Може ли мюсюлманин, който активно практикува своята религия, да бъде едновременно с това и модерен човек? Възможно ли е той да се впише в новото време, и все пак да си остане добър мюсюлманин? Отговорите на тези въпроси могат да звучат твърде различно.

Отдавна вече мюсюлманите не живеят в свят, който да е единствено под влиянието на исляма. Западният модернизъм проникна в живота на всички нива, включително и в техния живот. А онези процеси, през които християнският Запад вече е преминал, сега обхващат и ислямския свят. Нима католическата църква по собствено желание сключи мир със света? Не, това не стана по нейна воля. Дълго време теолозите не бяха готови за подобно нещо, а после по неволя последваха (и продължават да следват) променящото се поведение на миряните в условията на един светски начин на живот.

В очакване на ислямската Реформация

По същия начин стоят нещата днес и при мюсюлманите. Повечето от тях се нуждаят от ислям, който да отговаря на днешните им житейски реалности. Нима обаче Реформацията, която днес изискваме от исляма, направи християнските църкви наистина толерантни? Не, не успя. Калвин и Цвингли не бяха либерални реформатори. В Женева, по времето на Калвин, са били забранени както театралните представления и забавните игри, така и консумацията на тютюн и алкохол. Чак синовете на прочутите реформатори стават наистина просветени, открити към света и либерално мислещи граждани. Новопоявилото се съсловие на търговците, например в Холандия, постепенно разкъсва оковите на пуританизма.

Същото се наблюдава днес и сред мюсюлманите. Онези, които убиват в името на исляма, мечтаят за утрешния рай, но модерните мюсюлмани желаят да живеят в благоденствие още днес, преди да е дошло време за отиване в рая. Едното е фанатичен ислямистки джихад, а другото - умерен бизнес-ислям. За втория има два показателни примера: турската Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която се крепи върху фундамента на проспериращото анадолско предприемачество, и Дубай, където радикален е не ислямът, а капитализмът.

Има ли модерен ислям?

Не е противоречие това, че в днешния ислямски свят отделните индивиди все повече се обръщат към светското, но без да губят духовната си връзка с религията. Защото в новото, светски-модерно общество, ислямът е факторът, който защитава културната идентичност на отделния човек - тази идентичност, която му осигурява дял от плодовете на всеобщия напредък. За тези мюсюлмани ислямът не е някакъв абстрактен теологичен дискурс, а емоционална религиозност, която им служи като ориентир в живота. При това те практикуват един ислям, нагоден към потребностите на светския, модерен свят. Ако ги поставят пред избора, къде биха желали да живеят: в бляскавия Дубай или под черните знамена на "Ислямска държава", голямото мнозинство от тях ще избере благоденствието и глобализирания модерен свят. Няколко десетки хиляди обаче очевидно биха избрали терора.
[Убиващите в името на исляма мечтаят за утрешния рай, а модерните мюсюлмани - за благоденствие още днес]

Убиващите в името на исляма мечтаят за утрешния рай, а модерните мюсюлмани - за благоденствие още днес

Повече от очевидно е, че ислямът преживява дълбока криза. В името на исляма джихадистите тероризират най-вече умерените мюсюлмани, а бидейки нещо като антиглобалистко движение - и останалия свят. Но да се съди за нормалния ислям по тези крайности, е също толкова погрешно, колкото и да се слага знак на равенство между християнските фанатици и обикновените християни.

Гъвкавата световна религия

Един от основополагащите принципи на исляма - "ал Васатия" - не означава нищо друго, освен умереност, балансираност, отказ от крайности и радикализъм. Това понятие безспорно насочва вниманието към гъвкаво поведение, което интегрира онези външни влияния, на които отделният индивид не може да окаже въздействие. Не е чудно, че типичните представители на този вид ислям са предимно предприемачи, търговци и собственици на фирми - какъвто е бил и Мохамед, а в по-късно време - и онези, които разчупиха строгите пуритански норми на Реформацията. Защото всеки предприемач поема риск и се надява на божията помощ в несигурни времена.

Ислямът поставя ежедневието на един мюсюлманин в много строга рамка, като му задава правила и за най-дребните детайли. Онези, които спазват въпросните правила, го правят в знак на боголюбие. В същото време обаче, мюсюлманинът има право да зачита правилата, както и доколкото му позволяват мястото и обстоятелствата. Защото в исляма всичко, с изключение на вярата в Аллах, е относително и може да бъде съответно нагаждано.

Модерните мюсюлмани, които се ръководят от тази гъвкавост, се позовават на Корана, на пророка Мохамед и на традицията в ислямското правораздаване. Във времето на модернизма, тази изконна гъвкавост на религията сякаш беше позагубила своето място и значение. Това, че ислямът я разрешава, се дължи на две основни причини: той не познава йерархия, която да има правото да издава всеобщи религиозни разпоредби, а теологичното съдържание просто изисква постоянно да бъде привеждано в съответствие с конкретното пространство и място. Ако това не беше така, ислямът не би могъл да стане световна религия.

Райнер Херман (Frankfurter Allgemeine Zeitung)