Следващите месеци няма да са никак лесен период за управление, предпоставките за социални протести остават.
Конгресът и изборът на лидер на БСП
Разбира се, че са възможна промяна на нагласите до изборите след избирането на нов лидер на левицата. Тя е възможна, ако конгресът протече по неапаратен, открит, самокритичен начин и ако новият лидер бъде избран честно и почтено, а не чрез използване на техники, които дори изборният закон забранява на гражданите при нормални избори. Разбира се магически резултат няма да има, едва ли ще го усетим на предстоящите парламентарни избори, които ще бъдат много скоро – 5 октомври. Във всички случаи догодина при местните избори БСП може да влезе в по-добра кондиция. Лечението е бавно. Няма лечение със скоропостижни ефекти. Трудно могат да се очакват някакви гигантски промени, но може да има едно достойно представяне.
Предопределено ли е водещо място на ГЕРБ на изборите
Със сигурност ГЕРБ ще имат най-много гласове на предстоящите предсрочни избори, но това не оправдава някои леко преждевременни изблици на самочувствие. ГЕРБ, ако победи, ще победи не благодарение на това, че е променила нещо в себе си. Хипотеза е дали партията на Борисов се е поучила от собствените си грешки и от грешките на другите, макар че някои го твърдят. Ще видим това след време. Този тип поведение – самохвално и самонадеяно - не се прощава на никоя партия, дори ако се очертава да бъде победител с най-много гласове. Още повече, че във всички случаи, който и да е управляващ, каквато и да е конфигурация, следващият период за управление няма да бъде лесен и предпоставките за социални протести си остават.
Изказването на Борисов, че ако не разполага със 121 депутати, ГЕРБ ще остане опозиция, е типично балканско политическо говорене. Това не е нормално европейско говорене. То може да бъде обяснено само, ако привидим в него някакъв тип рекетьорско поведение спрямо десните избиратели. Такъв е стилът на Бойко Борисов и някои от последните му изказвания много сериозно опровергават други негови изказвания, които се опитва да играе ролята на помъдрял и поучил се от грешките си политик. Аз лично не вярвам в това.
Балансьорът ДПС
Не съм склонен да виня ДПС, без видими основания. Когато си в позиция сходна с тази на ДПС политическата рационалност до голяма степен изисква такъв тип позициониране, което в крайна сметка да ти отрежда ролята на балансьор, защото това е единствения начин да максимализираш постиженията, които имаш на електоралното поле. Да, ролята на балансьор имат по принцип по-малки партии, но те придобиват професионално голяма тежест поради съотношението на сили между ляво- и дясноцентристкото пространство, както е у нас. Така че ако някой е виновен, това по-скоро са другите политически сили. Ако някой иска да лиши ДПС от тази функция, нека да бъде добър да вкара своята партия в парламента, а защо не и други политически сили да направят същото. Още повече, че е напълно възможно в парламента да има 5-6 политически сили и тогава ще е много трудно само една да бъде балансьор. При подобна конфигурация ще е нужен друг тип партийно-политически взаимоотношения. Но във всеки случай ще са нужни по-явни, по-прозрачни, по-принципни договорености и коалиране.
Автентична дясна алтернатива
Проблемът е, че в дясното има страшно много проекти и политически субекти. На пръв поглед имаме свръх предлагане. Предлагането на политически партии е по-голямо от търсенето. Рано или късно ще се появи пространство и за нормална дясноцентристка формация, каквато в момента някои привиждат в Реформаторския блок, но поради тежката му обремененост от неособено успешна история в последните години, той много трудно ще може да поеме тази роля. С една дума не виждам като възможност формирането на дясна алтернатива точно сега, на тези избори. Нямат време.