„Българското национално радио свали предаването на Волгин" - така звучаха заглавията, с които голяма част от медиите информираха за програмните промени в общественото радио в навечерието на предсрочните избори. Последва и декларация на 16 популярни български журналисти в защита на Петър Волгин, които настояха за „незабавно връщане на „Деконструкция" (така се казва предаването на Волгин - б.а.) в ефир и прекратяване на политическия натиск върху предаването и неговия водещ". Петър Волгин е познат с понякога крайните си проруски и антизападни изказвания. Именно това го откроява сред останалите в ефира и му печели както верни почитатели, така и остри критици.
Licence to kill

Когато един журналист говори последователно срещу онези, които протестират срещу кабинета „Орешарски", а малко след оставката предаването му е свалено от ефир, това лесно може да бъде квалифицирано като цензура. Но проблемът е доста по-голям и нито започва, нито свършва със случая „Волгин". БНР сваля по време на предизборната кампания емблематични предавания като „Неделя 150", „Събота 150", „От петък до петък". Общественото радио обясни тези промени с „депозираното в ЦИК Споразумение с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети". Никъде в този документ не присъстват имената на конкретните предавания, но публикуваните на сайта на ЦИК „Правила за отразяване от БНТ и БНР..." съдържат в себе си формалния „картбланш" за подобни действия: „Българската национална телевизия и Българското национално радио следва да предприемат организационни мерки за недопускане на нелоялно предизборно съревнование в други свои рубрики, извън определените програми и предавания за тази цел".

Този текст е широко отворената врата за разчистване на сметки и налагане на цензура в обществените медии. С тази формулировка може да се оправдае абсолютно всяко решение на абсолютно всеки директор. Конкретният резултат е, че точно преди изборите слушателите на радиото, за което плащат с данъците си, ще бъдат лишени от сериозни публицистични предавания. Защото така са поискали партиите. Сега няма въпроси, няма журналистическа преценка, но пък има комфорт за политиците.

Да помълчим в ефир

Проблемът с изпразването от съдържание на БНТ и БНР в предизборен период не е от днес. В името на т.нар. „обективност" зрителите и слушателите на практика са лишени от правото си да бъдат информирани. Така например новинарските емисии не съобщиха абсолютно нищо за последните развития в Реформаторския блок, които бяха водеща политическа новина за частните медии. Причината е, че всяко споменаване на политическа сила извън платените форми е немислимо по време на кампания. И ако конкретната партия не прецени, че е важно да си плати, за да покаже на публиката дадено събитие, това събитие няма да бъде представено на зрителите и слушателите на обществените медии. Дори когато става дума за наистина важна новина.
Причините за този проблем се коренят и в законодателството. Законът за радиото и телевизията задължава БНТ и БНР да сключват споменатото вече споразумение с участващите в изборите партии. Законът задължава и Съвета за електронни медии да провежда „специализиран мониторинг" на изпълнението на тези споразумения. Изборният кодекс пък има над 10 члена, които регламентират всички форми на присъствие на кандидатите в ефира на обществените радио и телевизия. Колкото и ограничения да налагат тези закони на ръководствата на БНТ и БНР, толкова и широко поле за лична преценка им оставят. И по неписано правило решенията в стил „да нямаме главоболия" се оказват много привлекателни по време на предизборна кампания. Накрая всички са доволни - и партиите, и ръководствата на медиите. Е, остават слушателите и зрителите, но те никога не са били важни в тази игра.

Така по време на избори обществените медии се превръщат в агиттабла, където всяка партия закача своя плакат, кандидатите могат да кажат в ефир, че Земята е плоска, стига да си платят, а насреща си нямат журналист, който да попита „Сигурни ли сте?". Резултатът от всичко това е следният: БНТ и БНР определено изпълняват някакви функции по време на предизборната кампания, но тези функции със сигурност не са обществени.
DWa