Украинците направиха своя избор. Това вероятно бяха най-важните избори след обявяването на независимостта на страната. За първи път в парламента в Киев ще има широко прозападно мнозинство, което може да реформира страната и да я поведе към Европа. Също така за първи път във Върховната рада влизат и представители на гражданското общество, които желаят да внесат повече свобода и демокрация в обществото. Миналата зима те бяха част от масовите протести срещу корумпирания и авторитарен режим на Янукович. Сега те поемат и своята политическа отговорност за бъдещето на страната. В новия украински парламент те ще трябва да покажат дали могат да ограничат влиянието на старите политически елити и олигарсите, които са в политиката, предимно за да обслужват личните си интереси.
Проевропейско мнозинство
Активистите от Майдан, както и партиите, спомогнали за политическия обрат в страната, са истинските победители от тези избори. Става дума най-вече за президентската коалиция "Блок на Петро Порошенко" и партията "Народен фронт" на сегашния преходен премиер Арсений Яценюк. Заедно те събират категорично мнозинство и имат добри предпоставки да модернизират Украйна по европейски образец. Възможни са и други коалиционни партньори. С оглед на това, че страната има нужда от спешни и доста болезнени икономически и социални реформи, създаването на по-широка коалиция би било доста разумно. Новакът в парламента - партията "Самопомощ", която има особено силни позиции в западната част на Украйна, а може би също и партията "Отечество" на Юлия Тимошенко биха могли да осигурят по-широка политическа легитимация на новия прозападен курс.
Това няма да е съвсем лесна задача, включително заради личните вражди сред проевропейските сили. Освен това в новия парламент все пак ще има и хора от близкото обкръжение на бившия президент Янукович, създали свой "Опозиционен блок". Украинската избирателна система, която е комбинация от пропорционална и мажоритарна система, очевидно и този път е улеснила купуването на депутатски места от хората, разполагащи с влияние и пари. Популистките и крайнодесните сили също биха имали възможност да възпрепятстват конструктивната работа на новия парламент, макар че на тези избори те взеха по-малко гласове от очакваното. Екстремисткият "Десен сектор" дори изобщо не успя да влезе в парламента. Спад бележат националистическата партия "Свобода", както и популистката "Радикална партия". Очевидно украинските избиратели на са привърженици на политиците от крайнодесния сектор.
Изборните резултати легитимират промяната
Точно затова тези избори са голям успех за демокрацията в Украйна. Те легитимират смяната на властта в страната. Русия, която досега не приемаше за законна новата власт в Киев, и наричаше хората от Майдан "фашисти", сега ще трябва да се откаже от тези абсурдни твърдения. Както и на президентските избори през май, украинците отново заложиха на демократичните и умерени политически сили.
Дори фактът, че много избиратели в Източна Украйна не можаха да участват в изборите заради войната, която се води там, с нищо не променя легитимността на вота. Мандатите, които се полагат на въпросните избирателни райони, ще останат вакантни. Но не Киев, а Москва носи отговорността за това, че на хората там им беше отнето правото да гласуват - първо чрез анексирането на Крим, а след това и заради действията на сепаратистите и наемниците в района на Донбас.
Тези избори отново ще поведат Украйна по пътя към Европа. Хората в тази страна желаят европейска перспектива. Категоричният резултат от изборите е добър изходен шанс. Сега на ход са политиците в Киев. А ЕС трябва да направи необходимото, за да подкрепи Украйна - включително и като ѝ открехне вратата към бъдещо членство в общността.
DW
