Журналистика?! Какво беше това? Това е професията, която изчезна. Няма я. Назовавана като “втората най-древна професия” от Дафин Тодоров (вж. “Редакторе, къде си?” от Енчо Господинов) вече просто не съществува. Явно стремежът към първата най-древна професия е надделял. Разбира се, трябва да се развиваме и да се стремим да сме първи. Макар и това да означава първи по глупостта!
С всяка година България пада все по-надолу във всички видове класации за свобода на словото. Не са публично известни собствениците на медиите, нито начините на тяхното финансиране. Това е достатъчно красноречиво за тяхното ниво и свобода. Но нека да оставим настрана тези големи въпроси без отговор. И без друго “добрите” журналисти у нас отдавна не задават въпроси.
В настоящия текст ще отбележа скромните си впечатления от това в какво се е превърнала “втората най-древна професия”, някога обществено значима, а днес срамна и безсмислена. Как се е деформирала в изродоподобно изчадие и как се “правят” новини без да ставаш от стола и само с натискане на двата бутона на мишката на компютъра. И защо мислещите журналисти не са добре приети в тази среда.
Copy-Paste журналистиката
Copy-paste журналистиката е най-голямото извращение в професията, което се случи през последните 5-6 години. С отпадането на хартиените издания, с развитието на интернет и появата на все повече – стотици и хиляди сайтове, наричащи себе си – медии, се създаде нов стил на работа. А именно, писане на новини без да се излиза от редакцията, без да се ходи на пресконференции или на срещи с хора. И най-важното – без да се пише!
Много хора са запознати с този абсурден феномен. Но накратко – писането на copy-paste новини, означава – наричащия се себе си журналист, седнал удобно в офис помещение, смеещо да бъде наречено редакция – разглежда други новинарски онлайн сайтове и следи дали те няма да пуснат някоя новина, която в неговата медия все още я няма.
Има по-елитни сайтове, основни, които се следят и всички копират от тях. Или преразказват сутрешните блокове и новините по телевизията. Забележка – тук не говорим за информационни агенции, към които въпросните медии имат абонамент за новини. Единици са тези, с бегли ценности от по-старо време, които плащат и имат абонамент за новинарски агенции като БТА, Ройтерс, Асошиейтед прес и др. Най-новите онлайн медии не си правят труда да плащат за подобни неща. Защо, след като краденето на новини е безплатно, лесно и никой не ги наказва?!
И така, писането на новини става като се копират текстове от една медия в друга. Това разбира се е незаконно по смисъла на Закона за авторското право и сродните му права. Но, журналистите от нов вид, които са находчиви и бързо се приспособяват към новите условия, са му хванали цаката, шефовете учат младите си колеги (най-често стажанти) как се прави това без “да те хванат”: “Пренапиши новината с твои думи, със синоними. Смени словореда и заглавието”. И стажанта (а и не само!), най-често все още студент в университета слуша, защото не знае как би трябвало да бъде и щом шефа казва…
Започва да “пише” с двата бутона на мишката. С левия бутон копира новината от другия сайт, с десния избира “copy”. След това отваря онлайн системата, където пишат новини и натиска пак десния бутон като избира “paste”. И новината е готова. “Победител” в редакцията е този, който публикува най-много токива новини за един ден! Към този метод на писане се включва и препечатване на прес съобщения. Важното е да има оборот на сайта, да се бълва съдържание, да се чете, за да има кой да слага банери с реклами. А вече, дребната подробност за това до колко е смислено всичко това, какво се казва и съобщава на хората с тези “новини”, това дори не се коментира.
В едно онлайн издание, за което работех, млад колега (1-ви курс журналистика) не разбираше негодуванието ми към този долнопробен стил на работа и липсата на всякаква мисъл, както и на всякакво реално писане и осмисляне. Той ми се смееше приятелски и ми казваше: “Е, ти к’во сега, искаш и да пишеш ли?”. Окуражен от моето мълчание, което приемаше като обърканост и явно неразбиране към нещата, продължаваше: “Гледай сега, аз винаги съм мечтаел да стана журналист. И страшно много ми харесва тази работа в момента. Блъскаш яко новини. Супер динамично. Аз и без друго най-мразя да пиша. Много време отнема… А и трябва да мислиш…”
Беше симпатяга. И беше искрен.
Младите не мислят и бълват новини, старите – пишат в блоговете си безплатно!
В последните 5-6 години редакциите и медиите се напълниха с голямо мнозинство от такива млади колеги. Не можем да ги критикуваме за нищо. Те са жертви на тази среда, това виждат и това смятат, че е правилно. Много често, те попадат в екип, в който са предимно хора като тях, липсват сериозни журналисти с опит, от които могат наистина да научат нещо. А къде са старите журналисти с опит и познания? Вкъщи. Пишат анализи на парче или за блоговете си.
Най-лошото е, че се възпитава цяло едно поколение от такива журналисти, които не пишат и не четат, а знаят само да копират и крадат текстове и новини. И не е случайно, че масово се наемат такива млади хора, с все още неизградени позиции за живота и професията. Защото те са лесно манипулируеми, лесно могат да се моделират и командват какво, и как да пишат. Плаща им се малко, наемат се без договори. Водят се стажанти. И има такива, които в един момент се оказва, че са стажанти от 4 години в една медия. Правят ги на маймуни и ги пързалят по всички възможни параграфи, само защото са млади, не са съвсем наясно с правата и задълженията си, а и нямат много избор. Ако са в София, трябва да плащат за квартира и ако искат да живеят и работят тук, трябва да слушат и да правят, каквото трябва.
Стажанти, вместо опитни журналисти
Това т. нар. подновяване на екипите в медиите със значителна вълна от млади хора не е случайно. Наблюдава се, че медиите тръгнаха рязко надолу, от 2009 г. насам, след въпросната глобална икономическа криза. Настъпиха масови съкращения и драстично намаляване на заплатите на утвърдени журналисти. Един ужасно голям процент от силни пера и имена изчезна от публичното пространство в рамките на 3-4 години. Медиите твърдяха, че нямат пари да плащат за анализи и коментари, и тези отдели просто изчезнаха. А журналистите започнаха да се спасяват по единично, кой както може – с лични безплатни блогове, където публикуват позициите си, писане на свободна практика и предлагане на материали за различни издания.
Това изтласкване в периферията на хора с опит в професията е доста пагубно за цялото ни общество. Ако няма кой да анализира новините, събитията, да обясни на хората кое защо се случва, да критикува остро процесите в държавата, то тогава вървим по много грешен и саморазрушителен път.
Така на пръв поглед нещо уж безобидно като копирането на новини между сайтовете, се оказва само върха на айсберга, под който се коренят много по-дълбоки проблеми и процеси.
Оказва се, че на днешната журналистика не й трябват мислещи хора, с критично мислене, не й трябват задълбочени статии, авторски текстове, разследвания.
Извратения изрод наричащ се днес журналистика – иска новини на килограм! Нищо повече! Няма значение нито съдържанието, нито източника, нито авторството! Важното е да има новини, за да се върти оборота на онлайн сайта на медията! Но нека не забравяме, че медиите не са търговски предприятия и фабрики. Тяхната цел не е да произвеждат каквото и да е съдържание, само и само да спечелят пари. Тяхната цел е да произвеждат смисъл, да осмислят процесите в обществото, да възпитават, да създават нагласи у хората и да обясняват обективно случващото се.
Нека настоящите управители и редактори на медии спрат за момент патологичното бълване на новини – къде поръчкови и партийни, къде по проекти, от където са финансирани – и се замислят над простия, но съществен въпрос, важен за професията: “Защо?”. Защо публикуваме тази новина? Защо съществува нашето издание? С какво помагаме на обществото? Не е достатъчно само да информирате обществото в пет реда за победителя в Биг Брадър, за прогнозата за времето, за катастрофи, убийства и политически решения от новото правителство. Не е достатъчно и след като копирате 10-тина новини да смятате работния ден за успешно приключил. Денят ви дори не е започвал…
40-50 лв. за авторски текст е подигравка
Ако не бяха изгонили принудително мислещитете в журналистиката, като им предлагаха все по-ниски и унизителни заплати, невъзможни за оцеляване, сега и медиите щяха да са на по-високо ниво и да имат авторитет. Но това очевидно не интересува настоящите управители и главни редактори, много от които дори не са известни като имена.
Противно на разпространяващото се мнение, има кой да чете и има много хора, които се интересуват от задълбочени материали и анализи, а не само от новини в секунда. Защото хората, широката публика, са хора като вас, като управителите и редакторите, не са с нещо по-малоумни. Но хонорар от типа на 40-50 лева, а и по-малко, за аналитичен авторски текст, на човек с име и опит е меко казано подигравка и индиректен намек, че подобен текст няма стойност и не е необходимо.
За това, да са живи и здрави младите стажанти, не изискващи много и не критикуващи, които бързо и лесно се вписват в новите цели и търсения на журналистическата професия днес у нас. И докато си мислят някои главни редактори, че по този начин печелят, нека не забравят, че и те са част от това общество и със своите методи на работа и хитрини, закопават и погубват не само нас, но и себе си.
Накрая ще завърша отново с цитат от разказа “На Есме с любов и омерзение” на Дж. Д. Селинджър, с надеждата, че един ден ще се събудим преродени и цялата реалност днес ще се окаже просто лош сън:
“… видя, че стъклото му се беше счупило. Попита се дали иначе часовникът се е запазил здрав, но не посмя да го навие, за да провери. Остана да седи още дълго тъй, с часовника в ръка. После изведнъж, едва ли не с дива радост, усети, че го наляга сън.
Доспи ли се някому истински, Есме, винаги има надежда той отново да стане човек с непокътнати способности”.
П.С. Уважаеми, колеги, да, можете да копирате този материал на вашите сайтове, за да запълните малко съдържание във фабриката за новини. Само че това не е новина, не знам дали ще ви свърши работа! И бъдете коректни и не пренаписвайте текста, не сменяйте заглавието! И цитирайте автора! В някогашната журналистика това е елементарна етика. И без друго е безплатно. Дано само преди да направите copy-paste, да ви остане време и да прочетете текста!
————-
* Авторката е млада журналистика, завършила в Софийския университет и магистратура в Холандия.
