Много лесна мярка е да се повишат осигуровките на работещите, за да се увеличат приходите в социалната сфера, но монетата има и обратна страна. Такова увеличаване води обикновено до вдигане дела на сивата икономика и на безработицата.
Ако тръгнат нагоре осигуровките това обикновено дава нова мотивация те да бъдат укривани. И съответно - работодатели и работници да минават частично или изцяло в сивия сектор. Такава е икономическата логика. Ако се правим, че я няма, все едно да крием глави в пясъка.
Социалните фондове, които се финансират от осигуровките ни, от дълго време са в дефицит. Бюджетът за тази година, според мен, наистина е закъсал. Да предположим, че той беше в по-добро състояние, но и тогава той нямаше да е достатъчен за социалните разходи. Със социалните фондове има фундаментален проблем и затова през всяка от последните години се прехвърлят около 2 млрд. лв. от бюджета към пенсионното осигуряване, за да могат да се изплащат пенсиите.
Увеличаването на осигуровките не са единствената мярка за попълване на недостигащите за социални цели пари в държавата. Но те са по-трудни за изпълнение и смятам, че трябва да се наблегне именно на тях, за да не раздуваме балоните на сивия сектор и на безработицата. Един от тези механизми е същественото запушване на пробойните в разходната част на пенсионната система. Давам пример - в България броят на инвалидните пенсии е непропорционално голям в сравнение с други страни от Европа с близки до нашето население, което говори, че в системата на отпускането им има някакви системни дефекти. И докато те не бъдат изяснени, ще продължават съмненията за изтичане на пари. Вече открито се говори и за други две, не особено популярни мерки, но те чакат на вратата ни увеличаване на годините и стажа за пенсиониране. Поставя се и въпросът за ранното пенсиониране, където също има диспропорции. Примерно, за миньорите - разбирам, но защо правилото важи и за хората в тези предприятия, които работят като финансисти, счетоводители, най-общо - за администрацията в тях?
Даваме си сметка, че това са политически много трудни реформи, засягат големи групи хора и инициаторите за такива промени могат да се натъкнат на тяхната съпротива. И затова политиците отиват към по-лесните мерки като предлагат вдигане на осигуровките. Но съветите, които получаваме от по-опитните в икономическо и социално отношение страни ни насочват именно към по-трудните решения.
Вчера служебният министър на здравеопазването каза, че до този момент около 2 млн. души се водят "на хартия", че са били хоспитализирани в болниците. Това е абсурдно, защото нито сме толкова болни, нито издържаме сравнението с други подобни на нас държави. Не може от 7 млн. души население, 2 млн. от тях да са лежали в болница за последните 10 месеца. Тези цифри са поредното доказателство за пробойните в здравната система.
В нашето изследване "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", изпълняван основно от Асоциацията на индустриалния капитал в България, сивата и неформалната икономика са синоними. Но те не са единствени - говори се за нерегистрирана, сенчеста, подземна икономика, според контекста. Все пак, трябва да направя уговорката, че у нас имаме хора, които са изцяло в сивия сектор, а други - частично. Но смятам, като лично мнение, независимо, че тези цифри не са предмет на нашия проект, около 500 000 от под 3 млн. работещи българи изцяло или частично пребивават сивата икономика. Едно явление, с което много по-ефективно трябва да се борим.
