В продължение на години нямаше големи промени в класацията на големите оръжейни фирми в света: почти всички бяха от Съединените щати, от Западна Европа или от Русия. Но, както става ясно от новия доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира СИПРИ, в играта започват да се намесват и фирми от други държави. Междувременно има вече предприятия от Турция, Индия, Бразилия, Сингапур или Южна Корея, които спадат към стоте най-големи оръжейни производители, макар че с изключение на две фирми от Индия и Сингапур, те се появяват в класацията чак от 50-то място надолу.

"Това е свързано най-вече с политическото желание за собствено производство", казва Од Фльоран от СИПРИ. "Бразилия, Турция и Южна Корея провеждаха целенасочена политика на насърчаване на оръжейното производството в собствените си страни."

Спад в американското производство

Големи промени в списъка като цяло обаче няма. Две трети от фирмите са от Съединените щати или от държави-членки на НАТО. Именно те извършват до 84,2 процента от световните оръжейни продажби.

СИПРИ констатира известен спад в оборота на 38-те американски фирми, които са сред стоте най-големи в света: "Това са предимно производители на големи оръжейни системи и важни видове бойна техника като бойни кораби, военно-транспортни машини, ракетни системи или самолети, както и на елементи за тези системи". Според експертите от СИПРИ, основната причина за спада е изтеглянето на американците от Ирак и Афганистан, както и бюджетните съкращения.

Кризата дава своето отражение и на останалите страни-членки на НАТО. С някои малки изключения, сред които е най-вече Франция, и в Западна Европа оборотът на оръжейната индустрия е спаднал или е останал без промяна.

Русия е в подем

Затова пък руската оръжейна индустрия се радва на ръст в поръчките - оборотът на руските фирми е нараснал с 20 процента, се вижда от данните в доклада на СИПРИ. През 2013 руската фирма "Tactical Missiles Corporation", например, е отбелязала плюс от 118 на сто в сравнение с 2012. "Растящият оборот на руските оръжейни предприятия се дължи най-вече на увеличените правителствени разходи за въоръжаване", твърдят от СИПРИ.
Руското правителство от години инвестира целенасочено в модернизацията и въоръжението на армията, като полага усилия да укрепи местното производство. "До каква степен руснаците ще могат да финансират тези разходи зависи главно от цената на нефта", казва директорът на хамбургския Институт за изследване на мира и сигурността Михаел Бржоска. Той е на мнение, че санкциите срещу Русия няма да се превърнат непременно в спирачка пред въоръжаването: "Големите проблеми на Русия произтичат по-скоро от кризата в Украйна", посочва експертът, който допуска, че руските фирми биха могли да пострадат от неизпълнение на договорите от страна на украинските им поддоставчици: "Връзките с тези доставчици от района на Донецк засега не са прекъснати, но с индустрията около Харков изобщо не е ясно как ще се развиват нещата занапред."

Китай - голямото неизвестно

Един глобален играч отсъства изцяло от класацията на СИПРИ за стоте най-големи оръжейни производители в света - Китай. И то не защото Китай няма производители с подобен потенциал, а защото по въпроса липсва всякаква достоверна информация. Повечето китайски фирми са организирани така, че произвеждат както за граждански, така и за военни цели, при което остава абсолютно неясно какъв дял има едното производство, и какъв - другото.

Михаел Бржоска смята, че китайските разходи за въоръжение междувременно възлизат на около 50- 60 милиарда евро годишно. "Китай най-вероятно е вторият по големина производител на оръжие в света", предполага германският експерт.

Политическа индустрия

Китайският износ постепенно започва да дава отражение и върху международния оръжеен пазар. Според Михаел Бржоска става дума за износ на стойност между 2 и 3 милиарда евро, като страната реализира печалби предимно от износ на относително прости продукти, с които запълва различни пазарни ниши: "муниции, малокалибрени оръжия, мини - и различни други неща, каквито другите вече не продават, тъй като са международно забранени", обяснява Бржоска.

"Въпрос на политическо решение е да се разреши или забрани даден експорт на оръжие", подчертава директорът на хамбургския Институт за изследване на мира и сигурността Михаел Бржоска. "В крайна сметка не става дума за нормална индустрия. Това е "политическо" производство, което в голяма степен е зависимо от политическите решения."
DW