Законът за държавния бюджет (ЗДБ) за 2015 г. е много трудно да се нарече десен, още по-малко пък реформаторски. Той е базиран на макрорамка, която сама по себе си повдига много въпроси, което предизвиква съмнение, че заложените в него параметри са изпълними и рисковете са добре пресметнати.
Бюджетът също така отразява разбирането на правителството, респективно на Министерството на финансите за използване на всяка възможност за увеличаване на данъчните приходи чрез максимално разширяване на данъчната база, като в същото време формално се твърди, че данъчните ставки остават непроменени. И накрая, въпреки предложеното свиване на бюджетния дефицит, в заложеното увеличение на държавния дълг са заложени много сериозни буфери, които могат да достигнат и 1 млрд. лв., което представлява своеобразна форма на презастраховка, в случай че бюджетните приходи излязат извън контрол.
Заложеният ръст на българската икономика през 2015 г. съгласно бюджетната макрорамка е 0.8% в реално изражение. Този ръст на БВП е по-голям от прогнозирания размер на Европейската комисия (ЕК) в нейната есенна прогноза, където цифрата е 0.6%. Основната разлика в двете прогнози е, че според ЕК българската икономика ще регистрира много сериозно намаление на брутното образуване на основен капитал, т.е. на инвестиции, докато съгласно правителствената прогноза този показател ще отбележи минимално увеличение. Този оптимизъм в бюджетната прогноза на МФ е трудноразбираем, имайки предвид, че основният инструмент на правителството в това отношение са средствата от европейските фондове, които е почти изключено да станат достъпни през 2015 г.
Трябва да се има предвид също така, че от времето на изготвяне на прогнозата на ЕК до момента на внасяне на ЗДБ в парламента много сериозно се промениха очакванията за движение на цените на енергийните източници и заложената в макрорамката цена на петрола в размер на 91 щ.д./барел за следващата година е също изненадваща. Най-вероятно тази цена ще бъде по-ниска, което ще окаже сериозно отражение на останалите показатели в макрорамката. На първо място отражение ще има най-вероятно върху инфлацията в страната, тъй като цените на енергоизточниците имат сериозна тежест в инфлационния индекс. При условие, че през 2014 г. ще бъде отчетена дефлация в рамките на около 1.4% и при очаквано намаление на международните цени на петрола и другите енергоизточници, очакването за инфлация не е много обосновано, въпреки че прогнозата е за 0.1% ценово увеличение.
Понижението на цените на петрола и енергоизточниците ще окаже влияние и върху износа на България, който всъщност е основният фактор, върху който се базира очакваният ръст на икономиката на България през следващата година. Очакванията са, че износът ще се увеличи с 2.9% през следващата година докато увеличението на вноса ще бъде 2.3% Трябва да се има предвид, че в структурата на износа на България основен дял заемат минералните горива, масла и подобни продукти, както и артикулите, класифицирани само по вида на материала., т.е. необработени суровини и материали и намалението на цената на международните цени на суровините и материалите ще доведе до по-нисък износ. Единствената компенсация при подобно развитие е увеличението на износа на услугите, най-вече туризма. Проблемите в сектора обаче, както и усложнената международна обстановка най-вероятно ще окаже негативно влияние върху туризма в страната, което ще ограничава износът на услуги. Твърде вероятно е заложените параметри на външната търговия да не бъдат постигнати, което ще повлияе и върху икономическия растеж.
Заложеният ръст на потреблението в страната предполага, че то ще бъде основна движеща сила на икономическия растеж, което в случая отново изглежда оптимистично допускане. За сравнение, според прогнозите на ЕК вътрешното потребление през 2015 г. в България се предполага да има нулев принос към изменението на БВП. От тази гледна точка заложените параметри в приходната част на бюджета не съответстват на заложените параметри в макрорамката, тъй като прогнозираните приходи по определени пера значително надхвърлят ръста на БВП през следващата година, докато при други има драстичен спад.
Правителството планира поемане на нов държавен дълг в размер на 8.1 млрд. лв. Тази цифра е наистина плашеща, но в интерес на истината следва да се каже, че огромната част от този обем представлява рефинансиране на стар дълг. Увеличението на държавния дълг за следващата година де факто е с 2 млрд. лв. Необходимостта от това увеличение е продиктувано от планирания бюджетен дефицит. От остатъка в размер на 6.1 млрд. лв., 4.2 млрд. лв. са за рефинансиране на дълга в обръщение, който падежира през 2015 г., включително и заемът за 3.5 млрд. лв. поет с актуализацията на бюджета за подкрепа на финансовата система и за финансиране на дефицита за 2014 г. Планиран е и 1 млрд. лв. нов заем от ЕИБ за съфинансиране на европроекти, което е приоритет в програмата на правителството за 2015 г.
Дълговият таван, който е фиксиран на 24.5 млрд. лв., представлява 29.7% от БВП на страната. Въпреки че тази стойност е наполовина под максималния размер от 60%, заложен в Пакта за стабилност и растеж на ЕС, за България това ниво на дълга е сериозна предпоставка за финансова и макроикономическа нестабилност. Кредитният рейтинг на държавата е само две стъпки над неинвестиционния такъв и едно навлизане на държавата в дългова спирала неминуемо ще повлияе на неговото ниво, което пък от своя страна ще окаже негативно влияние върху чуждестранните инвестиции в страната, които и без това са драстично свити. От друга страна залагането на толкова сериозен буфер в размера на дълга говори и че опасенията за стабилността на банковата система в страната не са отминали.
В заключение, проектобюджетът за 2015 г. предлага увеличение на данъчната тежест несъразмерно на очаквания икономически растеж през следващата година вследствие на разширената данъчна основа и повишение на някои от данъчните ставки. Увеличението на държавния дълг е неизбежно предвид планирания бюджетен дефицит. За съжаление правителството съсредоточава своите усилия в намаление на дефицита чрез орязване на разходите без същевременно да предлага сериозни реформи, насочени към активно съживяване на икономическия живот в страната. България отново тръгва по най-трудния възможен път за населението и бизнеса, насочен към свиване на коланите. И ако това поведение би било разбираемо, в случай на сериозна реформаторска ангажираност, то очакваните ограничения с цел единствено постигане на иначе необходимата финансова стабилност се превръща в самоцел, насочена към постигане на определени финансови и фискални показатели без това да доведе до подобрение в икономическото състояние на населението и бизнеса. Извън близките до властта привилегировани кръгове!
