Много европейски страни би трябвало да вземат за пример балтийската република Естония. Страната има сензационно нисък държавен дълг и не е принудена да погасява заеми и да плаща лихви. Ориентирана към развитието на дигиталната икономика, Естония привлича едни от най-високите чуждестранните инвестиции в ЕС. Чудно ли е това? Не. Чрез последователната си политика на икономии, консолидиране на бюджета, но и на лишения за населението в годините след финансовата криза, естонците успяха да постигнат тези успехи. Разбира се, че предпоставките пред младия член на ЕС са съвършено различни от тези на дълбоко задлъжнелите страни като Франция и Италия. Но все пак в Рим или Париж биха могли да възприемат някои от естонските рецепти на успеха.
Срещата на върха на 19-те страни от еврозоната в Брюксел всъщност трябваше да насочи вниманието именно към подобни примери за подражание. Вместо това се стигна до ожесточени окопни битки: двата големи лагера в ЕС се изправиха един срещу друг. Южните страни, обхванати от кризата, настояха за повече държавни инвестиции и за отсрочки при погасяването на дълговете и намаляването на структурните дефицити. Северните страни в общността, обединени около Германия, настояват за съвестно спазване на правилата за стабилност, държат на целта за балансирани държавни бюджети и се въздържат от държавно стимулиране на конюнктурата и инвестициите. Наличието на подобни противоречия между въпросните два лагера обаче не стимулира доверието сред потенциалните инвеститори, нито пък е добра предпоставка за създаването на отговорна и умна икономическа политика.
Малко злополучна е ролята на президента на ЕЦБ Марио Драги, който се е оказал между тези два фронта и отчаяно се опитва да печели време с политика на евтините пари. Той обаче е принуден да види, че въпреки нищожните лихви и обявеното изкупуване на лоши дългове, банките продължават неохотно да отпускат заеми, а тъкмо фирмите в най-закъсалите държави със скандално висока безработица нямат почти никакъв достъп до свежи пари. Марио Драги призова държавните и правителствени ръководители най-сетне да се обединят около единна икономическа политика, да продължат реформите и да успокоят финансовите пазари. След финансовата и дългова криза, еврозоната сега затъва в конюнктурна криза, която може да доведе до дългогодишна стагнация, съчетана с обезценяване.
Никакви конкретни стъпки
Президентът на ЕЦБ призна, че водената от него парична политика скоро ще изиграе и последните си козове и призова политиците да действат. Марио Драги настоява за повече инвестиции при едновременно консолидиране на държавните бюджети. Справка - Естония. Държавните и правителствени ръководители от еврозоната обаче не успяха да се обединят около някакви конкретни мерки. Германската канцлерка Ангела Меркел остана вярна на кредото си - "Никакви нови дългове!". Матео Ренци пък настоя за инвестиции и по-високи разходи, които, според него, е най-добре да бъдът финансирани от ЕС или от общи фондове, подобно на Европейския спасителен механизъм /ESM/. Признак на безпомощност беше отправеното към новия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер поръчение да представи проект за инвестицонен пакет на стойност от 300 милирада евро. Юнкер така или иначе има подобно намерение. Как обаче ще бъде финансирана тази сума и за какво ще бъде изразходвана тя, остава напълно неизвестно и след тази среща на върха.
Срещата в Брюксел беше помрачена и от недодяланото поведение на двама правителствени ръководители. Италианският премиер Ренци заяви, че му е напълно безразлично как ЕК гледа на неговия бюджет, който така или иначе щял да бъде реализиран. Британският министър-председател Дейвид Камерън пък гневно обяви, че нямало да плаща длъжимите членски вноски на страната към ЕС. Закана, която накара канцлерката Меркел да го погледне леко подигравателно. От юридическа гледна точка, заканата на британския премиер е напълно абсурдна. Но с нейна помощ, Камерън може да спечели точки сред евроскептичните британци. Както Ренци, така и Камерън всъщност се опитват да се профилират за сметка на ЕС.
Лошата новина е, че същинските проблеми бяха отложени. А по този начин не може да се изгради никакво доверие към икономическата политика на Еврозоната. Единственият конкретен резултат е срещата е намерението на държавните и правителствени ръководители да увеличат средствата за борбата срещу ебола от 400 милиона на един милиард евро. Не беше определено обаче откъде ще се вземат тези пари. Поне по този въпрос, германската канцлерка Меркел демонстрира решимост. Според нея борбата срещу ебола сега е най-висш приоритет, поради което Германия била готова да плати повече, в случай на необходимост. Едно макар и закъсняло, но все пак конкретно изявление.
DW