Как да се вярва на Сърбия, докато седи на два стола

Сърбия пропусна 2014 г., за да започне процеса на отваряне на първите глави в преговорите с Европейския съюз и очакването на тази дата ще продължи и през 2015 г. По този начин съюзът отправи към Сърбия посланието, че от нея се иска да изпълни определени договори за нормализиране на отношенията с Прищина, за да може да очаква отварянето на първата глава в преговорите за членство.

Когато става дума за отварянето на важната глава 35, която се отнася за нормализирането на отношенията с Косово, се посочва, че Сърбия трябва да направи още няколко неща за това нормализиране.

Европейски официални лица изтъкват, че нито сръбското, нито косовското правителство могат да се оправдават с другата страна за всичко онова, което са могли да направят сами. Изтъкнато е било и значението на постепенното синхронизиране на външната политика на Сърбия с външната политика на ЕС.

Сръбските власти се опитват някак тихомълком да отминат факта, че Сърбия няма да получи дата за отваряне на главата за преговорите с ЕС, казва за Дойче веле Йелена Милич, директор на Центъра за евроатлантически проучвания.

Този факт всъщност е предупреждение на Европейския съюз към Сърбия, че през изминалата половин година не е била партньор, на който може да се разчита и който е предвидим - не е заела външнополитически курс, какъвто се очаква от страните-кандидатки, освен това не е изпълнила и онова, за което се задължи с Брюкселското споразумение.

Затова мисля, че това доверие и кредит, което имаше правителството, до известна степен се стопи с тази политика на седене на два стола, казва Милич.

Еврокомисарят Йоханес Хан напомни, че е казал ясно на сръбските власти какво се очаква от тях да свършат и поради това няма място за оправдания. Ако се анализират причините защо Сърбия не е направила достатъчно за изпълнението на Брюкселското споразумение, Душан Янич, координатор на Форума за междуетнически отношения, казва, че това е преди всичко заради съпротивата на определени групи по интереси.

Сърбия продължава да бъде под диктатурата на контрабандисти и магнати, на които им е удобно да не се променя нищо, казва Янич и добавя, че другата причина е от политическо естество.

Когато се погледнат предизборните обещания, се оказва, че всички, които влязоха в парламента, са сто процента за европейска интеграция, а обективно поне половината от тях сънуват Евразия. Тази политическа дилема сега обхвана върховете на властта, обхвана ръководството на Сръбската прогресивна партия СПП и няма политическо единство за влизане в ЕС.

Тази позиция към Европейския съюз е предизвикана от икономическата и финансовата криза, но и от кризата в Украйна и успешността на руската политика в пренасянето на тази криза в Сърбия, особено в Косово. Затова смятам, че сега Сърбия, но и Вучич, тъй като най-големият товар лежи върху него, трябва да тръгнат към европейската интеграция.

Това е лесно да се каже, но ще бъде твърде трудно да се направи, ще има много съпротива и от неговата партия и от коалиционните партньори. Няма да му помогнат много нито Борис Тадич, нито други като него, тъй като за тях е по-важно да се занимават с пране на собствените си биографии, отколкото да подкрепят европейската интеграция, казва Янич.

Какво не е направено?

Йелена Милич изтъква, че всичко онова, което трябва да се свърши от Брюкселското споразумение, не е никаква тайна, макар може би да се създава такова впечатление. Това се отнася преди всичко за изграждането на постоянни солидни гранични пунктове на границата с Косово, някои споразумения в областта на енергетиката, телефонния код и др.

Едно от тези неща е формирането на Съюз на сръбските общини. Смятам, че сръбските власти лежат на стари лаври до известна степен, смятайки, че е достатъчно да подпишат Брюкселското споразумение, а след това никой да не иска договореното да се приложи, напомня г-жа Милич.

Душан Янич подчертава, че много малко неща са изпълнени от Брюкселското споразумение и са приложени само отделни части. Ние наистина приложихме някои части от споразумението, отнасящи се за полицията, но не решихме проблема с полицаите от сръбското вътрешно министерство, които останаха в Косово и сега са нерешен социален проблем, казва Янич.

Съдът още не е проработил, статутът на общините, който бе написан неотдавна, не бе даден на обществеността, защото правителството бе служебно, въпросът с приватизацията на предприятията в Северно Косово не е решен, въпросът за обучението и образованието не е решен, при търговията със стоки не е утвърдено кое е местен продукт.

Следователно тук има много какво да се свърши, и дори да се тръгне на сериозна работа и да се направи по-сериозен екип за това, Сърбия отново не би могла да завърши тази работа до края на следващата година, смята Душан Янич.

Отговорите на някои от тези въпроси се опитахме да получим и от Таня Мишчевич, ръководителка на преговорния екип с ЕС, но от нейния кабинет ни бе казано, че няма време, да се обадим в следващите дни.

БТА

Станете почитател на Класа