Проектът "Южен поток" като нищо можеше да вдъхнови създателите на шпионския трилър "Джеймс Бонд" за нов епизод, в който агент 007 осуетява коварен план за унищожаване на петролен терминал с атомна бомба. Но откак Владимир Путин и шефът на Газпром Алексей Милер обявиха, че изграждането на "Южен поток" се прекратява, явно, че и шпионският трилър е също толкова обречен, колкото и тръбата към България и Сърбия.
Газпром замрази един от най-големите енергийни проекти на Стария континент, който от 2019 година трябваше да пренася газ по дъното на Черно море, през България, Сърбия и Унгария до Австрия. По този начин щеше да се заобикаля украинската територия. "Но българският премиер Бойко Борисов с желязна воля се противопостави на чара на Владимир Путин, също както Бонд, който никога не би предал своята кралица заради някоя хубавица. Борисовата кралица в случая е Европейската общност, която отдавна повтаря, че руският проект за тръбопровод нарушава европейското право", отбелязва в тази връзка швейцарското издание "Тагесвохе".
Удар за София, Белград и Будапеща
Путин обвини България за провала на "Южен поток" и заяви, че страната е загубила своя суверенитет. Строителните работи по българския участък от тръбата започнаха през октомври 2013 година, но след натиск от ЕС бяха преустановени през юни 2014. Основният спорен момент беше, че руската страна отказва да допусне и други доставчици на газ до бъдещия тръбопроовод, което е в нарушение на европейските правила.
В България има хора, които отказват да приемат факта, че проектът е спрян - например Мартин Димитров, зам.-председател на енергийната комисия в парламента, който говори за руски блъф: "Това е тактически ход от страна на Путин и Москва. Русия в никой случай няма да се откаже от проекта", заяви Димитров.
Също и в Сърбия не искат да приемат, че това е краят на проекта. Страната се намира в изключително трудна икономическа ситуация и се надяваше да се стабилизира именно с помощта на значими проекти като "Южен поток" или "Белград на вода". Сръбското правителство досега не се е дистанцирало от Русия и не подкрепя западните санкции срещу Москва. Премиерът Александър Вучич реагира на новината за спиране на "Южен поток" с думите: "Инвестирахме 7 години в този проект, сега плащаме цената за конфликта между големите държави". От спирането на проекта, Белград изпуска инвестиции в размер на около 2 милиарда евро, както и по 300 милиона евро годишно от транзитни такси.
Страховете на хората
"Южен поток" щеше да вкарва не само газ, но и трицифрени числа в милиони в празните държавни хазни на България, Сърбия и Унгария. Тези държави разчитат изцяло на вноса на руски газ и в този смисъл могат да пострадат сериозно от евентуални усложнения, свързани с украинската криза. Местните хора се страхуват, че ако Русия врътне кранчето, жилищата в София и Белград ще останат студени през зимата. Тамошната корупция, която се финансира и с руски капитал, е причината, поради която хората в относително бедните източноевропейски страни са принудени да плащат по-скъп газ, отколкото в Централна Европа, отбелязва още "Тагесвохе".
Руският президент обвини за провала на проекта Европа. "Щом Европа не иска "Южен поток", той няма да бъде и построен", заяви той. Но това, което Путин се опитва да представи като сила, всъщност е слабостта на Русия, коментира швейцарското издание. Рублата се обезценява, а руската икономика губи много от сегашните ниски цени на петрола и природния газ. Москва се опитва да пренасочи част от износа си към Китай, но на цени много по-ниски от тези, които плащат в момента европейците. При последното посещение на Путин в Китай двете страни договориха бъдещите доставки, но тъй като най-важното за Путин тогава бе да покаже, че може да продава и на други пазари, това отслаби значително позициите на "Газпром" в преговорите, проведени в Шанхай. Само от това концернът, а с това и руската държава, търпят загуби за милиарди долари.
Сърбия трябва да върви с Русия, България и Гърция
Нищо чудно, че Русия полага огромни усилия да държи Сърбия по-далеч от ЕС. Вестник "Зюддойче Цайтунг" разказва за истинска есенна офанзива на Москва, проведена лично от президента Путин с посещение в Белград. Официалният повод бяха честванията на 70-та годишнина от освобождаването на Белград от нацистка окупация с помощта на Червената армия. Малко по-късно 200 руски парашутисти участваха в учение на сръбската армия на 50 км от границата с Хърватия, която е членка на НАТО. По същото време на посещение в Белград пристигна Руският патриарх Кирил, който заедно със Сръбския патриарх Ириней откри паметник на последния руски цар Николай Втори. А по време на дискусия за бъдещето на руско-сръбските отношения в Белград прозвучаха и някои доста странни изказвания. Шефът на финансирания от Кремъл Руски институт за стратегически изследвания и бивш генерал от руското външно разузнаване Леонид Решетников например се опита да охлади сръбските амбиции за членство в ЕС. Сърбия трябвало да остане заедно с Русия, България и Гърция като част от една "по-особена цивилизация". Западният модел щял да "унищожи Сърбия и да накара Гърция падне на колене", заяви още Решетников.
Елена Пономарьова от московския Институт за международни изследвания /МГИМО/, известен като "ковачница" на кадри за руската дипломация, предупреди Белград, че страната ще загуби суверенитета си под диктата на ЕС, МВФ и Световната банка, ако продължи по пътя на европейската интеграция. Тя посъветва сърбите да изчакат създаването на алтернативния проект за Евразийски съюз, който Москва имала намерение да предложи и на балканските държави, пише "Зюддойче Цайтунг".
Руските атаки срещу ЕС обаче се натъкват на все по-малко доверие от страна на сърбите. Вярно е, че 1/5 от сръбското население продължава да е убедено, че Русия е най-щедрият финансов благодетел на страната. И то независимо от факта, че между 2000 и 2013 година Русия не е отпуснала нито една безвъзмездна финансова помощ на Белград. В същото време обаче привържениците на ЕС са нараснали от 31 процента през 2012 г. на 47 на сто тази година, сочи актуално изследване на Института TNS Medium Gallup. Ако в момента се проведе референдум за членство в ЕС, 53% от сръбските граждани биха подкрепили присъединяването на страната към общността, а едва 28 на сто остават твърдо "против".
DW
