Намесвайки международното правосъдие, палестинците вкараха конфликта с Израел в нова фаза, пълна със заплахи и несигурност, свързани до голяма степен със санкциите, които ще предприеме Израел, смятат експертите.
След близо 70 години на конфликт и десетилетия на дипломатически усилия, лидерите - и палестински, и израелски, както и експертите, споделят една и съща констатация: за опасна безизходица и очевидно невъзможно връщане към преговори. Палестинците, загубили търпение, решиха да поемат по нов път и на 30 декември поискаха от Съвета за сигурност на ООН да гласува за израелско изтегляне от окупираните територии до три години.
След като искането им бе отхвърлено, президентът Махмуд Абас пристъпи към изпълнение на заплахата, която отдавна отправяше. Той поиска присъединяване към Международния наказателен съд (МНС) с явната цел да съди там израелски лидери.
След това действие, което възприе като обявяване на дипломатическа война, Израел, както всеки път, когато иска да отвърне на палестински демарш, удари Палестинската автономия по джоба, като замрази превода на над 100 милиона евро от данъци, събрани в нейна полза.
Той обеща "още по-твърд и по-глобален отговор". "Израел може да умножи наказателните мерки срещу палестинците с приближаването на парламентарните избори на 17 март", предвижда Наджи Шараб, политолог от ивицата Газа. Този порочен цикъл от палестински инициативи и израелски санкции неизбежно напомня за 2012 г., когато държавата Палестина получи статут на наблюдател в ООН, отбелязват експерти.
И този път, казват те, Израел и големият му американски съюзник "са изправени пред дилема". Израел иска "да може да оказва натиск над Палестинската автономна власт, за да й попречи да прибегне към МНС. Но в същото време не иска да я отслабва, защото е в негов интерес тя да бъде достатъчно силна, за да контролира Западния бряг", обяснява пред АФП Роби Сабел, юрист и бивш съветник на израелската дипломация.
За своите противници Палестинската власт е станала "заместител" на израелците на Западния бряг чрез сътрудничеството им в сигурността. Абас редовно заплашва да го прекрати, но никога не е изпълнил заканата. Това сътрудничество е ценно и за автономната власт като оръжие срещу Хамас - ислямистка организация и голям съперник на "Фатах" на Абас. Ако то бъде скъсано, палестинците ще останат само с един коз: чисто и просто разпускането на Палестинската власт.
Според Наджи Шараб, Рамала залага на риска от експлозия, която подобно действие може да причини в целия регион. "Автономията разчита на факта, че международната общност ще окаже натиск над Израел, за да избегне това", казва той.
Ако Палестинската власт вади последните си козове, това се дължи на факта, че "мирният процес, роден в Осло (по време на споразуменията за автономия през 1993 г.) е мъртъв и погребан и сега сме в началото на нова фаза", казва Карим Битар, специалист по Близкия изток.
"Новата глава - на политическа, правна и комуникационна конфронтация на международната сцена, още се избистря и контурите й още не са ясно очертани", смята той. В този контекст "никоя от страните не се прояви в добра светлина", твърди Битар.
Първо беше "палестинското аматьорство" в ООН. След това "арогантността на израелците, които се показаха непреклонни негъвкави". И накрая "лицемерието на международната общност" и двуличният език на САЩ, представящи се за защитници на правата на човека, но отричащи правото на палестинците да се присъединят към МНС.
Американската позиция е една от неизвестните в тази нова фаза. Вашингтон, опасяващ се като всички от влошаване на напрежението, обяви, че едновременно е и против палестинското сезиране на МНС, и против финансовите ответни наказателни мерки на Израел.
Но, предупреди Държавният департамент, сезирането на МНС може да има "последствия" за американската помощ за Палестинската автономия, оценявана на 400 милиона долара годишно и жизненоважна и за нейния бюджет, и за палестинската стабилност.
Вчера говорителката на Държавния департамент на САЩ Джен саки азяви ,че палестинците нямат право на присъединяване към МНС, защото не представляват суверенна държава. САЩ не смятат, че Държавата Палестина отговаря на условията за суверенна държава и не я признават като такава", заяви тя на всекидневния си брифинг. Затова Вашингтон не смята, че тя е квалифицирана да се присъедини към Римския статут, с който бе създаден МНС, каза американската представителка, чиято страна не е член на съда.
Малко преди това генералният секретар на ООН Бан Ки-мун бе приел искането на палестинците да се присъединят към съда, в резултат на което той от 1 април ще може да разследва твърденията за престъпления, извършени в палестинските територии. ООН е депозитар на Римския статут.
БТАa
