С обявеното в понеделник официално одобрение на Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 г. в размер на близо 1,9 млрд.евро (1,6 млрд.евро от тях европейско финансиране, а останалите национално съфинансиране), Европейската комисия сложи точка на водената две години вътрешно-политическа пропаганда за строителството на пътища у нас.
Със съобщението от кабинета на европейския комисар по регионалното развитие Корина Крецу окончателно бяха разсеяни митологемите, че с европейски средства ще се строят автомагистрала "Хемус", тунел под "Шипка" и скоростен път между Видин и Ботевград, който да свързва "Дунав мост" 2 с магистрала "Хемус". С типичен за Брюксел дипломатичен език на съобщаване на факти "между редовете", без директно да опровергава изявленията на премиера Бойко Борисов от последните дни, ЕК даде да се разбере, че занапред няма да толерира "полета на мечтите" на родните управляващи за грандиозно пътно строителство с евросредства.
В поредица от изявления и интервюта в края на миналата седмица Борисов побърза да обясни, че парите от новата ОПТТИ 2014-2020 ще са за: "Хемус" и "Струма" и тунелът под "Шипка" и близо милиард за софийското метро". Заради това се наложи ЕК да посочи и конкретните обекти, които ще се финансират: довършването на магистрала "Струма", с изричното уточнение, че тя се явява част от общоевропейския коридор Германия – Гърция, удължаването на подземния транспорт в столицата, строителство и обновление на 190 км. железопътни линии, модернизиране на ж.п. гари и изграждане на интермодални терминали.
Реалността, че основните пътища, които България трябва да изгради, за да се осигури равнопоставеност между регионите, са над четири пъти повече от европейските средства, които ще получим до 2020 г., е била добре известна на настоящите управляващи още през 2012 г., когато е стартирала подготовката и на одобрената вчера нова оперативна програма. Бившите управляващи от кабинета "Орешарски" също не проявиха смелост да разкрият непопулярните факти, а в предизборните кампании за европейските и извънредни парламентарни избори от ГЕРБ превърнаха строителството на магистрала "Хемус" и на тунел под "Шипка" в груба политическа пропаганда.
Вчерашното съобщение на Брюксел несъмнено ще подейства отрезвяващо на отговорните по управление на евросредствата в правителството – на самия премиер Борисов, на заместника му Томислав Дончев, както и на министрите на регионалното развитие и на транспорта Лиляна Павлова и Ивайло Московски. Сега на всички тях ще им се наложи или да се откажат от предизборните обещания или да признаят, че за да има равнопоставеност между регионите, европейските средства няма как да са основния източник на финансиране.
За магистрали до 2020 г. България получава от ЕК 673 млн.евро, които ще отидат за строителството на ЛОТ 3 на магистрала "Струма", който е с обща дължина от 63 км. В зависимост дали ще се строи 15-километров тунел под Кресненското дефиле или шест по-малки тунела, съчетани с виадукти, ще стане ясно и дали всичките европейски средства ще бъдат погълнати от този проект. Ако бъде спестена малка сума, тя ще може да покрие изграждането на отсечката от магистрала "Хемус" между Ябланица и разклона за Ловеч.
Засега единствено регионалният министър Лиляна Павлова се опитва да разкрие реалната ситуация: изграждането на цялата магистрала "Хемус" от София до Варна, тунел под "Шипка", скоростен път от Видин до Ботевград, магистрала от София до Калотина са възможни чрез нови заеми от Европейската инвестиционна банка, с пари от държавния бюджет, средства от публично-частно партньорство или от два нови европейски инструмента за инвестиции: Механизмът "Свързана Европа" и Планът "Юнкер".
Миналата седмица в Белград в рамките на Инициативата за сътрудничество между държавите от Централна и Източна Европа и Китай, Лиляна Павлова предложи вариант за изграждането на отсечката Видин-Ботевград чрез публично-частно партньорство. У нас обаче няма практика за прилагане на ПЧП в мащабна инфраструктура, а малкия обем на трафика прави недостатъчно атрактивни за китайски инвестиции пътищата у нас. Евентуалното въвеждане на ПЧП несъмнено ще доведе и до прилагане на ТОЛ-система за заплащане използването на магистралите. Въвеждането на ТОЛ-такси няма да се отнася само за участъци, които биха били изградени на принципа на публично-частно партньорство, а върху цялата първокласна пътна инфраструктура на страната. Вариантът за ПЧП се разглежда и за пътя от София до сръбската граница. Надеждите са магистралата до Калотина да се случи и със средства по Механизма "Свързана Европа", но вероятността България да получи европейски пари за този проект са минимални.
Почти 100% е сигурно, че и тунел под "Шипка" няма да има, поне до 2022 г. Изграждането на тунела все пак е вписано сред предложените от България проекти по Плана "Юнкер", но поради високата себестойност и малкия реален ефект върху европейската транспортна мрежа, шансът да се строи тунел под "Шипка" е сведен почти до нулата.
По всичко изглежда, че и за самите управляващи магистралите вече не са основен приоритет. Оповестяването на съобщението от ЕК за новата ОПТТИ 2014-2020 съвпадна с представянето от регионалния министър Павлова на Програмата за саниране на панелните блокове в цялата страна.
Със съобщението си ЕК даде знак към цялата политическа и икономическа класа у нас. Брюксел категорично отхвърли опитите на "магистралното" лоби да увеличи бюджета за асфалт вместо за железопътна инфраструктура. Най-целенасоченият опит в тази посока демонстрираха служебния вицепремиер Екатерина Захариева и служебния министър на транспорта, а сега на туризма, Николина Ангелкова. В мандата на служебния кабинет "Близнашки", тандемът Захариева-Ангелкова опитаха да пренасочат пари от ж.п. мрежата към пътищата. Още в ранната есен ЕК пресече лобистките опити, а с информацията от вчера даде да се разбере, че с абсолютен приоритет през новия програмен период ще се гледа на изразходването на 673 млн.евро за развитието на Трансевропейската железопътна мрежа чрез изграждането на нови и модернизирането на ж.п. линии с общи дължина от 190 км.
