По повод новината за регистрация на нова политическа формация с добре познати муцуни, тези дни заскърца скелето на паянтовата конструкция "Българска политическа система". Д3 или Движение за демократично действие, това е последното, поредно мъртвородено.

Една група малобройна, но нарастваща с всеки ден от хора, които отказаха да дадат гласа и достойнството си на система която прецаква систематично и с лукавство гласоподавателите си, започнаха да се обединяват в социалните мрежи. Млади, предимно с деца и професии. Владеят чужди езици и познават начина на живот в старите демокрации. Тези хора бяха намислили да учредят партия, защото сметнаха за безпринципно и малодушно да пишат кисели постинги на стените си и да се тешат един друг с филипики по адрес на немощта от върховете. Решиха да поемат отговорност. Партията им щеше да се казва 3Д. Движение за директна демокрация. Пишеха за това и говореха във форумите. Бяха пред регистрация. Платформата им впечатляваща – революционна в истинския смисъл на думата. Програма за спасение. Готови бяха на важни и решителни промени. Не само на хартия и не в духа на предизборното празнословие. Решени да влязат в политиката за да стане ясно, че материалът, ако е лош, то това важи безусловно за партократичната върхушка. Кой би могъл да си помисли нещо светло по адрес на Ментата, Бисеров, Доган, Пеевски, Константинов, Бойко Борисов, Станишев?

У нас има умни и отговорни хора на които решиха да разкажат за модела на Финландия, на Норвегия, на Исландия, за минималния осигурителен праг и директната демокрация. Имаха план не просто да кажат как това е възможно да се превърне в действителност, ами и да настояват до край за провеждането на намеренията си. Давайки си кураж един на друг, те си позволиха да се усъмнят, че безпрекословното нагаждачество и подчинение на европейските директиви е най доброто за държавата ни. Осмелиха са да говорят за неадекватността на представителтие ни в европейските структури и за продажническата им игра.
Дали не е по-добре да последваме примера на малки страни, готови да поемат бъдещето в ръцете си, или да се смирим с ролята си на коридор през който ще префучават пълните със стоки камиони на европейските данъкоплатци и на натовските сухопътни части?

Светли, подготвени и порядъчни хора бяха решили да регистрират въпросното 3Д - Движение за директна демокрация.

Но не щеш ли - съвпадение!

Малко преди регистрацията, е регистрирана партия с подобно име - ПП „Движение демократично действие - Д3″. Иди, че обяснявай на хората кой кой е.
Не щеш ли, новорегистрираната партия е представлявана от един отколешен абонат за властта, от тихите, весели тарикати, които се навъртат около софрата, от която може да падне нещо.
Какъв нон сенс, каква изумителна наглост! Извикало ги за живот желанието им да олицетворят исканията на мълчаливия протест - твърдят тарикатите.
Докато нещо все още не е заприличало на конкуренция и все още само ти мирише на заплаха, да го оваляш в мазнината и мръсотията, пък ходи после обяснявай кой какви чисти помисли е имал в началото и кой баща, кой майката на изрода.
Съсипваш нещо в зародиш. Както постъпва дебело дете, с което всички отказват да си играят на плажа, и отмъщението му е да стъпче замъците на момчетиите, докато плуват навътре.

Кой е лидерът-спасител

на погнусените от политическата класа негласуващи, регистрирал така пъргаво новата партия?
Да сложиш за лидер на партия, претендираща да е нормалната половина на българския народ, човек-олицетворение на партокрацията в най-чист вид, е като да повериш отглеждането на детето си на педофил.

„Партията на мълчаливото мнозинство" е оглавена от Стефан Иванов, наричан „младежката пъпка избила на челото на дясното". Той е известен единствено със самодоволството и лекотата с която кове козни по висшите етажи на СДС или онова което е останало от него. С лекотата на гоголевски герой вкарва дясната формация в терминално състояние.

Младият седесар от самото си появяване в политиката, се прочува с апаратни игри. Подобно на едно друго пълничко момче и този „нов политик", едва завършил Югозападния университет се озовава на високо в политическата стълбица. Иванов е чиновник в отделите за връзки с обществеността на НЕК и "Електроразпределение" София. Впечатлявайки кроткия и ловък Антоан Николов, младежът попада под негова опека. Откривателят му го въдворява като шеф на "Пазари "Красна поляна" .

По-нататък, под крилото на Иван Сотиров, друг герой със заслуги към заклещването на СДС в нищото, Иванов крепне и усъвършенства оцеляването на всяка цена на политическата софра. Сриването на СДС през 2002 г. се случва с подкрепата на иначе деликатния Иванов. Обявява се против подкрепата на СДС за десния кандидат-президент Неделчо Беронов. Според свидетели, младото протеже на Антоан Николов виждал себе си на афишите за кмет, с логото на СДС. Мекушавия външно седесар бута сала на СДС към катастрофа. По пътя изпадат Надежда Нейнски, Евдокия Манева, Александър Праматарски. След загубата на парламентарните избори и внезапно обидилият се Иван Костов, се разкриват безкрайни хоризонти пред апетитите на активиста. Първоначално шумно подкрепящ Костов, много скоро ще внесе докладна за отстраняването на общинарите от ДСБ от ръководните постове на комисиите в Общинския съвет. Надежда Нейнски (Михайлова в онези времена) пада като упоена муха в мрежите на Иванов, когото предлага за лидер, но той спазарявайки се с Петър Стоянов за висок пост издърпва чердженцето изпод краката й. Ако някой мисли, че и на парламентарния фронт не се е изявил в свой стил, бърка! Именно той обяви война на Александър Праматарски заради подкрепата му към Гаврийски. В резултат Демократическата партия беше отлюспена от ОДС, а парламентарната група остана без регистрация в 40 Народното събрание.

Два мандата в Общинския съвет

този стелекостовски персонаж го дава айляк с лекотата на „онези несмислени хора, които колкото и глуповати да ви се струват, винаги по чуден начин успяват да се погрижат за личния си интерес" (Братя Карамазови).
Рафиниран партократ с други думи! Този именно тип се обявява за гласа на „мълчаливото мнозинство". И още за (както е в програмните документи на новата партия): "Гласът на онези, които искат бъдеще в България за младите, достойни старини за възрастните, свобода и правов ред за всички, независимо от пол, възраст, вероизповедание, етническа принадлежност и политически ориентации без това да противоречи на приемането на християнските ценности като основа за хармонията на личността и обществените отношения. Ние сме толерантни в различието и единни в сплотеността на ценностите, които ни правят общност на свободни хора..."
И по-надолу в дебютния им манифест: „Ние не сочим с пръст, не нападаме, не преследваме „сенките". Определят се като алтернатива на „атни"-говоренето.

„Целта на новата партия е хората в България да живеят спокойно и сигурно в страна на модерни и успешни граждани и най-накрая да бъдат чути и да получат свои легитимни представители в управлението на страната." Хубаво, а? Ама няма да мине!
Този път се объркахте много, обли, загладени, кротки апаратчици.