Съдии от СГС се вдигнаха срещу своите началници. Подкрепиха ги колеги от Софийския районен съд. Бунт, без аналог в историята ни. Причини за недоволството са съмнения за корупция и съществуване на мафия в магистратурата. Протестиращите са по-внимателни в изразяването, но всички знаят, че точно за това става дума. Всъщност обществото отдавна не се съмнява, а е убедено, че има мафия в правораздавателната система. Докладите от Брюксел потвърждават всяка година това мнение мнение.
Чуха се и призиви за оставка на сегашния Висш съдебен съвет. Логично, защото той пречи, а не помага на системата. Освен това в него членуват доста спорни юристи. Правосъдният министър, макар и не толкова настъпателно, продължава да говори за реформи. Съюза на съдиите поиска разследване на разпределението на делата срещу КТБ, за да се разбере дали има злоумисъл в процедурата. Политици плахо признават, че проблемът вече е узрял цирей, който може да се окаже нещо много по-голямо и опасно. Малцина са конкретни като Радан Кънев, например.
Защо обаче не си каваме направо, че става дума за кръг около и в ДПС, представляван от Делян Пеевски. Именно с името на този депуат се свързват повечето слухове и твърдения за политически натиск върху магистрати за обслужване на определени цели. Ролята на медиите в демократичните общества е да предупреждават за опасността и да информират за съществуващите настроения и съмнения. Доказателствата са работа именно на магистратурата. Затова е толкова трудна тази битка, а и няма как да бъдат приложени методите на ЦРУ за постигане на признания, които скандализираха света тези дни. Корумпираните магистрати отлично знаят това и се държат нагло. От тях не можем да очакваме разкаяние или изповеди. Освен това са достатъчно умни, за да се облагодетелстват по начин, който е трудно разпознаваем от закона. Разчитат вероятно и на колегиалност, когато все пак се стигне до скандали и проверки. Както виждате, възмжността за успех в такава война е около 2 по десетобалната система. И все пак шансове има.
Някои биха определили ситуацията като революционна, но тя по-скоро е близка до мисълта на Хегел: "Злото не е нищо друго, освен несъответствие между битието и дълга". Важно е и допълнението: "Срамът е началото на гнева срещу това, което не би трябвало да бъде".
Осиротели откъм радост и сполуки, не ни остава нищо друго, освен да послушаме срама и да се опълчим най-сетне на злото.
Недоволните и разгневени магистрати също не приличат на класически революционери. Наподобяват повече декабристите в Русия, които водени от княз Сергей Трубецкой, излизат рано сутринта на 26 декември 1825 г. на Сенатския площад, да протестират мирно срещу новия цар Николай I. Вечерта ги напада въоръжена войска и ги разбива. По-късно оцелели декабристи (наречени са така, защото протеста им е през декември) признават, че поражението им се дължи на липса на решителност. Бунт успява, когато каузата му е справедлива и се преследва с всички средства.
Нашите съдии-декабристи искат оставки на конкретни лица, защото не се справят със служебние си задължения. Висшият съдебен съвет, който също е атакуван за лоши практики през последните години, заявява, че ще се заеме с "мръсните казуси". Става дума за случаите с главен герой съдия Ченалова и ролята на ръководството на СГС за тяхно осъществяване. ВСС очевидно смята хората за идиоти, пробутвайки им изтъркана маневра, целяща печелене на време и успокояване на духовете чрез задкулисни договорки. Голата истина е, че ВСС е част от проблема и в този си състав няма как да реформира сам себе си. А че във ВСС както и някои ръководители в съда, прокуратурата и следствието има такива, които трябва да си тръгнат веднага е очевидно. Те обаче няма да подат оставки, защото са зависими, най-често от мафиотските кръгове, за които вече споменах. Освен това им харесва да са началници, тъй като нарцисизмът покорява най-бързо семплите хора. Те нямат ресурс и качества за заеманите длъжности и не искат да се разделят с тях. Тъкмо заради това са бучнати в системата от клуба на тези, които от доста време командват парада не само в правосъдието, но и в останалите три власти: законодателна, изпълнителна и медийна. Източници от юридическите среди отдавна разказват случая, как представител на този кръг се обадил на висш магистрат и му заявил: "Говориш с властелина на държавата". За някои това може да звучи шега, но за много други е уродлива действителност.
Съществуването на мафиотския модел в политиката умъртвява държавността методично, без да среща особена съпротива. Родните декабристи са засега самотна птичка, която се опитва да проправи път за Българска пролет в правосъдието. Достоен, но обречен акт, ако не не се засвидетелства обществена подкрепа. Положението в момента е сравнимо единствено с това от разцвета на Коза ностра в Сиция преди няколко десетилетия. Аргументи в тази посока са крилатите фрази на мафиоти, "написали" едни от най-мрачните страници на престъпността.
"Недейте да нервничите и не се страхувайте - ограбва ви бандата на Дилинджър - най-добрата от всички банди"! Добрият стар Джон Дилинджър... Ако беше видял какви банди вилнеят вече четвърт век по българските земи, щеше да се изчерви и да предаде засрамен автомата си за скрап. Бил ограбил няколко стотин хиляди долара от банкови клонове - чудо голямо. Нашите момчета рагромиха една банка за има-няма 7-8 дни, като свиха стотици милиони и нанесоха щети за милиарди. Освен това нашите бандити, полицията и прокуратурата си живеят в мир и любов. Нито едните се крият, нито другите ги преследват. Седят си бастоне (най-верните на боса хора) преспокойно в парламента, творят закони, спуснати им от капи ди тути капи и на свой ред препращат заповеди по веригата на каппо дечина - техните хора на важни постове в прокуратурата, следствието, ДАНС, МВР, митниците, ведомства и пр. Горкият Дилинджър не е и сънувал такова нещо.
Франк Костело, който става шеф на кварталните главорези още 13-годишен, също е завещал мъдри мисли като тази: "Искам да получа богатство, власт и влияние. Затова отнемам богатството, властта и влиянието на тези, които ги притежават". Точно това прави и политико-икономическия кръг, който се опитва да ръководи държавата в сянка. Този кръжец се държи с повечето институции и техни представители, както ислямските терористи с невестите на джихада...
"Малко насилие никога не е излишно и не пречи на никого". Това пък е крилата фраза на Бенджамин Руджейро, един от големите в клана Бонано, който печелел от далавери и убийства, но губил на хазарт. Някои твърдят, че преди да се замогне бил известно време крупие. Неговата рецепта за "малко насилие" бе приложена едно към едно в инцидента с кандидата за председател на Върховния съд Лозан Панов. Съвсем "случайно" съдията бе блъснат от кола на пешеходна пътека, след което се отказа от надпреварата. Както се казва, по-добре жив, отколкото безсмъртен. Колата и шофьорът все още са неизвестни, но по дирите им е главният секретар на МВР Лазаров. Това, според негови подчинени, превръщало мисията в невъзможна.
Последователи на "теоремата на Руджейро" са и триото "съдия Ченалова - синдик Панайот Велков - охранител Митко Каратиста". Ченалова праща синдика в дадена фирма, той пък нахлува там с бодигардове от "Делта Гард" на Митко Каратиста. В резултат бизнесът на хората е сринат, фирмата превзета, а парите прибрани на "правилното" място. Примерите с дела срещу фирми на Цветан Василев, собственик на КТБ, както и спрямо френската "Белведере груп" са само част от доказателствата на въпросната "теорема".
Затова разбунтувалите се съдии трябва да са наясно, че тръгват срещу уродливо създание, което като Кошчей Безсмъртни има няколко живота. Към опълчението им би трябвало да се присъединят още прокурори и следователи. Там също настроенията срещу определени колеги началници се засилват. Битката е и на гражданите, които са лишени от справедливост и възмездие. Чудесно ще е едно рамо да дадат и писатели, художници, актьори, режисьори, кинаджии, архитекти, журналисти, медици и въобще всички онези, от които все още зависи бъдещето на нацията, доколкото я има.
Главният прокурор демонстрира добри рефлекси. Усети, че пясъците се разместват и реагира моментално с предложение за реформи в държавното обвинение. Ако прояви воля и решителност да ги извърши, мотивите няма да имат кой знае какво значение. Особено кадровите.
За да бъде ударен мафиотският модел ефективно, трябва задължително да се пресече или поне ограничи влиянието на "кръга Сливница" и "кръга х-л "Берлин" в магистратурата, а и не само там. Това означава радикални действия. Да се "зазида" тайният вход на х-л "Берлин" в Бояна, образно казано. Говори се, че през него са минали немалко магистрати и управници за получаване на инструкции, а след това са си тръгнали с пълни... сърца...
Някои от управляващите на свой ред тряба да се отърсят от зависимости към тия кръгове, да преодолеят страха и шантажа. Хем ще се почувстват свободни, хем ще са полезни за хората и държавата. Каквато е целта. Защото сега нещо куца и те знаят какво е то. Ако не проявят характер ги чакат драматични и неприятни месеци.
Протестиращите се изправят срещу отлично организирана престъпна група. Тя разполага с огромен ресурс: политически, институционален, финансов и медиен. Бива дискредитиран и мачкан всеки, дръзнал да я критикува или напада.
Когато моралът е на дъното, а добрите момчета наблюдават безучастно, злото процъвтява. Думите са на Джон Едгар Хувър, най-дълогодишният шеф на ФБР. Мафията не е просто агресор, а окупатор. Борбата с нея е жестока и епична, на барикадата трябва да сме всички. За да бъде изринат моделът, свързван с Делян Пеевски и кръгове от ДПС, ще ни е нужно нещо повече от декларации и открити писма. Оръжието на обществото е гражданският натиск. На 22 септември отбелязваме Деня на независимостта. На тази дата през 1908 г. Фердинанд обявил края на васалното ни положение спрямо Турция. Дали обаче след толкова години наистина сме независими? Ще е много смело и невярно да го твърдим. Защото сме в подчинение на външни интереси, на вътрешни политически интриги, управленска немощ, корумпиран елит, народно търпение, граничещо с отчаяние и брутална мафия.
Ако не изринем тази сган от живота си - по-добре да закрием държавата.
Борбата за независимост продължава.
