Меглена Кунева от името на РБ изрази безрезервна подкрепа наскоро за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции / ТТIP/, въпреки че още не знае какво пише в него и настоя президентът да заеме позиция по въпроса. Това внася в предизборната кампания елемент на лобиране, който учудва. Виждам в нейната заявка един гаф, един необмислен ход.
Не разбирам как политическа сила, смятаща себе си за дясна, може да приветства споразумение, което ще постави българския капитал в "поза партер" спрямо едрите многонационални корпорации. В ТТIP се предвиждат клаузи за защита на чуждите инвеститори, които ще станат валидни за всички видове бизнес. Става дума за искове, които ще се представят пред международните арбитражни, наднационални трибунали, които са ad hoc, което означава, че те не съществуват като постоянна институция, а се формират по конкретен иск. Към тях може да се обръща само чужд инвеститор, държавата не може да го съди, нито пък местният бизнес може да прибягва до тях. Това е една огромна привилегия на чуждия капитал спрямо местния, която ще бъде кодифицирана необратимо в подготвяното Трансатлантическо споразумение.
Такъв механизъм за решение на инвестиционни спорове поставя чуждите конкуренти на нашия бизнес в позиция на колониални сили. При приемане на ТТIP те няма да са длъжни да се обърнат най-напред към български съд или към местна апелативна инстанция, както са длъжни местните физически и юридически лица. Няма да има нужда тези трибунали да се позовават на някакъв международен закон. Достатъчно е да твърдят, че дадена разпоредба, даден акт на властта, примерно в България, не представлява "справедливо и еднакво третиране на всички фирми". Като оставят тълкуването на това понятие в ръцете на арбитрите. И дори няма да има нужда тези арбитри да обосновават, че даден акт нарушава този принцип. Тук имаме една огромна порта за произвол.
Например, френската водоснабдителна компания "Веолия", същата, която притежава "Софийска вода", съди Египет за това, че там управлението на страната е обвързало заплатите с инфлацията. Заради този акт са им се били увеличили разходите по дейността. Знаем, в последните години в Египет имаше революция, тежка икономическа криза и екстрените мерки, които правителството там бе принудено да взема, виждаме как една държава може да бъде саботирана от най-дребния частен интерес на някаква компания. Изобщо всяка промяна в екологичните и епидемиологични норми на местната власт може да бъде оспорена като непряка експроприация, т.е. да бъде обявена от такъв трибунал без всякакви аргументи, за едва ли не за конфискация на капитала на инвеститора.
Трибуналите се явяват като едни много странни институции, които досега са функционирали главно в отношенията между силните, богати страни и постколониалните държави от Третия свят. Но сега се прави опит тези порядки да бъдат пренесени и върху държавите от Първия свят.
Как ТТIP би се отразило на България?
За мнозина хора у нас Трансатлантическото споразумение все още звучи като нещо далечно. А, всъщност, то е пряко свързано с най-актуалните теми днес в България. Зад най-големите политически драми в последните две години стоят проблемите със заплахата на ЕРП-та, на американските централи в "Марица Изток" 1 и 3, на чуждите собственици на ВЕИ централи. Те могат да заведат дела за стотици милиони пред международен арбитражен съд. Затова е толкова плаха нашата държава за проблем, който изведе на улицата хората и свали едно правителство. Въпреки тези катаклизми нашата държава е толкова уверена, че ще загуби, че почти винаги отстъпва на големите инвеститори. А тези трибунали, най-често под егидата на центъра за решаване на инвестиционни спорове на Световната банка , всъщност, са в ръцете на т.нар. арбитражна индустрия - много малка група международни юристи, които постоянно се препоръчват едни други и влизат в различни роли. Ту като адвокати на държава, ту като председатели на трибунали, ту като свидетели, ту като експерти към тези трибунали, ту като съветници на държави при приемане на ново законодателство, ту като консултанти на корпорации за "пазаруване на националност". Какво значи това - най-вече избор в коя държава да се регистрира корпорацията, за да може най-изгодно да съди правителството на страната. Те боравят с изключително некоректни практики, които се развихрят в последните - 5-6-7 г.
А ТТIP ще превърне властта на тези международни трибунали в нещо, което обхваща всички видове дейност - от собственост на язовирите, от асансьорна поддръжка, от екологични норми до стандарти за безопасност на храните, образователни и здравни услуги. И най-важното, това ще бъде правно закрепено по необратим начин чрез т.нар. механизъм за защита на чуждите инвестиции, който ще бъде вграден в ТТIP. Пред лицето сме на сериозна опасност.
Отговорът на ЕК и комисарят Гюнтер Йотингер на споразумението е успокояващи уверения. Тъй като имало вече доста подобни двустранни споразумения между много страни регламентът на този механизъм в ТТIP щял да опрости нещата и да позволи да се въведат правилници, спиращи злоупотребите. Само че, при по-внимателно вглеждане в позицията, с която Европа се яви на тези преговори, се вижда, че всичко се свежда до един етичен кодекс, който тези трибунали трябва да приемат. Един вид - кодекс за саморегулация, подобен на тези на Уолстрийт, които щяха да предотвратят голямата финансова криза - нещо имагинерно и виртуално.
Меглена Кунева със застъпничеството си за ТТIP ни връща към предходни епизоди, в които сме се подвеждали по представата за висока компетентност и порядъчност. Ако през последните 10-15 г. нашият аграрен сектор и хранително-вкусова промишленост не могат да надигнат глава, причината е много проста - разликата в субсидиите на производителите. Тъкмо името на г-жа Кунева стои под глава "Земеделие" от споразумението за членството на България в ЕС. То трябва да ни напомни с каква наивна увереност преди десетина години българският елит, включително и бизнес общността, беше готов да приеме преходен период за изравняване на субсидиите. При условията на абсолютно отворен пазар това означава разорение и въпреки някои съмнения бе прието. Аргументът тогава беше, че ЕС е по-умен от нас и не може да причини стопански проблеми на отделна страна-членка. Със същата философия се задължихме да затворим четири прекрасно работещи ядрени блока на АЕЦ "Козлодуй" и да обречем България на загуби за десетки милиарди евро. Така че не се знае в днешно време мадам "Йес" и мистър "Йес" колко са по високите етажи, но наблюдаваме, че страната ни се е самоотстранила от преговорите за Трансатлантическото споразумение. Това е капитална грешка.
Няма дори опит за официална оценка за въздействието на оформящото се споразумение върху българската икономика, върху заетостта и социалната сфера. Не е дори поръчано прогностично изследване на неутрален академичен институт. Тези въпроси за доста тревожни и най-много трябва да тревожат нашия бизнес. Защото нека си представим ситуацията с цената на тока. Видяхме как подобни механизми поставят в привилегировано положение чуждите собственици. Кой ще поеме в такъв случай последиците от вдигането на цената на тока? Разбира се, те са преди всичко в средите на бизнеса, а техните клиенти ще трябва да пробият още една дупка в коланите си и ще имат по-малко пари, за да купуват български стоки.
Моето мнение за изразената от Меглена Кунева подкрепа за Трансатлантическото споразумение е, че това не е българска дясна позиция. Заедно с това издава и едно лековерие, което става хронично.
