиции и е част от френския дух. Крайните мнения също могат да бъдат публикувани. Сблъсъкът на различни мнения е в основата на демокрацията, гласи тук принципът.
Широка солидарност
Държавни и правителствени ръководители от над 40 държави пристигнаха в Париж, за да засвидетелстват своята солидарност с Франция. И те бяха посрещнати много радушно. Малко странна бе появата на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху редом до палестинския президент Махмуд Абас. За първи път двамата се показват заедно на едно място, но Нетаняху бе решил да не използва това за нови мирни жестове. Вместо това той призова евреите във Франция да се завърнат в Израел - на фона на събитията във Франция. Как ли пък се е почувствал руският външен министър Лавров рамо до рамо с украинския президент Петро Порошенко по време на похода за свобода и демокрация? За едни всичко това може да изглежда абсурдно, за други комично - зависи от гледната точка.
"Светът се надига" - с такива заглавия излязоха в неделя много френските издания, горди от това, че в този ден са се оказали в центъра на международното внимание. Защото сега французите се виждат на предната фронтова линия в защита на демократичните ценности и разчитат на подкрепа отвън. Те са неспокойни, защото знаят, че заплахата от домашен тероризъм не е отминала. Подобно на съседна Великобритания, в гетоизираните френски предградия възникна благодатна почва за развитие на радикалния ислям, който заплашва да излезе извън контрол.
През последните няколко дни станахме свидетели на много вълнуващи прояви на хуманност и гражданска доблест. Демонстранти носеха плакати с надписи "Аз съм Шарли Ебдо", "Аз съм полицай", "Аз съм евреин" и изразяваха солидарността си с жертвите. Французите засвидетелстваха своята привързаност към републиката като тяхна обща идентичност. Но след тези моменти на извисяване следват нови изпитания. До тази неделя политическите спорове бяха преустановени. Но те ще се завърнат с пълна сила във френското ежедневие - различните лагери ще се изправят един срещу друг с взаимни обвинения и ще се опитат да извлекат капитал от трагичните събития. А всъщност Франция има нужда най-вече от честен дебат за положението на мигрантите от северноафриканските страни. Днес Франция вижда резултата от многото дефицити през последните няколко десетилетия - западнали предградия, възпитаващи в бруталност; мизерни училища, произвеждащи една младеж без перспективи и шансове, която не се чувства част от тази република; нехуманни затвори, които отдавна са се превърнали в центрове за радикализация.
Франция има нужда от амбициозна реформаторска програма за трайно подобрение на положението на няколко милиона французи с миграционни корени. Набиращите скорост десни сили пък ще се опитат да попречат всичко това да се случи. Нищо чудно да се окаже, че след еуфорията от последните няколко дни накрая е останал само един пропуснат шанс.
