Измина почти година, откакто започна бъркотията в Украйна.
Всичко започна с протести срещу решението на правителството, взето под натиска на Москва, да бъде изоставено търговското споразумение с ЕС. От тогава украинското правителство промени политиката си, Русия се върна на Крим и конфликтът, предизвикан от нападение срещу източните райони на Украйна се превърна в "замразена страна" с руски войски намиращи се там – в нарушение с условията за прекратяване на огъня – за обозримо бъдеще.
Какво ще стане следващата година? Това ще бъде определено от развитието на процесите в няколко области.
Уязвимостта на Украйна
Едно от нещата, които правят Украйна уязвима от руския натиск е занемаряваната 20 г. реформа, откакто страната стана независима през 1991 г. Украйна продължава да се намира в икономическа задънена улица: икономическият растеж спадна с 5%, инфлацията скочи с 14%, а държавният дълг се движи по спирала нагоре към определяното от Международния валутен фонд ниво на "висок риск". Правителството на президента Петро Порошенко, което дойде на власт през юни, ще бъде поставено под голям натиск през следващата година да ликвидира корупцията, да извади от стагнация икономиката и да успокои енергийния недостиг за страната.
Руският народ обикновено приема добре силен водач и националистически призиви. Има и добри новини: през октомври парламентът избра най-реформаторски настроеното правителство, виждано досега в Украйна. Но новото управление няма да може лесно или веднага да осъществи очакванията на обществото. Ако се провали, Украйна ще бъде слаба и по-уязвима за руския натиск и ще й остане малък шанс да отблъсне натиска на Кремъл.
Железният юмрук на Путин
Агресията на Путин срещу Украйна му донесе рекордна популярност – около 85 % от неговите сънародници са благоприятно настроени към него. Така че той има малко политически стимули да променя курса. Нещо повече, той продължава да затяга контрола върху медиите, той замени даже държавната информационна агенция с говорител на Кремъл. И дори народът да иска нещата да са различни, то руската публика може да чуе само неговите послания.
Какво става със санкциите? Съединените щати, Европейският съюз и няколко други държави започнаха да ги прилагат през март. И да, те започнаха да притискат руската икономика: инфлацията се покачва, недостигът също, парите изтичат и бизнесът се бори да оцелее. Освен това прогнозите за икономически растеж през 2015 г. варират от 0,5% до пълно замръзване. Тази седмица рублата достигна най-нисък курс за всички времена. На пръв поглед условията може да изглеждат подходящи за обръщане на обществеността срещу нейния водач. Но руският народ е изключително стоически пред лицето на трудностите и традиционно реагира добре на силен лидер и националистични призиви. И без съмнение всяко от тези условия ще определя курса на Путин и през 2015 г. С медиите в джоба той може да твърди каквото пожелае за САЩ и Европа.
Какво още? В Украйна много се спекулира, че Русия ще заграби още територия, за да създаде сухопътен мост между Русия и Крим. А после възниква въпросът за други бивши съветски републики – Русия прави всичко по своите сили да ги изолира от Запада. Москва оказва натиск върху Молдова да се отдръпне от разговорите за асоцииране с Европейския съюз /което звучи като повторение на украинската драма /. И Русия може да отиде толкова далече, че да окуражи сепаратисткия молдовски регион Приднестровието да стане независим. Отново се потвърждава правилото, че старите навици умират трудно: такава стъпка ще бъде взета директно от сценария, използван от Москва по отношение на два сепаратистки региона в Грузия при конфликта през 2008 г. Русия използва икономическото си влияние, за да накара и балканските страни - особено Сърбия - да се въздържат от тесни връзки с Европа. И това работи: Сърбия даде на Путин най-високото държавно отличие през октомври. Междувременно Москва използва енергийния лост, за да изгради влияние в натовския член България, която беше нейният най-близък източноевропейски сателит по време на съветската епоха.
И дори да видим един по-тих и спокоен Путин през идните седмици и месеци, не бива да забравяме размера на арсенала му и кръгозора на амбициите му. Досега Путин не е нахлувал в натовска страна с тактика, подобна на тази, която използва в Украйна. Някои си мислят, че Прибалтийските страни-членки – Латвия, Литва и Естония – го изкушават. В Естония, например, населението на намиращия се в икономическа депресия гр. Нарва на руската граница е от 80% етнически руснаци, а 36% от тях имат и руски паспорти. И за Путин няма да бъде трудно да добави още негодувание към вече съществуващото сред тези граждани – те трябва да учат естонски, за да получат гражданство или държавна работа – и да твърди, че има нужда да им "помогне" по хуманитарни причини.
Всичко това ни отвежда до политиката на НАТО, третият основен фактор, който ще определи развитието идната година. НАТО ще се изправи пред криза ако дори един руски войник /"малко зелено човече", както украинците наричат нашествениците в Крим/ пресече естонската граница. Естония със сигурност ще призове към прилагането на чл. 5 от договора за НАТО, който призовава всички страни-членки да се притекат за отбрана на атакувания си партньор. А това ще бъде трудно решение за съюза от 28 държави, някои от които имат дълбоки икономически връзки с Русия и през последните няколко месеца са обект на руско дипломатическо ухажване.
НАТО вече се обръща към горещината в Европа според висшия командир на американската армия на континента, който каза наскоро, че пактът непрекъснато ще върти малки войскови части в източноевропейските и прибалтийските републики през следващата година. Освен това войскова част с личен състав от 4000 души ще бъде в готовност за бързо разполагане и действие с предварително разположените въоръжения на изток или дори да придвижи тежка танкова бригада в Източна Европа или прибалтийска страна ако се налага.
За съжаление такива стъпки ще бъдат прекалено конвенционални, за да осуетят "хибридната военна стратегия" на Путин, която е комбинация от специални части, кибератаки, пропаганда, контрол върху медиите, основни войскови части и манипулативни публични изявления. Така че дори да наблюдаваме един по-тих Путин през следващите седмици и месеци, ние добре трябва да помним размера на неговия арсенал и кръгозора на амбициите му. Защото изглежда, че разширяването на руската "сфера на влияние" само е започнало.
--------------------
Джон Маклафлин, бивш заместник-директор на ЦРУ. Статията му е публикувана в интернет изданието OZY Media. Той пише в редовната рубрика "The Spy Who Told Me".
