В България нямаме национална политика, не се ръководим от българските интереси, мислим само за себе си. Сегашното разбиране за Македония е погрешно. Не може да си родител, да си майка, а в същото време да затваряш вратата пред родния си син. Просто забравяме кои сме и какво е нашето задължение. Не можеш да отричаш или да подценяваш обстоятелствата, които преживяхме последните 100-115 г.
Българската държава и преди, и сега - още повече, не разбира случващото се в Македония. Въпросът за българския интерес и съдбата на Македония съм го задавал на всички възможни равнища, но никой досега не ми е давал задоволителен отговор.
Непростимо цензурираната ми книга "Кирилици" преди 50 г. излиза сега в автентичния си вид, заедно с другата ми творба от поетичната трилогия "Глаголици". Помогнаха ми обикновени хора да запазя шпалтите от първото издание и върху тяхна основа описах в предговора на книгата всички премеждия, които съм преживял, за да възвърна първоначалния текст. Например, разказваш, пишеш една поема от 150 стиха за земята, която милееш и накрая, когато трябва да се случи поетическата поанта, се зачертава името "Македония" и се появява "хлебородната земя". В друго стихотворение в описанието за Крум се задраскват думите, че той върви към Цариград и се подменят с "долината". Примерите са много: не "безсмъртен български патрахил", а просто "безсмъртен патрахил", ама какъв е той - Господ само знае. Тогава цензорите се съобразяваха не с националните ни интереси, а с политическите - имам пред вид тогавашните големци Венелин Коцев, Георги Джагаров, Любомир Левчев и др., но никой не ми каза в очите защо се налагат тези съкращения в поемите и стиховете ми.
Времето си е казало своето... Но ние трябва да вземем пред вид и другите недоразумения - имотите, които принадлежаха на около 700 македонски дружества в течение на годините бяха орязани на 134, а впоследствие - само на 34. А имотите, които принадлежаха на Македонския научен институт и на дружествата бяха разделени на три. Едни станаха собственици на имотите по крайбрежието около Варна, други - на пловдивските имоти, а един каракачанин си въобразява, че потомците на 2.5 млн. българи от Македония са овце и той може да ги пасе, както си иска. Направи една фондация и последният неин член казва следното: когато се закрие фондацията безвъзмезден собственик става учредителят, а той е Красимир Каракачанов. Това е срам за всички български правителства досега, това не е национално поведение. Не можем да водим политика, която няма нищо общо с националните интереси на България.
За съжаление, национално отговорни мъже не виждам. Наблюдавам другите, които са слуги - на кой ли не. А що се отнася до Македония - тя вече е държава и ние трябва да се съобразяваме с нея, да водим диалог. Помислете - ако аз искам да постигна разбирателство с вас, трябва да седна на масата и да ви възприема такива, каквито сте и да водя разговори. Представете си, ако тези 700 македонски дружества функционираха - ами те са от цяла Македония. Затова ние сега трябва да поддържаме роднинските, културните, икономическите и историческите връзки със съседите си. Не може на един човек, който 100 г. е живял при други обстоятелства изведнъж да му налагаш поведение, да му казваш какво да направи. С македонците трябва едни с други да се приемем като братя, а след това да търсим разбирателство помежду си.
Наскоро излезе книгата на Темелко Нешков "Раздяла няма. Македония срещу македонизма"- безспорно тя ще има своя принос в личната мемоарна литература. В нея има много лични данни и мисля, че много от българите не са запознати въобще какво е ставало в Македония.
