На фарса с номинацията за председател на Европейската комисия трябва бързо да бъде сложен край. Точно за поддръжниците на силна Европа е неразумно да се вкопчват в стратегията "Юнкер или нищо". Аргументите в подкрепа на Юнкер са силни, но съществуват и солидни контрааргументи, които трябва да бъдат взети предвид при вземането на решение.
Първо: дори при най-изгоден за Европейския парламент прочит на договорите за Европейския съюз (ЕС) не можем да не признаем, че председателят на Комисията се нуждае от одобрението на две инстанции.
Който сравнява Европейския съвет с институцията на германския федерален президент и това как той предлага на Бундестага кандидата за канцлер, без да притежава собствено политическо влияние при гласуването, няма да успее да разбере начина, по който функционира днешният Европейски съюз. С други думи: Европейският съвет не е английската кралица. Една силна Комисия се нуждае от председател с политическа подкрепа и от Европейския съвет, и от Парламента.
Второ: само един политически силен председател на ЕК би бил добър председател на ЕК. Този, който стигне до върха без достатъчно подкрепа, вече ще е загубил предстоящите битки. Структурата на ЕК трябва спешно да се промени. Абсурдно е да се върши работа и занапред с 28 равнопоставени комисари. И понеже много от членовете на Съвета ще настояват за правото си да излъчат членове на ЕК, новият председател на Комисията не бива да се колебае да им се противопостави по този въпрос.
Ако обаче голяма част от членовете на Съвета и без това са негативно настроени към новия титуляр или ако той бъде гласуван в резултат на пакетна сделка за разпределението на няколкото ключови европейски позиции, през следващия петгодишен период отново ще имаме междуправителствена Комисия.
Това би било фатално. Комисията не е второ представителство на страните членки на ЕС. Казано на жаргона на ЕС: тя не е КОРЕПЕР 2 Комитета на постоянните представители на страните членки в ЕС пред институциите на общността -бел. ред.
Трето: по-нататъшното намесване на въпроса за Великобритания в споровете за председателя на ЕК би било политически неразумно. От страна на Камерън е точно толкова неприемливо да заплашва с напускане на ЕС, колкото за Съвета би било дипломатическа небрежност да принуждава Камерън да признае, че блъфира и да очаква той да се примири със загубата, ако се стигне до пряко гласуване в Европейския съвет на кандидатурата за председател на ЕК.
За статуса на Великобритания в рамките на ЕС трябва да се преговаря. Резултатът би могъл да бъде нова форма на членство, чиито детайли подлежат на уточняване. Тези преговори ще трябва да се проведат тъкмо от ЕК. Затова за проевропейски настроените скептици по въпроса за Великобритания вероятно би било препоръчително да не залагат на провокативно решение за председател на Европейската комисия.
В противовес на тези аргументи стоят най-вече достатъчно сериозните аргументи за легитимността при политизирането на Комисията. Никой привърженик на Европа не би трябвало с лека ръка да пренебрегва този въпрос. Но си струва тежестта на аргументите да се съпостави. А съпоставката изглежда значително по-трудна, отколкото привържениците на Юнкер понякога коментират. Този, който сега действа прибързано, би могъл повече да навреди, отколкото да помогне на Европа.
Федералният канцлер Ангела Меркел предизвика доста критики със сдържаното си поведение. А то е предвидима и пряка последица от този труден контекст на насрещно претегляне на аргументи. Иначе казано, с всяка седмица на сдържаност и дипломация расте и отговорността в крайна сметка Европа да излезе подсилена от тези преговори. Ако в крайна сметка ЕС и най-вече Комисията се окажат отслабени в сравнение с това, което би постигнало непосредствено след изборите едно бързо решение, включващо Юнкер, критиката би била основателна. Дотогава правилната гледна точка е, че резултатът от търпеливото преговаряне, което би могло да завърши с номинация на Юнкер, остава несигурен.
Това не е оправдание за задкулисна дипломация. Трудното претегляне на аргументите "за" и "против" Юнкер не бива да бъде оставено само на държавните и правителствени ръководители. Защо председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и представителите на двете големи фракции в Европейския парламент, които се очертава да действат по подобие на германската "голяма коалиция", да не направят една тристранна група, която да заседава открито и след това да предложи общ кандидат? Този начин на действие би съответствал както на Договорите на ЕС, така и на изборния резултат.
БТА
* Хенрик Ендерлайн е професор по политическа икономика в берлинската Школа по политическо управление "Херти" и директор на Института "Жак Делор" в Берлин.