Преди много години живеех в кооперация със съседи ромско семейство. Имаха един син, не десет. Той учеше в гимназия и не се ожени на 16 години. Беше най-нормален тийнейджър, който се криеше през няколко пресечки от баща си, за да пуши с негови съученици. Наскоро пък се запознах с Асен. Той е баничар. Става всяка сутрин в три и половина сутринта и отива на работа. Познавам и Илиян – санитар в болница, с хронично заболяване, но това не му пречи да работи. Невена е на 23, тази година завършва висшето си образование и мие чинии в квартално заведение - за да си помага с парите. Отказали са ѝ да бъде сервитьорка, защото можела да отблъсне клиентите. Познавам и Виктор – той пък е журналист в Кюстендил.
„Популацията"
Съседът ми от детските години, Асен, Илиян, Невена и Виктор са роми. Не крадат ток, а си плащат сметките, данъците или образованието. Никой от тях не обитава „махалата" в града, в който живее. Само Асен не е успял съвсем да излезе от гетото – апартаментът му се намира в блок, граничещ с него. „Там и българите са циганизирани", казва той. Обяснява го простичко: „Когато виждаш, че каквото и да сториш остава безнаказано, правиш каквото ти хрумне. Знаеш, че последствия няма да има". След което се ухилва и казва още по-простичко: „Ами тия дето са на власт? То е същото, бе – знаеш, че нищо няма да ти се случи ако нарушаваш закона и го правиш".
Този разговор проведохме отдавна, много преди здравният министър Петър Москов да поиска в ромските махали Спешната помощ да влиза охранявана от полиция - заради честите нападения над доктори.
„Дотук с приказките за това кой какви права имал и с призивите и обещанията да не правим повече така! Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. "От утре, навсякъде където е имало такива инциденти, екипи на Спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните „лидери на мнение" на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията", обяви здравният министър тази седмица.
Няма смисъл да обясняваме защо думите на Москов предизвикаха скандал. Заради Пламен, Асен, Илиян, Невена и Виктор. И още много като тях, които не са нито скотове, нито са различна популация. Най-вече заради Невена. Която можело да отблъсне клиентите на квартален хоремаг... Няма смисъл също и да обясняваме колко е важно да пазим лекарите си, които носят живот и спасяват живот, но не винаги успяват да запазят собственото си здраве.
Защо се стигна до насилие над лекари?
Струва си обаче да проведем разговора защо се стига до насилие над лекари изобщо, а не само от ромската общност. Помните случая Горна Оряховица, нали? Когато тогавашният вътрешен министър Цветанов обяви от трибуната на парламента няколко доктори за убийци. Тук е моментът да отбележим, че сега министър Москов разчита да реализира идеите си с гласа на този бивш министър, който е част от управляващото мнозинство. Спомняте си и настървението на медиите, първите страници на вестниците. А спомняте ли си, че когато фактите обориха пиар-акцията на МВР, информацията за това някакси не бе така атрактивна?
В България има потресаваща липса на доверие – в системата, в справедливостта и в хората. Затова заглавия от типа „Лекарска грешка уби бременна жена" се продават добре. Читателят приема доктора не за спасител, а за враг. И когато се нуждае от неговата помощ го бие. Тук е моментът да отбележим, че по логиката на Петър Москов в „Пирогов" трябва да има РПУ.
Обобщенията
Наред с това българските лекари живеят с мизерен доход, несъответсващ нито на образованието, нито на натовареността им. Неадекватната оценка на техния труд е прекият път до подкупа. А той води до обобщението – „лекарите са рушветчии". В този смисъл, така както огромната част от медиците работят самоотвержено, на ръба на силите си и не посягат към изнудването „живот срещу кеш", така и ромите не са популация, съществуваща за да тормози докторите.
Съвсем отделен е въпросът за издевателствата над лекари от местни дерибеи от съвсем български произход, които на база местна политическа протекция или финансова обезпеченост заплашват, нагрубяват и дори насилват медици. За този тормоз политическата класа на говори. Защото тя нерядко е част от него. Кой редови лекар би отказал услуга на чиновник от здравното министерство, например?
Законът и договорките
Основополагащ обаче е въпросът за спазването на законите, който засяга както болниците, така и гетата, а и цялата държава. Според статистика, публикувана през 2013 година, само един от всеки 100 софиянци си плаща редовно парното. И ако държавата има механизми да преследва длъжниците на "Топлофикация" или закононарушенията в болничните заведения, то тя напълно се е отказала от тях в махалите. Ромските квартали съществуват в друг обществен строй. Там върховенство на закона няма. Има неформален лидер, от който то зависи, неформален ред. Наред с него от боса зависи „бизнесът", безопасността и изобщо животът там. Нерядко главатарят казва кой ще има достъп до незаконен ток или незаконен парцел. От него зависи и за кого ще гласува гетото. И колко ще струва това.
А когато държавата избере да се договаря с местния лидер тя доброволно влиза в гетото и се съобразява с правилата на живот там. Тези правила не изключват нападения над лекари. Впрочем, и над полицаи. Насилието ще спре едва тогава, когато държавата влезе в гетото, но не за да се договаря с него. Като естествено следствие от тази промяна ще дойде и образованието. А после и краят на гетата в този им вид. Докато това не се случи, здравният министър може да договоря безопасност на медици само по модела за купуване на гласове. С главатаря. И безопасността отново ще липсва. Тази схема работи само по избори...
DW