Вече съм задавал въпроса дали малката, черноморска, християнска, исторически свързана с Русия наша европейска страна трябва да бъде бомбардирана една седмица с руски бомби, ракети и снаряди, за да прогледне по въпроса за „руската любов", както това се наложи през август на малката, православна, черноморска, исторически свързана с Русия европейска Грузия.

Ето че от близо седмица насам канонадата от руски нападки срещу България в лицето на нейния президент не само не секва, а се усилва.

„Неофициално" я започна заместник министърът на отбраната на Русия Роман Гусаров. В интервю за руска медия той реши да припомни на 8 октомври, че България е била съюзник на фашистка Германия, „ забравяйки" ,че малко преди това именно СССР сключва договор с Хитлер, издържал близо две години, през които съветските другари на нацистите ги снабдяват с огромни количества суровини и материали за войната им срещу „буржоазна Европа".

Междувременно по същото време с подигравки срещу България се включи вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин. От българската пета колона на Путин последваха призиви да не му се обръща внимание, защото бил известен хулиган и шегаджия. Т.е. главичката ни трябва да е все така преклонена пред острия му език, както е преклонена пред огромния паметник в центъра на София, на който пише, че окупаторите са ни освободили и ние сме им благодарни за това.

Изглеждаше, че последвалото официално изявление на Кремъл, прочетено от говорителя на външното министерство в Москва Александър Лукашевич, предизвикано от българския отговор на подигравките, (може би) слага точка. Така изглеждаше, но не би...

В антибългарското говорене беше интегриран още един световно известен руски хулиган. В телевизионно интервю по един руските канали (на пропагандата) водещият подкани ултранационалиста Владимир Жириновски да вземе думата срещу българския президент, който май бил сбъркал държавата, говорейки за Русия като „национална" и агресивна страна.

Както можеше да се очаква (от други подобни излияния на Жириновски), той избълва истерични обиди както срещу президента Плевнелиев, наричайки го негодник, така и срещу българския народ, който таксува като робски явно (след като иска от него да пълзи в краката на руснаците).

Общото във всичките изброени бегло по-горе случаи на антибългарското руско говорене е историческата спекулация. Подробност е, че Жириновски, претендира да изнася урок по история на президента Плевнелиев и на българите изобщо, но изпрати своя любим „Альоша" ...под Плевен. Или поне нещо такова се дочу в края на смотолевеното от него изречение за въпросния паметник.

Има и други подробности, свързани с този екземпляр. За една от тях съм писал, а за друга ще спомена тук за първи път. И двете са свързани с България.

Плевнелиев не е първия български президент, когото Жириновски ругае. Правил го е и преди дори на българска територия. Споменавал съм, че съм горд да съм допринесъл за неговото позорно прогонване от България пред декември 1993 г.

Тогава бях главен редактор на в. „Експрес", където публикувахме ексклузивна информация как Жириновски се заканва на президента Желю Желев в нетрезво състояние край басейн в един хотел в град Сандански. Разполагахме с аудиозапис, който реших да предам на изпратените след публикацията в редакцията представители на българските служби. Съответно Жириновски беше уличен с доказателства и му се наложи спешно да напусне България.

Питам обаче днешните служби дали знаят това, което знам дори аз: че Жириновски е, горещата връзка, гурото на Волен Сидеров и то не само в духовния смисъл на думата?

Ако не знаят-лошо. Още по-лошо е ако знаят, но си траят. Защото това звучи като съучастие във все по-откритата пропагандна война на Русия в и срещу България. Това е война, в която Жириновски е замесен от много години не само със словесните си бомбардировки, като днешната, но и с дистанционното ръководене на конкретни български марионетки.

Откровено казано, засилващата се руска истерия може да има положителния ефект на разобличаването на руската агентура. За да я разпознаете е необходимо само да следите възторга от хулигангстерската руска политика срещу България, който тя предизвиква сред българската пета колона. Вече и слепите тук би трябвало да забелязват „руската любов".

Дай Боже сляпо да прогледа!