Привърженик съм на принципа: не съм съгласен с това, което казваш, но до смърт ще защитавам правото ти да го кажеш.
Без съмнение, мотивите на всеки, който убива, освен при непосредствена заплаха за живота, са недопустими. Но рано или късно започваме да се замисляме за причините зад всяко шокиращо събитие като това в Париж - с бруталното убийство в редакцията на "Шарли ебдо". Едно е да обясниш и да търсиш причини за дадена постъпка, друго - да я оправдаваш. Криминалистите не са престъпници, социолозите не са социопати, но търсят корените на обществените болести.
Има обща причина, която движи напред две успоредни и взаимоподхранващи се явления в Западна Европа. Това са ислямисткият екстремизъм и надигането на омраза към малцинствата, емигрантите и чужденците. Преди 30 г. тези две явления бяха "в килера". Но тогава нямаше такова отчетливо неравенство в обществата. Ножицата в доходите и статусите бяха свити, имаше по-голяма солидарност, нямаше го това презрение на висшите класи към средните слоеве, на средните - към долните, а на низшите съсловия помежду им, на расова, етническа и всякаква друга основа. Хората тогава прииждаха в Западна Европа с желание да се интегрират във възможната степен в тези страни. Именно тогава в Западна Европа пристигнаха бащите на днешните озлобени млади хора от Африка и Близкия Изток. Те тогава не биха дошли, за да се наредят на стъпалото, към което всички европейци реагират с презрение.
За съжаление, днес пришълците са третирани твърде зле именно от обикновените хора в западноевропейските страни, които от своя страна търсят отдушник от унижението, в което са попаднали. Гневните млади хора отраснаха в друга среда, различна от тази на бащите им отпреди 30 г., техният принос вече не е нужен на икономиката. А богатите западни страни са съгласни да ги държат на социални помощи в кварталите, само и само да не им развалят гледката. В почти същото положение изпадат и най-бедните местни жители – бивши работници с вече ненужни професии, завършващи образованието си ученици и висшисти, които не могат да повторят пътя на бащите си, въпреки по-добрия образователен ценз, който имат. Просто, защото няма работа. В тази разширяваща се социална група спадат също пенсионерите и изпадналите в класацията представители на средната класа. На всички тях хубавото време им е отнето, на някои - още преди встъпването им в реалния живот на себедоказване. Като им се внушава, че са последна категория хора.
И в двата случая главното и най-печалното в техните реакции е апатията, декласирането, наркоманията, ниската самооценка. А това, че стават питателна среда за крайни ислямисти и десни радикали е само външната страна на проблема, която ни е представяна като "културна война", за да се скрие погребването на прогресисткия проект на Европа.
Ислямистките и ксенофобските движения обхващат единици от тези младежи, основно хора с агресивни характерови отклонения, примерно, като нашия Йордан Опиц, който уби човек и след деянието си беше убеден, че пак би убил - завършен социопат. Но зад всяка такава единица стоят минимум 10 000 души, които преглъщат унижението и се самоизяждат вътрешно. Когато на всичкото отгоре се хвърля в лицето им и пряко оскърбление, очевидно адресирано до тях, гневът им окрилява и окуражава тъкмо радикалите. Защо казвам - очевидно адресиран? Ами, във Франция няма шериат, ислямът не е държавна религия, не е нужен кой знае какъв кураж, за да насочиш своя антиклерикализъм към безгласните слоеве на обществото.
Дързостта на словото е ценна, когато казва истината в лицето на властта. Така че към общото осъждане на терористичната атака от вчера в Париж бих добавил апел да се замислим. В България всеки би възприел поругаването на кръста като опит за оскърбление на група хора, а не като абстрактен антиклерикализъм. Тук всички разбираме, че не свободолюбие движи хулиганите, които хвърлят свински зурли в джамии и рисуват свастики по стените на синагоги. Всеки разбира, че те не желаят да обидят някакъв бог, а да дамгосат определена социална категория хора. Но ние, българите, имаме столетия опит на живот в религиозно смесено общество, докато Франция е завършила изгонването на хугенотите още през 17 век.
За мен коренът на проблема е залезът на европейския проект, а терористичният акт е едно от проявленията му , един от печатите му. Нека не бъдем наивници и да не свеждаме всичко до "културни войни" - обяснения, обслужващи модела за поддържане на хегемонията на едно общество в упадък, на лидерството на висши класи, които не желаят да променят курса си по никакъв начин. Да, развитият свят се разпада и заради крещящото неравенство между хората. Това е страшно болезнен процес, чийто последици търпим всекидневно. В България той дори се усеща много по-силно.
Да погледнем трезво - мюсюлманите не са отишли да живеят на Запад с идеята да са враждебни и да бъдат подритвани от всички. Европа се е променила, а не мюсюлманите - това трябва да осъзнаем. Поведението на мюсюлманите е последващ процес, а не първопричина. Нека лидерите на мнения, а и обикновените хора, да не бързат да стартират социална война - Франция може само да изгуби от такова вътрешно стълкновение. Това важи за всяка държава с подобен казус. Проблемът не е френски, европейски е.
